от Veren1И при завръщането на годината, по времето, когато царете излизат на война, Давид изпрати Йоав и слугите си с него, и целия Израил; и те разбиха синовете на Амон и обсадиха Рава. А Давид остана в Ерусалим.2И привечер, когато Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царската къща, той видя от покрива една жена, която се къпеше. А жената беше много красива на вид.3И Давид изпрати и разпита за жената. И казаха: Не е ли това Витсавее, дъщерята на Елиам, жената на хетееца Урия?4И Давид изпрати пратеници и я взе, и когато тя дойде при него, лежа с нея – защото се беше очистила от нечистотата си – и тя се върна у дома си.5И жената забременя и изпрати, и съобщи на Давид, и каза: Бременна съм.6Тогава Давид изпрати до Йоав и каза: Изпрати ми хетееца Урия. И Йоав изпрати Урия при Давид.7И когато Урия дойде при него, Давид разпита как е Йоав и как е народът, и как върви войната.8После Давид каза на Урия: Слез у дома си и си умий краката. И Урия излезе от царската къща и след него беше изпратен подарък от царя.9Но Урия легна при вратата на царската къща при всичките слуги на господаря си и не слезе у дома си.10И съобщиха на Давид и казаха: Урия не слезе у дома си. И Давид каза на Урия: Не си ли дошъл от път? Защо не слезе у дома си?11И Урия каза на Давид: Ковчегът и Израил, и Юда живеят в шатри; и господарят ми Йоав и слугите на господаря ми са разположени на стан на открито поле. Да отида ли аз у дома си, за да ям и да пия, и да лежа с жена си? Жив си и жива душата ти – няма да направя такова нещо!12Тогава Давид каза на Урия: Остани тук и днес, а утре ще те изпратя. И Урия остана в Ерусалим в онзи ден и следващия.13И Давид го повика и той яде и пи пред него, и той го напи. И вечерта той излезе да легне на леглото си със слугите на господаря си, но не слезе у дома си.14А на сутринта Давид написа на Йоав писмо и го прати чрез ръката на Урия.15А в писмото написа и каза: Поставете Урия напред, където боят е най-силен, и се оттеглете от него, за да бъде убит и да умре.16И когато Йоав обсаждаше града, той постави Урия на едно място, където знаеше, че има храбри мъже.17И мъжете от града излязоха и се биха с Йоав, и някои от народа, от слугите на Давид, паднаха; и хетеецът Урия също умря.18Тогава Йоав изпрати и съобщи на Давид всичките събития на битката.19И заповяда на пратеника и каза: Когато свършиш да разказваш на царя всички събития на битката,20ако гневът на царя пламне и той ти каже: Защо се доближихте до града да се биете? Не знаехте ли, че ще стрелят от стената?21Кой уби Авимелех, сина на Ерувесет[1]? Не хвърли ли една жена горен воденичен камък върху него от стената, така че умря в Тевес? Защо се доближихте до стената? – тогава ти да кажеш: И слугата ти, хетеецът Урия, умря.22И пратеникът отиде и дойде, и съобщи на Давид всичко, за което Йоав го беше изпратил.23И пратеникът каза на Давид: Мъжете надделяха над нас и излязоха срещу нас на полето, но ние ги притиснахме чак до входа на портата.24Но стрелците стреляха по слугите ти от стената и няколко от слугите на царя умряха; и слугата ти, хетеецът Урия, също умря.25Тогава Давид каза на пратеника: Така да кажеш на Йоав: Нека това нещо не ти се вижда зло, защото мечът поглъща един или друг. Засили атаката си срещу града и го превземи. Така го насърчи.26А когато жената на Урия чу, че мъжът ѝ Урия умрял, тя оплака мъжа си.27И когато жалейката ѝ премина, Давид изпрати и я взе в дома си, и тя му стана жена и му роди син. Но делото, което Давид беше извършил, беше зло пред ГОСПОДА.
