3 Царе 13 | Верен :: ERF Bibleserver

Верен

1 И ето, един Божи човек дойде от Юда във Ветил чрез ГОСПОДНОТО слово, когато Еровоам стоеше при олтара, за да кади. 2 И той извика срещу олтара чрез ГОСПОДНОТО слово и каза: Олтаре, олтаре, така казва ГОСПОД: Ето, син ще се роди на Давидовия дом, на име Йосия. Той ще заколи върху теб свещениците на високите места, които кадят върху теб, и човешки кости ще се изгорят върху теб! 3 И в същия ден даде знамение, като каза: Това е знамението, за което говори ГОСПОД: Ето, олтарът ще се разцепи и пепелта, която е върху него, ще се разпилее. 4 А когато царят чу словото на Божия човек, което той извика срещу олтара във Ветил, Еровоам простря ръката си от олтара и каза: Хванете го! Но ръката му, която той простря против него, изсъхна, и той не можа да я върне обратно към себе си. 5 И олтарът се разцепи и пепелта се разпиля от олтара според знамението, което Божият човек беше дал чрез ГОСПОДНОТО слово. 6 Тогава царят отговори и каза на Божия човек: Моля те, смекчи лицето на ГОСПОДА, своя Бог, и се помоли за мен, за да ми се върне ръката. И Божият човек се помоли на ГОСПОДА и ръката на царя му се върна и стана както преди. 7 Тогава царят каза на Божия човек: Ела с мен у дома и се подкрепи, и ще ти дам подарък. 8 Но Божият човек каза на царя: И половината от къщата си да ми дадеш, няма да вляза с теб; и няма да ям хляб и няма да пия вода на това място, 9 защото така ми беше заповядано чрез ГОСПОДНОТО слово: Да не ядеш хляб и да не пиеш вода, и да не се върнеш по пътя, по който си дошъл. 10 И той си тръгна по друг път и не се върна по пътя, по който беше дошъл във Ветил. 11 А във Ветил живееше един стар пророк; и синовете му дойдоха и му разказаха всичките дела, които Божият човек беше извършил онзи ден във Ветил, и думите, които беше говорил на царя, и тях разказаха на баща си. 12 И баща им им каза: По кой път отиде? А синовете му бяха видели по кой път отиде Божият човек, който дойде от Юда. 13 Тогава той каза на синовете си: Оседлайте ми магарето. И те му оседлаха магарето и той се качи на него. 14 И отиде след Божия човек и го намери седнал под един дъб, и му каза: Ти ли си Божият човек, който е дошъл от Юда? И той каза: Аз съм. 15 Тогава той му каза: Ела с мен у дома и яж хляб. 16 А той каза: Не мога да се върна с теб и да вляза с теб и няма да ям хляб и няма да пия вода с теб на това място, 17 защото ми се каза чрез ГОСПОДНОТО слово: Да не ядеш хляб и да не пиеш вода там, и да не се върнеш по пътя, по който си дошъл. 18 А той му каза: И аз съм пророк като теб; и ангел ми говори чрез ГОСПОДНОТО слово и каза: Върни го със себе си у дома си, за да яде хляб и да пие вода. Но той го лъжеше. 19 И той се върна с него и яде хляб в къщата му, и пи вода. 20 А когато седяха на трапезата, ГОСПОДНОТО слово беше към пророка, който го беше върнал, 21 и той извика към Божия човек, който беше дошъл от Юда, и каза: Така казва ГОСПОД: Понеже не послуша ГОСПОДНОТО слово и не спази заповедта, която ГОСПОД, твоят Бог, ти заповяда, 22 а се върна и яде хляб и пи вода на мястото, за което Той ти каза: Не яж хляб и не пий вода! – затова трупът ти няма да дойде в гроба на бащите ти. 23 И след като яде хляб и пи, му оседлаха магарето на пророка, който го беше върнал обратно. 24 И той си отиде. И един лъв го намери на пътя и го уби. И трупът му беше проснат на пътя и магарето стоеше до него, и лъвът стоеше до трупа. 25 И ето, минаха хора и видяха трупа, проснат на пътя, и лъва да стои до трупа. И те дойдоха и казаха това в града, където живееше старият пророк. 26 А когато пророкът, който го беше върнал от пътя, чу това, каза: Това е Божият човек, който не послуша ГОСПОДНОТО слово; затова ГОСПОД го предаде на лъва и той го разкъса и го уби според ГОСПОДНОТО слово, което Той му говори. 27 Тогава той говори на синовете си и каза: Оседлайте ми магарето. И те го оседлаха. 28 И той отиде и намери трупа му, проснат на пътя, и магарето и лъва да стоят до трупа; лъвът нито беше изял трупа, нито беше разкъсал магарето. 29 И пророкът вдигна трупа на Божия човек и го сложи на магарето, и го донесе обратно. И дойде в града на стария пророк, за да го оплаче и да го погребе. 30 И положи трупа в собствения си гроб. И го оплакаха: Горко, брате мой! 31 И след като го погреба, говори на синовете си и каза: Когато умра, погребете ме в гроба, където е погребан Божият човек; сложете костите ми при неговите кости! 32 Защото непременно ще стане това, което той извика чрез ГОСПОДНОТО слово срещу олтара във Ветил и срещу всичките капища по високите места, които са в самарийските градове. 33 След това събитие Еровоам не се върна от злия си път, а пак правеше свещеници за високите места от всякакви хора; посвещаваше всеки, който пожелаеше да бъде свещеник на високите места. 34 И това нещо стана грях за Еровоамовия дом и причина да бъде изтребен и погубен от лицето на земята.

