от Veren1Така ми показа Господ БОГ: Ето, кошница със зрели плодове.2И каза: Какво виждаш, Амос? И казах: Кошница със зрели плодове. И ГОСПОД ми каза: Дойде краят на народа Ми Израил. Няма повече да го щадя.3И песните на двореца[1] ще бъдат вой в онзи ден, заявява Господ БОГ. Много трупове – на всяко място ще ги изхвърлят мълчешком.4Слушайте това, вие, които жадувате да погълнете бедните и да погубите сиромасите на земята,5казвайки: Кога ще мине новолунието, за да продадем жито, и съботата, за да отворим житниците, да намалим ефата, да увеличим сикъла и да мамим с лъжливи везни;6да купим сиромасите с пари и бедния – за чифт сандали и да продадем отсевките на пшеницата?7ГОСПОД се закле в гордостта на Яков: Наистина, никога няма да забравя всичките им дела.8Няма ли от това да се потресе земята и всеки живеещ по нея да жалее? И тя цялата ще се надига като реката Нил, ще приижда и ще спада като египетската река.9И в онзи ден, заявява Господ БОГ, ще направя да залезе слънцето по пладне и ще помрача земята посред бял ден.10Ще обърна празниците ви в жалеене и всичките ви песни в оплакване, и ще сложа вретище на всички слабини и плешивост на всяка глава; и ще причиня жалеене като за единороден син и краят му ще бъде като ден на горест.11Ето, идват дни, заявява Господ БОГ, когато ще изпратя глад на земята – не глад за хляб, нито жажда за вода, а за слушане на словата на ГОСПОДА.12Ще се скитат от море до море и от север до изток; ще обикалят да търсят словото на ГОСПОДА, но няма да го намерят.13В онзи ден красивите девици и юношите ще припадат от жажда,14които се кълнат във вината на Самария и казват: Жив е твоят бог, Дане! – и: Жив е пътят за Вирсавее! Те ще паднат и няма вече да станат.