1И ГОСПОД посети Сара, както беше казал; и ГОСПОД направи на Сара, както беше говорил.2И Сара забременя и роди син на Авраам в старините му, в определеното му от Бога време.3И Авраам нарече сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак.4И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаак, както му беше заповядал Бог.5А Авраам беше на сто години, когато му се роди синът му Исаак.6И Сара каза: Бог ми направи смях; всеки, който чуе, ще се смее заедно с мен.7Каза още: Кой би казал на Авраам, че Сара ще кърми синове – защото му родих син в старините му.8А когато детето порасна, го отбиха. И в деня, когато отбиха Исаак, Авраам направи голямо угощение.9А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраам, се присмива,10затова каза на Авраам: Изпъди тази слугиня и сина ѝ, защото синът на тази слугиня няма да наследи с моя син Исаак!11Но тази дума се видя твърде тежка на Авраам поради сина му Исмаил.12Но Бог каза на Авраам: Да не ти се вижда тежко за момчето и за слугинята ти; за всичко, което ти каза Сара, послушай гласа ѝ, защото по Исаак ще се нарече твоето потомство.13Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое потомство.14Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и ги даде на Агар, като ги сложи на рамото ѝ; даде ѝ и детето и я изпрати. А тя отиде и се скиташе в пустинята Вирсавее.15Но водата в меха се свърши; и тя хвърли детето под един храст,16и отиде и седна насреща, на един хвърлей на стрела разстояние, защото си каза: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.17А Бог чу гласа на момчето. И Божият Ангел извика към Агар от небето и каза: Какво ти е, Агар? Не се бой, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е.18Стани, вдигни момчето и го крепи с ръката си, защото ще направя от него велик народ.19Тогава Бог ѝ отвори очите и тя видя кладенец с вода, и отиде и напълни меха с вода, и даде на момчето да пие.20А Бог беше с момчето и то порасна и се засели в пустинята, и стана стрелец.21Засели се в пустинята Фаран и майка му му взе жена от египетската земя.22По онова време Авимелех и военачалникът му Фихол говориха на Авраам и казаха: Бог е с теб във всичко, което правиш.23И сега, закълни ми се тук в Бога, че няма да постъпваш невярно нито с мен, нито с рода ми, нито с потомството ми; а според благостта, която съм показал към теб, ще показваш и ти към мен и към земята, в която пребиваваш като чужденец.24И Авраам каза: Заклевам се.25А Авраам изобличи Авимелех за водния кладенец, който слугите на Авимелех бяха отнели насила.26Но Авимелех каза: Не знам кой е направил това нещо, нито ти си ми казал за това, нито аз съм чул, освен днес.27Тогава Авраам взе овце и говеда и ги даде на Авимелех, и двамата сключиха договор.28И Авраам отдели седем женски агнета от стадото.29И Авимелех каза на Авраам: Какви са тези женски агнета, които си отделил?30А той каза: Тези седем женски агнета ще вземеш от мен, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал този кладенец.31Затова той нарече онова място Вирсавее[1], защото там двамата се заклеха.32Така те сключиха договор във Вирсавее. И Авимелех и военачалникът му Фихол станаха и се върнаха във филистимската земя.33И Авраам насади боже дърво във Вирсавее и там призова Името на ГОСПОДА, Вечния Бог[2].34И Авраам остана като чужденец във филистимската земя много дни.