1L'année suivante, à l'époque où les rois partent en campagne, David envoya Joab, avec ses serviteurs et tout Israël, semer la dévastation chez les Ammonites et faire le siège de Rabba. Quant à lui, il resta à Jérusalem.2Un soir, David se leva de son lit. Comme il se promenait sur le toit du palais royal, il aperçut de là une femme qui se baignait et qui était très belle.3David fit demander qui était cette femme et on lui dit: «N'est-ce pas Bath-Shéba, fille d'Eliam et femme d'Urie le Hittite?»4David envoya alors des messagers la chercher. Elle vint vers lui et il coucha avec elle, alors qu'elle venait de se purifier après ses règles. Puis elle retourna chez elle.5Cette femme tomba enceinte et elle fit dire à David: «Je suis enceinte.»6Alors David fit dire à Joab: «Envoie-moi Urie le Hittite.» Et Joab envoya Urie à David.7Urie se rendit vers David, qui l'interrogea sur l'état de Joab, du peuple et de la guerre.8Puis David dit à Urie: «Descends chez toi et prends un moment de détente.» Urie sortit du palais royal, suivi d'un cadeau du roi.9Mais il se coucha à la porte du palais royal, avec tous les serviteurs de son maître, et il ne descendit pas chez lui.10On en informa David en lui disant: «Urie n'est pas descendu chez lui.» David dit à Urie: «N'arrives-tu pas de voyage? Pourquoi n'es-tu pas descendu chez toi?»11Urie lui répondit: «L'arche de l'alliance ainsi qu'Israël et Juda habitent sous des tentes, mon seigneur Joab et les serviteurs de mon seigneur campent en rase campagne et moi, je rentrerais chez moi pour manger et boire et pour coucher avec ma femme! Aussi vrai que tu es vivant et que ton âme est vivante, je ne ferai pas cela.»12David dit à Urie: «Reste ici aujourd'hui encore et demain je te laisserai repartir.» Urie resta à Jérusalem ce jour-là et le lendemain.13David l'invita à manger et à boire en sa présence et il l'enivra. Le soir, Urie sortit pour s'étendre sur son lit avec les serviteurs de son maître, mais il ne descendit pas chez lui.14Le lendemain matin, David écrivit une lettre à Joab et il la lui fit parvenir par l'intermédiaire d'Urie.15Il écrivit dans cette lettre: «Placez Urie au plus fort du combat, puis reculez derrière lui afin qu'il soit frappé et meure.»16Au cours du siège de la ville, Joab plaça Urie à un endroit qu'il savait défendu par de vaillants soldats.17Les habitants de la ville firent une sortie et livrèrent combat contre Joab. Plusieurs tombèrent parmi le peuple, parmi les serviteurs de David. Urie le Hittite fut lui aussi tué.18Joab envoya un messager pour rapporter à David tout ce qui s'était passé dans le combat.19Il donna cet ordre au messager: «Quand tu auras fini de raconter au roi tous les détails du combat,20peut-être se mettra-t-il en colère et te dira-t-il: ‘Pourquoi vous êtes-vous approchés de la ville pour combattre? Ne savez-vous pas qu'on peut lancer des projectiles du haut de la muraille?21Qui a tué Abimélec, le fils de Jerubbésheth? C'est une femme qui a lancé sur lui, du haut de la muraille, un morceau de meule de moulin et il en est mort à Thébets! Pourquoi vous êtes-vous approchés de la muraille?’ Alors tu diras: ‘Ton serviteur Urie le Hittite est mort aussi.’»22Le messager partit et, à son arrivée, il rapporta à David tout ce que Joab lui avait ordonné de dire.23Il dit à David: «Ces gens ont pris l'avantage sur nous. Ils avaient fait une sortie contre nous dans la campagne et nous les avons repoussés jusqu'à la porte de la ville.24Les archers ont tiré sur tes serviteurs du haut de la muraille et plusieurs des serviteurs du roi ont été tués. Ton serviteur Urie le Hittite est mort aussi.»25David dit au messager: «Voici ce que tu diras à Joab: ‘Ne sois pas peiné de cette affaire, car l'épée dévore tantôt l'un, tantôt l'autre. Renforce ton combat contre cette ville et détruis-la.’ Quant à toi, encourage-le!»26La femme d'Urie apprit que son mari était mort et elle le pleura.27Quand sa période de deuil fut passée, David l'envoya chercher et l'accueillit chez lui. Elle devint sa femme et lui donna un fils. Ce que David avait fait déplut à l'Eternel.