от Veren1И когато Давид беше минал малко по-нататък от върха, ето, Сива, слугата на Мемфивостей, го посрещна с двойка оседлани магарета и на тях двеста хляба и сто калъпа сушено грозде, и сто низаници летни плодове и мех с вино.2И царят каза на Сива: За какво ти е това? А Сива каза: Магаретата са, за да язди царският дом, хлябът и летните плодове – за да ядат момчетата, а виното – за да пият онези, които изнемощеят в пустинята.3И царят каза: А къде е синът на господаря ти? И Сива каза на царя: Ето, той остана в Ерусалим, защото каза: Днес израилевият дом ще ми възвърне царството на баща ми!4Затова царят каза на Сива: Ето, целият имот на Мемфивостей е твой. И Сива каза: Покланям ти се; нека намеря благоволение пред теб, господарю мой, царю!5А когато цар Давид дойде във Ваурим, ето, оттам излезе един човек от рода на Сауловия дом на име Семей, син на Гира. Той излезе, като постоянно кълнеше,6и хвърляше камъни по Давид и по всичките слуги на цар Давид, въпреки че целият народ и всичките силни мъже бяха от дясната и от лявата му страна.7И Семей говореше така, като кълнеше: Махни се, махни се, ти, кръвнико и негоднико!8ГОСПОД докара върху теб всичката кръв на Сауловия дом, на чието място ти се възцари, и ГОСПОД предаде царството в ръката на сина ти Авесалом! И ето, сега си уловен в собственото си зло, защото си кръвник!9Тогава Ависей, синът на Саруя, каза на царя: Защо това мъртво куче да кълне господаря ми, царя? Моля те, нека отида оттатък да му взема главата!10Но царят каза: Какво общо имам аз с вас, синове на Саруя? Нека кълне! Защото, ако ГОСПОД му е казал: Прокълни Давид! – тогава кой ще каже: Защо правиш така?11И Давид каза на Ависей и на всичките си слуги: Ето, синът ми, който е излязъл от тялото ми, търси живота ми – колко повече сега този вениаминец! Оставете го да кълне, защото ГОСПОД му е казал.12Може би ГОСПОД ще погледне на бедствието ми и ГОСПОД ще ми върне добро вместо неговата клетва днес.13Така Давид и мъжете му вървяха по пътя, а Семей вървеше край хълма до него и докато вървеше, кълнеше и хвърляше камъни върху него, и хвърляше пръст.14И царят и целият народ, който беше с него, пристигнаха уморени при водата и той си отдъхна там.15А Авесалом и целият народ, израилевите мъже, дойдоха в Ерусалим и Ахитофел беше с него.16И когато архиецът Хусай, приятелят на Давид, дойде при Авесалом, Хусай каза на Авесалом: Да живее царят! Да живее царят!17А Авесалом каза на Хусай: Това ли е добрината ти към приятеля ти? Защо не отиде с приятеля си?18Тогава Хусай каза на Авесалом: Не, защото, когото ГОСПОД избере и този народ, и всичките израилеви мъже, негов ще бъда аз и с него ще остана.19Освен това на кого да служа? Няма ли да бъда пред неговия син? Както съм служил пред баща ти, така ще бъда и пред теб!20Тогава Авесалом каза на Ахитофел: Дайте съвет какво да правим.21И Ахитофел каза на Авесалом: Влез при наложниците на баща си, които е оставил да пазят къщата. Тогава целият Израил ще чуе, че си станал омразен на баща си, и ръцете на всички, които са с теб, ще се укрепят.22И разпънаха шатра за Авесалом на покрива и Авесалом влезе при наложниците на баща си пред очите на целия Израил.23А съветът на Ахитофел, който той даваше в онези дни, беше като че ли се допитваха до слово от Бога; така беше всеки съвет на Ахитофел както за Давид, така и за Авесалом.
