от Veren1И момчето Самуил служеше на ГОСПОДА пред Илий. А ГОСПОДНОТО слово беше рядко в онези дни; видението не беше често.2И по онова време, когато Илий лежеше на мястото си – а очите му бяха започнали да отслабват и не можеше да вижда –3и Божият светилник още не беше угаснал и Самуил лежеше в ГОСПОДНИЯ храм, където беше Божият ковчег,4ГОСПОД повика Самуил. И той каза: Ето ме.5И той изтича при Илий и каза: Ето ме, защото ме повика. А той каза: Не съм те викал; легни си пак. И той отиде и си легна.6А ГОСПОД извика втори път: Самуиле! И Самуил стана и отиде при Илий, и каза: Ето ме, защото ме повика. А той отговори: Не съм те викал, сине мой; легни си пак.7А Самуил още не познаваше ГОСПОДА и още не му се беше откривало слово от ГОСПОДА.8И ГОСПОД повика пак, за трети път. И той стана, отиде при Илий и каза: Ето ме, защото ме повика. Тогава Илий разбра, че ГОСПОД викаше момчето.9И Илий каза на Самуил: Иди и си легни; и ако те повика, кажи: Говори, ГОСПОДИ, защото слугата Ти слуша. И Самуил отиде и си легна на мястото.10И ГОСПОД дойде и застана, и повика както предишните пъти: Самуиле! Самуиле! Тогава Самуил каза: Говори, защото слугата Ти слуша.11И ГОСПОД каза на Самуил: Ето, Аз ще извърша в Израил нещо, от което на всекиго, който го чуе, ще му писнат и двете уши.12В онзи ден Аз ще изпълня против Илий всичко, което говорих за дома му – ще започна и ще завърша.13Защото му казах, че ще съдя дома му до века за беззаконието, което той знаеше – защото синовете му си навлякоха проклятие, а той не ги възпря.14И затова Аз се заклех на дома на Илий, че беззаконието на дома на Илий няма да се умилостиви нито с жертва, нито с принос до века!15И Самуил лежа до сутринта, после отвори вратите на ГОСПОДНИЯ дом. Но Самуил се боеше да каже видението на Илий.16Тогава Илий повика Самуил и каза: Самуиле, сине мой. А той каза: Ето ме.17И той каза: Какво слово ти говори ГОСПОД? Моля те, не го крий от мен. Така да ти направи Бог и така да прибави, ако скриеш от мен нещо от всичките думи, които ти е говорил!18Тогава Самуил му каза всичките думи и не скри нищо от него. И той каза: ГОСПОД е; нека направи, каквото Му се вижда добро.19И Самуил растеше и ГОСПОД беше с него, и не оставяше нито една от всичките му думи да падне на земята.20И целият Израил от Дан до Вирсавее позна, че Самуил беше утвърден като пророк от ГОСПОДА.21И ГОСПОД отново се явяваше в Сило, понеже ГОСПОД се откриваше на Самуил в Сило чрез ГОСПОДНОТО слово.
1Le jeune Samuel était au service de l'Eternel devant Eli. La parole de l'Eternel était rare à cette époque, les visions n'étaient pas fréquentes.2Un jour, Eli, dont la vue commençait à faiblir et qui ne pouvait plus bien voir, était couché à sa place habituelle.3La lampe de Dieu n'était pas encore éteinte et Samuel était couché dans le temple de l'Eternel, où se trouvait l'arche de Dieu.4Alors l'Eternel appela Samuel. Il répondit: «Me voici»,5courut vers Eli et dit: «Me voici, car tu m'as appelé.» Eli répondit: «Je n'ai pas appelé, retourne te coucher.» Et Samuel alla se coucher.6L'Eternel appela de nouveau Samuel. Samuel se leva, alla vers Eli et dit: «Me voici, car tu m'as appelé.» Eli répondit: «Je n'ai pas appelé, mon fils, retourne te coucher.»7Samuel ne connaissait pas encore l'Eternel, la parole de l'Eternel ne lui avait pas encore été révélée.8L'Eternel appela de nouveau Samuel, pour la troisième fois. Samuel se leva, alla vers Eli et dit: «Me voici, car tu m'as appelé.» Eli comprit alors que c'était l'Eternel qui appelait l'enfant,9et il dit à Samuel: «Va te coucher et, si l'on t'appelle, dis: ‘Parle, Eternel, car ton serviteur écoute.’» Et Samuel alla se coucher à sa place.10L'Eternel vint se tenir près de lui et appela comme les autres fois: «Samuel, Samuel!» Samuel répondit: «Parle, car ton serviteur écoute.»11Alors l'Eternel dit à Samuel: «Je vais faire en Israël une chose telle que toute personne qui l'apprendra en restera abasourdie.12Ce jour-là j'accomplirai vis-à-vis d'Eli tout ce que j'ai prononcé contre sa famille; je le commencerai et je le finirai.13Je le lui ai déclaré, je veux punir sa famille pour toujours. En effet, il avait connaissance du crime par lequel ses fils se sont maudits et il ne leur a pas fait de reproches.14C'est pourquoi je jure à la famille d'Eli que jamais son crime ne sera expié, ni par des sacrifices ni par des offrandes.»15Samuel resta couché jusqu'au matin, puis il ouvrit les portes de la maison de l'Eternel. Il avait peur de raconter la vision à Eli,16mais Eli l'appela et dit: «Samuel, mon fils!» Il répondit: «Me voici!»17Eli dit: «Quelle est la parole que l'Eternel t'a adressée? Ne m'en cache rien. Que Dieu te traite avec la plus grande sévérité, si tu me caches quoi que ce soit de tout ce qu'il t'a dit!»18Samuel lui raconta tout, sans rien lui cacher, et Eli dit: «C'est l'Eternel, qu'il fasse ce qui lui semblera bon!»19Samuel grandissait. L'Eternel était avec lui et ne laissa aucune de ses paroles rester sans effet.20Tout Israël, depuis Dan jusqu'à Beer-Shéba, reconnut que Samuel était établi prophète de l'Eternel.21L'Eternel continuait à apparaître à Silo; en effet l'Eternel se révélait à Samuel à Silo en lui adressant la parole.