Segond 21

от Société Biblique de Genève

1 Or, un homme de Dieu arriva de Juda à Béthel, sur l'ordre de l'Eternel, pendant que Jéroboam se tenait près de l'autel pour brûler des parfums. 2 Il cria contre l'autel, sur l'ordre de l'Eternel, et il dit: «Autel! Autel! Voici ce que dit l'Eternel: ‘Un fils naîtra dans la famille de David. Son nom sera Josias. Il offrira en sacrifice sur toi les prêtres des hauts lieux qui brûlent des parfums sur toi, et l'on brûlera sur toi des ossements humains!’» 3 Le même jour il donna un signe en disant: «Voici le signe que c'est l'Eternel qui a parlé: l'autel se fendra et la cendre qui se trouve dessus sera dispersée.» 4 Lorsque le roi entendit la parole que l'homme de Dieu avait criée contre l'autel de Béthel, il avança la main par-dessus l'autel en disant: «Arrêtez-le!» La main que Jéroboam avait tendue contre lui devint alors paralysée et il ne put la ramener à lui. 5 L'autel se fendit et la cendre qui se trouvait dessus fut dispersée, conformément au signe qu'avait donné l'homme de Dieu sur l'ordre de l'Eternel. 6 Alors le roi prit la parole, il dit à l'homme de Dieu: «Implore l'Eternel, ton Dieu, et prie pour moi, afin que je puisse retirer ma main.» L'homme de Dieu implora l'Eternel et le roi put retirer sa main, qui redevint comme avant. 7 Le roi dit à l'homme de Dieu: «Viens avec moi dans mon palais! Tu mangeras et je te donnerai un cadeau.» 8 L'homme de Dieu répondit au roi: «Même si tu me donnais la moitié de ton palais, je ne viendrais pas avec toi. Je ne mangerai rien et je ne boirai rien à cet endroit, 9 car voici l'ordre qui m'a été donné dans une parole de l'Eternel: ‘Tu ne mangeras rien et tu ne boiras rien, et tu ne prendras pas à ton retour le même chemin qu'à l'aller.’» 10 Et il repartit par un autre chemin, il ne prit pas à son retour le chemin par lequel il était venu à Béthel. 11 Or il y avait un vieux prophète qui habitait à Béthel. Ses fils vinrent lui raconter tout ce que l'homme de Dieu avait fait à Béthel ce jour-là ainsi que les paroles qu'il avait dites au roi. Leur récit terminé, 12 leur père leur demanda: «Par quel chemin est-il reparti?» Ses fils avaient vu par quel chemin était reparti l'homme de Dieu venu de Juda. 13 Il leur dit: «Sellez-moi l'âne.» C'est ce qu'ils firent et il monta dessus. 14 Il partit à la poursuite de l'homme de Dieu et le trouva assis sous un térébinthe. Il lui dit: «Es-tu l'homme de Dieu venu de Juda?» Il répondit: «C'est bien moi.» 15 Alors il lui demanda: «Viens avec moi à la maison et tu mangeras un peu.» 16 Mais l'homme de Dieu répondit: «Je ne peux ni revenir en arrière avec toi ni entrer chez toi. Je ne mangerai rien et je ne boirai rien avec toi à cet endroit, 17 car il m'a été dit dans une parole de l'Eternel: ‘Tu ne mangeras rien et tu ne boiras rien là-bas, et tu ne prendras pas à ton retour le même chemin qu'à l'aller.’» 