от Veren1И след много дни ГОСПОДНОТО слово беше към Илия в третата година на сушата и каза: Иди, покажи се на Ахав, и Аз ще изпратя дъжд по лицето на земята.2И Илия отиде да се покаже на Ахав. А гладът в Самария беше страшен.3И Ахав повика Авдия, който беше управител над дома. А Авдия много се боеше от ГОСПОДА;4и когато Езавел избиваше ГОСПОДНИТЕ пророци, Авдия беше взел сто пророци и ги беше скрил, по петдесет в пещера, и ги хранеше с хляб и вода.5И Ахав каза на Авдия: Обиколи земята до всичките водни извори и до всичките потоци; може би ще намерим трева, за да запазим живи конете и мулетата и да не избиваме добитъка.6И те си разделиха земята, за да я обиколят: Ахав отиде сам по един път, а Авдия отиде сам по друг път.7И когато Авдия беше на пътя, ето, Илия го срещна. И той го позна и падна на лицето си, и каза: Ти ли си, господарю мой, Илия?8А той му каза: Аз съм. Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.9А той каза: Какво съм съгрешил, че предаваш слугата си в ръката на Ахав, за да ме убие?10Жив е ГОСПОД, твоят Бог – няма народ или царство, където господарят ми да не е пращал да те търсят! И когато кажеха: Няма го! – той караше царството или народа да се закълнат, че не са те намерили.11А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия!12И ще стане така, че когато си отида от теб, ГОСПОДНИЯТ Дух ще те отнесе не знам къде; и когато отида и кажа на Ахав и той не те намери, ще ме убие! А слугата ти се бои от ГОСПОДА от младостта си.13Не е ли съобщено на господаря ми какво направих, когато Езавел убиваше ГОСПОДНИТЕ пророци – че скрих сто души от ГОСПОДНИТЕ пророци, по петдесет в пещера, и ги храних с хляб и вода?14А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия. Той ще ме убие!15Тогава Илия каза: Жив е ГОСПОД на Войнствата, пред когото стоя – днес непременно ще му се покажа!16Тогава Авдия отиде да посрещне Ахав и му каза. И Ахав отиде да посрещне Илия.17И когато Ахав видя Илия, Ахав му каза: Ти ли си, който докара беда на Израил?18А той отговори: Не аз докарах беда на Израил, а ти и твоят бащин дом, защото оставихте заповедите на ГОСПОДА и последвахте ваалимите.19И сега изпрати и събери целия Израил при мен на планината Кармил и четиристотин и петдесетте пророци на Ваал, и четиристотинте пророци на Ашера, които ядат на трапезата на Езавел.20И Ахав изпрати сред всичките израилеви синове и събра пророците на планината Кармил.21Тогава Илия дойде при целия народ и каза: Докога ще куцате на две страни? Ако ГОСПОД е Богът, следвайте Него; а ако е Ваал, следвайте него! Но народът не му отговори нито дума.22Тогава Илия каза на народа: Само аз останах пророк на ГОСПОДА, а пророците на Ваал са четиристотин и петдесет мъже.23Нека сега ни дадат два юнеца. Те нека си изберат единия юнец и да го разсекат на късове, и да го сложат на дървата, но да не слагат огън. И аз ще приготвя другия юнец и ще го сложа на дървата, но няма да сложа огън.24Тогава вие призовете името на вашия бог и аз ще призова Името на ГОСПОДА. И Богът, който отговори с огън, Той е Бог[1]. И целият народ отговори и каза: Добро е това слово.25И Илия каза на пророците на Ваал: Изберете си единия юнец и го пригответе първо вие, защото сте много; и призовете името на вашия бог, но не слагайте огън.26И те взеха юнеца, който им се даде, и го приготвиха, и призоваваха името на Ваал от сутринта до пладне и казваха: О, Ваал, отговори ни! Но нямаше глас и никой не отговори. И те подскачаха около олтара, който бяха направили.27И около пладне Илия им се присмиваше и казваше: Викайте със силен глас, защото той е бог – или се е замислил, или е по нуждата си, или е на път, или може би спи и трябва да се събуди!28А те викаха със силен глас и се режеха според обичая си с мечове и копия, докато кръвта бликна от тях.29А когато мина пладне, те пророкуваха до времето, когато се принася хлебния принос, но нямаше глас и нямаше кой да отговори, и нямаше кой да обърне внимание[2].30Тогава Илия каза на целия народ: Приближете се при мен. И целият народ се приближи при него. И той поправи ГОСПОДНИЯ олтар, който беше съборен.31И Илия взе дванадесет камъка според броя на племената на синовете на Яков, към когото беше ГОСПОДНОТО слово, казвайки: Израил ще бъде името ти!32И той построи от камъните олтар в ГОСПОДНОТО Име и около олтара направи ров, широк, колкото да побере две сати семе[3].33После нареди дървата, разсече юнеца на късове и го сложи на дървата, и каза: Напълнете четири ведра с вода и я