1Lorsque David eut un peu dépassé le sommet, Tsiba, le serviteur de Mephibosheth, vint à sa rencontre avec deux ânes munis de bâts. Ils portaient 200 pains, 100 gâteaux aux raisins secs, 100 aux fruits d'été et une outre de vin.2Le roi demanda à Tsiba: «Que veux-tu faire de cela?» Tsiba répondit: «Les ânes serviront de monture à la famille du roi, le pain et les fruits d'été sont destinés à nourrir les jeunes gens, et le vin à désaltérer ceux qui seront fatigués dans le désert.»3Le roi demanda: «Où est le fils de ton maître?» Tsiba répondit au roi: «Il est resté à Jérusalem, car il s'est dit: ‘Aujourd'hui la communauté d'Israël me rendra le royaume de mon père.’»4Le roi dit à Tsiba: «Tout ce qui appartient à Mephibosheth est à toi.» Et Tsiba dit: «Je me prosterne! Que je trouve grâce à tes yeux, roi mon seigneur!»5Le roi David était arrivé à Bachurim. Et voici qu'un homme du clan et de la famille de Saül, un dénommé Shimeï, fils de Guéra, sortit de là. Il s'avança en prononçant des malédictions,6et il jeta des pierres au roi David ainsi qu'à tous ses serviteurs, alors même que tout le peuple et tous les hommes vaillants se tenaient à la droite et à la gauche du roi.7Voici ce que disait Shimeï en le maudissant: «Va-t'en, va-t'en, homme sanguinaire, vaurien!8L'Eternel fait retomber sur toi tout le sang de la famille de Saül. Tu as régné à sa place et l'Eternel a livré le royaume entre les mains de ton fils Absalom. Te voilà donc malheureux comme tu le mérites, car tu es un homme sanguinaire!»9Abishaï, fils de Tseruja, dit alors au roi: «Pourquoi ce chien mort maudit-il le roi mon seigneur? Laisse-moi donc aller lui couper la tête.»10Mais le roi dit: «Qu'ai-je affaire avec vous, les fils de Tseruja? S'il profère des malédictions, c'est que l'Eternel lui a dit: ‘Maudis David!’ Qui donc pourrait lui dire: ‘Pourquoi fais-tu cela?’»11Puis David dit à Abishaï et à tous ses serviteurs: «Mon fils, celui qui est issu de moi, en veut à ma vie. A plus forte raison ce Benjaminite! Laissez-le et qu'il me maudisse, si l'Eternel lui a dit de le faire.12Peut-être l'Eternel verra-t-il ma détresse et me fera-t-il du bien au lieu des malédictions d'aujourd'hui.»13David et ses hommes continuèrent leur chemin. Shimeï marchait sur le flanc de la montagne près de David et tout en marchant il le maudissait, jetait des pierres contre lui et faisait voler la poussière.14Le roi et tout le peuple qui était avec lui arrivèrent épuisés [au bord du Jourdain], et là ils reprirent leur souffle.
Absalom à Jérusalem
15Absalom et tout le peuple, tous les Israélites, étaient entrés dans Jérusalem. Achitophel était avec lui.16Lorsque Hushaï, l'Arkien qui était un ami de David, fut arrivé vers Absalom, il lui dit: «Vive le roi! Vive le roi!»17Absalom lui dit: «Voilà donc l'attachement que tu as pour ton ami! Pourquoi n'as-tu pas accompagné ton ami?»18Hushaï répondit à Absalom: «C'est que je veux appartenir à celui qu'ont choisi l'Eternel et tout ce peuple, tous les Israélites, et c'est avec lui que je veux rester.19D'ailleurs, qui vais-je servir? Son fils! Je te servirai tout comme j'ai servi ton père.»20Absalom dit à Achitophel: «Tenez conseil ensemble! Que devons-nous faire?»21Achitophel dit à Absalom: «Aie des relations avec les concubines que ton père a laissées pour garder le palais. Ainsi, tout Israël saura que tu t'es rendu détestable pour ton père et les mains de tous ceux qui sont avec toi se fortifieront.»22On dressa une tente sur le toit pour Absalom, et Absalom eut des relations avec les concubines de son père aux yeux de tout Israël.23Les conseils donnés à cette époque-là par Achitophel avaient autant d'autorité que si l'on avait consulté Dieu lui-même. C'était le cas de tous les conseils d'Achitophel, que ce soit pour David ou pour Absalom.