1И когато влезеш в земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава за наследство, и я завладееш, и живееш в нея,2да вземеш няколко от първите от всичките земни плодове, които ще събереш от земята си, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава, и да ги сложиш в кошница, и да отидеш на мястото, което ГОСПОД, твоят Бог, ще избере, за да засели там Името Си.3И да отидеш при свещеника, който ще бъде в онова време, и да му кажеш: Свидетелствам днес на ГОСПОДА, твоя Бог, че влязох в земята, за която ГОСПОД се закле на бащите ни да ни я даде.4И свещеникът да вземе кошницата от ръката ти и да я сложи пред олтара на ГОСПОДА, твоя Бог.5И ти да отговориш и да кажеш пред ГОСПОДА, своя Бог: Баща ми беше скитащ[1] арамеец и слезе в Египет, и живя там с малко хора, но там стана голям, силен и многоброен народ.6Но египтяните злоупотребяваха с нас и ни потискаха, и ни натовариха с тежка работа.7Тогава извикахме към ГОСПОДА, Бога на бащите си, и ГОСПОД послуша гласа ни и видя унижението ни, труда ни и притеснението ни.8И ГОСПОД ни изведе от Египет с мощна ръка, с издигната мишца, с голям ужас, със знамения и чудеса,9и ни доведе на това място и ни даде тази земя – земя, в която текат мляко и мед.10И сега, ето, донесох първите от плодовете на земята, която Ти, ГОСПОДИ, ми даде. Тогава да ги поставиш пред ГОСПОДА, своя Бог, и да се поклониш пред ГОСПОДА, своя Бог.11И да се развеселиш ти и левитът, и чужденецът, който е сред вас, в цялото добро, което ГОСПОД, твоят Бог, е дал на теб и на дома ти.12В третата година, годината на десятъка, когато свършиш отделянето на целия десятък от реколтата си и го дадеш на левита, на чужденеца, на сирачето и на вдовицата, за да ядат вътре в портите ти и да се наситят,13тогава да кажеш пред ГОСПОДА, своя Бог: Изнесох святото от къщата си и го дадох на левита, на чужденеца, на сирачето и на вдовицата, според всичките Ти заповеди, които си ми заповядал; не съм престъпил Твоите заповеди и не съм ги забравил.14Не съм ял от него по време на жалейка и не съм изнесъл от него като нечист, нито съм дал от него за мъртвец. Слушал съм гласа на ГОСПОДА, своя Бог, и съм вършил според всичко, което си ми заповядал.15Погледни от святото Си обиталище, от небето, и благослови народа Си Израил и земята, която си ни дал, така, както си се заклел на бащите ни – земя, в която текат мляко и мед.16Днес ГОСПОД, твоят Бог, ти заповядва да спазваш тези наредби и правила; затова пази ги и ги върши с цялото си сърце и с цялата си душа.17Днес ти си заявил, че ГОСПОД е твоят Бог и че ще ходиш в пътищата Му и ще пазиш наредбите Му, заповедите Му и правилата Му, и ще слушаш гласа Му.18И днес ГОСПОД е заявил, че ти си Негов собствен народ, както ти е говорил; и да пазиш всичките Негови заповеди;19и че Той ще те постави високо над всичките народи, които е направил, за похвала, за почит и за слава, и за да бъдете свят народ на ГОСПОДА, своя Бог, така както Той е говорил.