1Тогава Бог си спомни за Ной и за всичките животни и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега. И Бог направи вятър да мине по земята, и водите престанаха.2И изворите на бездната и небесните прозорци се затвориха, и дъждът от небето спря.3Малко по малко водите се оттегляха от земята и след сто и петдесет дни водите намаляха.4А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.5И водите намаляваха непрестанно до десетия месец и в десетия месец, на първия ден от месеца, върховете на планините се показаха.6И след четиридесет дни Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил,7и изпрати гарвана, който, като излезе, летеше насам-натам, докато водите на земята пресъхнаха.8И изпрати от себе си и гълъба, за да види дали са намалели водите по лицето на земята.9Но гълъбът се върна при него в ковчега, понеже не намери почивка за краката си, защото водата беше още по лицето на цялата земя. И той простря ръката си и го взе, и го внесе при себе си в ковчега.10И като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.11И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в клюна си току-що откъснат маслинен лист. Така Ной позна, че водите са намалели по земята.12След това почака още седем дни и изпрати гълъба, и той вече не се върна при него.13В шестстотин и първата година на живота на Ной, в първия месец, на първия ден от месеца, водата пресъхна на земята; и Ной вдигна покрива на ковчега и погледна, и ето, повърхността на земята беше изсъхнала.14А във втория месец, на двадесет и седмия ден от месеца земята изсъхна.15Тогава Бог говори на Ной и каза:16Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените на синовете ти с теб.17Изведи със себе си всичко живо от всяка плът, което е с теб – птици, добитък и всичките пълзящи животни, които пълзят по земята – за да се размножават изобилно[1] по земята, да се плодят и да се умножават по земята.18И Ной излезе, и с него синовете му, жена му и жените на синовете му.19И всичките животни, всичките пълзящи животни, всичките птици, всичко, което се движи по земята, според видовете си, излязоха от ковчега.20И Ной издигна олтар на ГОСПОДА и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, и принесе всеизгаряния на олтара.21И ГОСПОД помириса благоухание на умилостивение и ГОСПОД каза в сърцето Си: Няма да проклинам вече земята поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, и няма вече друг път да поразя всичко живо, както направих.22Докато съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.