излейте върху всеизгарянето и върху дървата.34И каза: Повторете. И те повториха. И пак каза: Потретете. И потретиха.35И водата течеше около олтара и той напълни и рова с вода.36И по времето, когато се принася хлебният принос[4], пророк Илия се приближи и каза: ГОСПОДИ, Боже на Авраам, Исаак и Израил! Нека днес стане известно, че Ти си Бог в Израил, и че аз съм Твой слуга, и че по Твоето слово направих всичко това!37Отговори ми, ГОСПОДИ! Отговори ми, за да познае този народ, че Ти, ГОСПОДИ, си Богът[5], и че Ти си обърнал сърцата им обратно към Себе Си!38Тогава падна огън от ГОСПОДА и изгори всеизгарянето и дървата, и камъните, и пръстта, и облиза водата, която беше в рова.39И когато целият народ видя това, всички паднаха по лице и казаха: ГОСПОД, Той е Богът! ГОСПОД, Той е Богът[6]!40Тогава Илия им каза: Хванете пророците на Ваал! Никой от тях да не избяга! И те ги хванаха и Илия ги заведе при потока Кисон, и там ги изкла.41Тогава Илия каза на Ахав: Изкачи се, яж и пий; защото се чува звукът на силен дъжд.42И Ахав се изкачи да яде и да пие. А Илия се изкачи на върха на Кармил и се наведе до земята, и сложи лицето си между коленете си.43И каза на слугата си: Изкачи се и погледни към морето. И той се изкачи и погледна, и каза: Няма нищо. И той каза: Иди пак. И така седем пъти.44И на седмия път каза: Ето, от морето се издига облак, малък колкото човешка длан. И Илия каза: Изкачи се и кажи на Ахав: Впрегни колесницата си и слез, за да не те спре дъждът.45А междувременно небето почерня от облаци и вятър и заваля силен дъжд. И Ахав се качи на колесницата си и отиде в Езраел.46Тогава ГОСПОДНАТА ръка беше върху Илия и той препаса слабините си, и изтича пред Ахав до прохода на Езраел.
1Bien des jours passèrent et, au bout de 3 ans, la parole de l'Eternel fut adressée à Elie: «Va te présenter devant Achab et je ferai tomber de la pluie sur le pays.»2Elie partit pour se présenter devant Achab. La famine était grande à Samarie.3Quant à Achab, il fit appeler Abdias, le chef de son palais. Or, Abdias craignait beaucoup l'Eternel;4lorsque Jézabel avait exterminé les prophètes de l'Eternel, il avait pris 100 prophètes et les avait cachés par groupes de 50 dans des grottes, où il les avait nourris de pain et d'eau.5Achab dit à Abdias: «Va vers toutes les sources d'eau et vers tous les torrents du pays. Peut-être trouveras-tu de l'herbe. Ainsi, nous pourrons garder les chevaux et les mulets en vie, et nous n'aurons pas besoin d'abattre du bétail.»6Ils se partagèrent le pays à parcourir; Achab partit seul par un chemin, et Abdias par un autre.7Abdias était en route quand Elie le rencontra. L'ayant reconnu, Abdias tomba le visage contre terre et dit: «Est-ce toi, mon seigneur Elie?»8Il lui répondit: «C'est bien moi. Va dire à ton seigneur: ‘Voici Elie!’»9Abdias dit: «Quel péché ai-je commis, pour que tu me livres, moi ton serviteur, entre les mains d'Achab? Il me fera mourir!10L'Eternel est vivant! Il n'y a aucune nation ni aucun royaume où mon seigneur n'ait envoyé quelqu'un à ta recherche. Quand on disait que tu n'y étais pas, il faisait jurer le royaume et la nation que l'on ne t'avait pas trouvé.11Et maintenant, toi tu dis: ‘Va dire à ton seigneur: Voici Elie!’12Lorsque je t'aurai quitté, l'Esprit de l'Eternel te transportera je ne sais où. Je serai allé informer Achab, mais comme il ne te trouvera pas, il me tuera. Cependant, moi ton serviteur, je crains l'Eternel depuis ma jeunesse.13N'a-t-on pas dit à mon seigneur ce que j'ai fait quand Jézabel a tué les prophètes de l'Eternel? J'ai caché 100 prophètes de l'Eternel par groupes de 50 dans des grottes et je les ai nourris de pain et d'eau.14Et maintenant, toi tu dis: ‘Va dire à ton seigneur: Voici Elie!’ Il me tuera.»15Elie répondit: «L'Eternel, le maître de l'univers, dont je suis le serviteur est vivant! Aujourd'hui je vais me présenter devant Achab.»16Abdias alla à la rencontre d'Achab et l'informa de la situation. Achab partit alors à la rencontre d'Elie.17A peine l'eut-il aperçu qu'il lui dit: «Est-ce toi qui jettes le trouble en Israël?»18Elie répondit: «Je ne trouble pas Israël. Au contraire, c'est toi et ta famille qui le faites, puisque vous avez abandonné les commandements de l'Eternel et que tu as suivi les Baals.19Fais maintenant rassembler tout Israël vers moi, au mont Carmel, avec les 450 prophètes de Baal et les 400 prophètes d'Astarté qui mangent à la table de Jézabel.»20Achab envoya des messagers vers tous