18 L'autre lui répliqua: «Moi aussi, je suis un prophète, comme toi, et un ange m'a parlé de la part de l'Eternel. Il m'a dit: ‘Ramène-le avec toi dans ta maison et qu'il mange et boive.’» Il lui mentait. 19 L'homme de Dieu revint en arrière avec lui, et il mangea et but dans sa maison. 20 Ils étaient installés à table quand la parole de l'Eternel fut adressée au prophète qui l'avait ramené, 21 et il cria à l'homme de Dieu venu de Juda: «Voici ce que dit l'Eternel: Parce que tu t'es rebellé contre l'ordre de l'Eternel et que tu n'as pas respecté le commandement que l'Eternel, ton Dieu, t'avait donné, 22 parce que tu es revenu en arrière et que tu as mangé et bu à l'endroit même dont il t'avait dit: ‘Tu ne mangeras rien et tu ne boiras rien là-bas’, ton cadavre n'entrera pas dans le tombeau de tes ancêtres.» 23 Puis, quand le prophète qu'il avait ramené eut mangé et bu, il sella l'âne pour lui. 24 L'homme de Dieu repartit et il rencontra en chemin un lion qui le tua. Son cadavre resta étendu sur le chemin, l'âne et le lion à côté de lui. 25 Des voyageurs virent le cadavre étendu sur le chemin, avec le lion à côté de lui, et ils en parlèrent à leur arrivée dans la ville où habitait le vieux prophète. 26 Lorsque le prophète qui avait fait revenir en arrière l'homme de Dieu en entendit parler, il se dit: «C'est l'homme de Dieu qui s'est révolté contre l'ordre de l'Eternel! L'Eternel l'a livré au lion, qui l'a mis en pièces et l'a fait mourir, conformément à la parole qu'il lui avait dite.» 27 Puis, s'adressant à ses fils, il demanda: «Sellez-moi l'âne.» C'est ce qu'ils firent, 28 et il partit. Il trouva le cadavre étendu sur le chemin, et l'âne et le lion à côté de lui. Le lion n'avait pas dévoré le cadavre ni mis l'âne en pièces. 29 Le vieux prophète souleva le cadavre de l'homme de Dieu, le déposa sur son âne et le ramena, il retourna dans sa ville pour le pleurer et l'enterrer. 30 Il déposa son cadavre dans son propre tombeau et l'on pleura sur lui en disant: «Quel malheur, mon frère!» 31 Après l'avoir enterré, le vieux prophète dit à ses fils: «Quand je serai mort, vous m'enterrerez dans le tombeau où est enterré l'homme de Dieu, vous déposerez mes ossements à côté des siens. 32 En effet, elle s'accomplira, la parole qu'il a criée, sur l'ordre de l'Eternel, contre l'autel de Béthel et contre tous les centres de hauts lieux présents dans les villes de Samarie.» 33 Même après cet événement, Jéroboam ne se détourna pas de sa mauvaise voie. Il continua à instituer des prêtres de hauts lieux pris parmi l'ensemble du peuple. Celui qui en émettait le désir, il l'établissait dans la fonction de prêtre des hauts lieux. 34 Cela fut une cause de péché pour la famille de Jéroboam, et c'est pour cela qu'elle a été exterminée et détruite de la surface de la terre.