от Veren1След пет дни първосвещеникът Анания слезе с някои старейшини и с един оратор на име Тертил, които подадоха на управителя жалба против Павел.2И като го повикаха, Тертил започна да обвинява, като казваше: Понеже чрез теб, честити Феликсе, се радваме на голямо спокойствие и понеже чрез твоята предвидливост има подобрения за този народ,3то ние с пълна благодарност винаги и навсякъде посрещаме това.4Но за да не те отегчаваме повече, моля те да имаш снизхождение и да ни изслушаш накратко;5понеже намерихме, че този човек е зараза и размирник между всичките юдеи по света, а още и водач на назарейската ерес[1],6който се опита и храма да оскверни. И ние го уловихме (и искахме да го съдим по нашия закон,7но хилядникът Лисий дойде и с голямо насилие го изтръгна от ръцете ни, като заповяда на обвинителите му да дойдат при теб).8А ти, като сам го разпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме.9И юдеите потвърдиха, като казаха, че това е вярно.10А когато управителят кимна на Павел да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че ти от много години си бил съдия на този народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,11защото можеш да научиш, че няма повече от дванадесет дни, откакто се изкачих на поклонение в Ерусалим.12И не са ме намерили да споря с някого или да размирявам народа нито в храма, нито в синагогите, нито в града.13И те не могат да докажат пред теб това, за което сега ме обвиняват.14Но това ти изповядвам, че според учението, което те наричат ерес[2], така служа на бащиния ни Бог, като вярвам всичко, което е писано в закона и в пророците,15и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на мъртвите – и на праведни, и на неправедни – което и те сами очакват.16Затова и аз се старая да имам винаги непорочна съвест – и спрямо Бога, и спрямо хората.17И след много години дойдох да донеса милостини на моя народ и приноси.18При това ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирица,19но имаше някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред теб и да ме обвинят, ако имаха нещо против мен.20Или тези сами нека кажат каква неправда са намерили в мен, когато стоях пред Синедриона,21освен ако е само в този вик, който нададох, като стоях между тях: За възкресението на мъртвите ме съдите днес.22А Феликс, тъй като познаваше доста добре това учение, отложи делото, като каза: Когато слезе хилядникът Лисий, ще разреша делото ви.23И заповяда на стотника да пазят Павел, но да му дават свобода и да не възпират никого от неговите да му прислужва.24А след няколко дни Феликс дойде с жена си Друсилия, която беше юдейка, и прати за Павел, от когото слуша за вярата в Христос Иисус.25И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за идещия съд, Феликс уплашен отговори: Засега си иди и когато намеря време, ще те повикам.26При това той се надяваше, че ще получи пари от Павел, затова все по-често го викаше и приказваше с него.27Но като изминаха две години, Феликс беше заместен от Порций Фест. А понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павел в окови.