от Veren1А ти, надигни оплакване за израилевите първенци.2И кажи: Каква лъвица беше майка ти! Лежеше между лъвовете, отгледа лъвчетата си сред млади лъвове.3Тя отхрани едно от лъвчетата си, то стана млад лъв и се научи да лови плячка, ядеше хора.4И народите чуха за него, той се хвана в ямата им и с куки го отведоха в египетската земя.5И видя, като почака, че надеждата ѝ се изгуби, взе още едно от лъвчетата си и направи и него млад лъв.6И той ходеше между лъвове, стана млад лъв и се научи да лови плячка, ядеше хора.7Той позна дворците им и опустоши градовете им. И земята и всичко, което я изпълваше, се ужасяваше от гласа на рева му.8И народите от околните области се надигнаха против него и разпростряха върху него мрежите си, и той се хвана в ямата им.9И с куки го сложиха в клетка и го откараха при вавилонския цар, въведоха го в крепост, за да не се чуе вече гласът му по израилевите планини.10Майка ти беше като лоза, като теб, посадена при вода. Стана плодовита и клонеста от многото вода.11И станаха по нея здрави пръчки за жезли на владетелите. И ръстът ѝ се извиси досред гъстите клони, и стана видна с височината си, с многото си клони.12Но беше изтръгната с ярост и хвърлена на земята, и източният вятър изсуши плода ѝ; силните ѝ пръчки се счупиха и изсъхнаха, огън ги пояде.13А сега е посадена в пустиня, в суха и жадна земя.14И огън излезе от една пръчка от клоните ѝ и пояде плода ѝ. И няма вече в нея силна пръчка за жезъл на владетел. Това е оплакване, и ще бъде за оплакване.