les Israélites et rassembla les prophètes au mont Carmel.21Alors Elie s'approcha de tout le peuple et dit: «Jusqu'à quand aurez-vous un comportement boiteux? Si c'est l'Eternel qui est Dieu, suivez-le! Si c'est Baal, suivez-le!» Le peuple ne lui répondit rien.22Elie dit au peuple: «Je suis resté le seul prophète de l'Eternel, et il y a 450 prophètes de Baal.23Que l'on nous donne deux taureaux. Qu'ils choisissent pour eux l'un des taureaux, le coupent en morceaux et le placent sur le bois, sans y mettre le feu. De mon côté, je préparerai l'autre taureau et je le placerai sur le bois, sans y mettre le feu.24Puis faites appel au nom de votre dieu. Quant à moi, je ferai appel au nom de l'Eternel. Le dieu qui répondra par le feu, c'est celui-là qui sera Dieu.» Tout le peuple répondit: «C'est bien!»25Elie dit aux prophètes de Baal: «Choisissez pour vous l'un des taureaux et préparez-le les premiers, puisque vous êtes les plus nombreux. Ensuite, faites appel au nom de votre dieu, mais n'allumez pas le feu.»26Ils prirent le taureau qu'on leur donna et le préparèrent. Puis ils firent appel au nom de Baal depuis le matin jusqu'à midi en disant: «Baal, réponds-nous!» Mais il n'y eut ni voix ni réponse, même s'ils sautaient devant l'autel qu'ils avaient érigé.27A midi, Elie se moqua d'eux et dit: «Criez à haute voix! Puisqu'il est dieu, il doit être en train de penser à quelque chose, ou bien il est occupé, ou encore en voyage. Peut-être même qu'il dort et qu'il va se réveiller.»28Ils crièrent à haute voix et, conformément à leur coutume, ils se firent des incisions avec des épées et avec des lances jusqu'à ce que le sang coule sur eux.29Lorsque midi fut passé, ils prophétisèrent jusqu'au moment de la présentation de l'offrande. Mais il n'y eut ni voix, ni réponse, ni signe d'attention.30Elie dit alors à tout le peuple: «Approchez-vous de moi!» Tout le peuple s'approcha de lui. Elie répara l'autel de l'Eternel, qui avait été démoli.31Il prit 12 pierres, d'après le nombre des tribus issues des fils de Jacob, l'homme auquel l'Eternel avait dit: «Tu t'appelleras Israël.»[1] (Бит 32:29)32Avec ces pierres, il reconstruisit un autel au nom de l'Eternel. Il fit autour de l'autel un fossé pouvant contenir une quinzaine de litres.33Il arrangea le bois, coupa le taureau en morceaux et le plaça sur le bois.34Puis il dit: «Remplissez d'eau quatre cruches et versez-les sur l'holocauste et sur le bois.» Il dit: «Faites-le une deuxième fois.» Et ils le firent une deuxième fois. Il dit: «Faites-le une troisième fois.» Et ils le firent une troisième fois.35L'eau coula tout autour de l'autel et l'on remplit aussi d'eau le fossé.36Au moment de la présentation de l'offrande, le prophète Elie s'avança et dit: «Eternel, Dieu d'Abraham, d'Isaac et d'Israël! Que l'on sache aujourd'hui que c'est toi qui es Dieu en Israël et que moi, je suis ton serviteur et j'ai fait tout cela sur ton ordre!37Réponds-moi, Eternel, réponds-moi, afin que ce peuple reconnaisse que c'est toi, Eternel, qui es Dieu, et que c'est toi qui ramènes leur cœur vers toi!»38Le feu de l'Eternel tomba alors. Il brûla l'holocauste, le bois, les pierres et la terre, et il avala l'eau qui était dans le fossé.39Quand ils virent cela, tous les membres du peuple tombèrent le visage contre terre et dirent: «C'est l'Eternel qui est Dieu! C'est l'Eternel qui est Dieu!»40«Emparez-vous des prophètes de Baal, leur dit Elie. Qu'aucun d'eux ne puisse s'échapper!» Et ils s'emparèrent d'eux. Elie les fit descendre au bord du torrent du Kison, où il les égorgea.41Puis Elie dit à Achab: «Monte manger et boire, car il y a un grondement annonciateur de pluie.»42Achab monta manger et boire. Quant à Elie, il monta au sommet du Carmel et, se penchant jusqu'à terre, il mit son visage entre ses genoux.43Puis il dit à son serviteur: «Monte regarder du côté de la mer.» Le serviteur monta, regarda et dit: «Il n'y a rien.» Elie dit sept fois: «Retournes-y.»44La septième fois, le serviteur dit: «Voici un petit nuage qui s'élève au-dessus de la mer et qui est de la taille d'une paume de main.» Elie dit: «Monte dire à Achab: ‘Attelle ton char et descends, afin que la pluie ne puisse pas te retenir.’»45En quelques instants, le ciel devint noir de nuages, le vent souffla et il y eut une forte pluie. Achab monta sur son char et partit pour Jizreel.46La main de l'Eternel reposa sur Elie qui noua sa ceinture et courut devant Achab jusqu'à l'entrée de Jizreel.