от Veren1А когато той свърши да говори със Саул, душата на Йонатан се свърза с душата на Давид и Йонатан го обикна като собствената си душа.2И Саул го взе в онзи ден и не му позволи да се върне в бащиния си дом.3И Йонатан и Давид направиха завет, защото Йонатан го обичаше като собствената си душаст. 1;.4И Йонатан съблече мантията си, която беше на него, и я даде на Давид и ризницата си, и меча си, и лъка си, и пояса си.5И Давид излизаше навсякъде, където го изпращаше Саул, и успяваше; и Саул го постави над военните мъже. И той беше добър в очите на целия народ и в очите на служителите на Саул.6И когато се прибираха, когато Давид се връщаше, след като беше убил филистимеца, жените от всичките градове на Израил излизаха да посрещнат цар Саул с песни и танци, с тимпанчета, с ликуване и със струнни инструменти.7И жените, които свиреха, пееха и казваха: Саул уби хилядите си и Давид – десетките си хиляди.8Тогава Саул се разгневи много и тази дума му се видя много лоша, и той каза: На Давид отдадоха десетки хиляди, а на мен отдадоха хиляди! Сега какво още му липсва освен царството?9И от този ден нататък Саул гледаше на Давид с лошо око.10А на следващия ден зъл дух от Бога дойде върху Саул и той беснееше сред къщата, а Давид свиреше с ръката си както всеки ден; и копието беше в ръката на Саул.11И Саул хвърли копието и си каза: Ще закова Давид за стената! Но Давид на два пъти се отклони от него.12И Саул се страхуваше от Давид, понеже ГОСПОД беше с него, а от Саул се беше оттеглил.13Затова Саул го отстрани от себе си и си го назначи за хилядник; и той излизаше и влизаше пред народа.14А Давид имаше успехили: постъпваше благоразумност. 5; във всичките си пътища и ГОСПОД беше с негост. 12;.15И когато Саул видя, че Давид имаше голям успех, той се страхуваше от него.16И целият Израил и Юда обичаха Давид, понеже той излизаше и влизаше пред тях.17Тогава Саул каза на Давид: Ето по-голямата ми дъщеря Мерава; нея ще ти дам за жена – само ми бъди храбър мъж и се бий в ГОСПОДНИТЕ битки. Но Саул си мислеше: Нека да не бъде моята ръка против него, а нека ръката на филистимците да бъде против него.18А Давид каза на Саул: Кой съм аз и какъв е животът ми или бащиният ми род в Израил, че да бъда царски зет?19Но на времето, когато дъщерята на Саул Мерава трябваше да бъде дадена на Давид, тя беше дадена на меолатянина Адриил за жена.20А дъщерята на Саул Михала обичаше Давид. И казаха на Саул и това нещо му хареса.21И Саул си каза: Ще му я дам, за да му стане примка и ръката на филистимците да бъде против него. Затова Саул каза на Давид: Днес ще ми станеш зет повторно.22И Саул заповяда на слугите си: Говорете тайно на Давид и кажете: Ето, царят има благоволение в теб и всичките му слуги те обичат, затова стани сега зет на царя.23И слугите на Саул говориха тези думи в ушите на Давид. Но Давид каза: Просто нещо ли ви се вижда да стане човек царски зет? Аз съм човек сиромах и нищожен.24И слугите на Саул му съобщиха и казаха: Така говори Давид.25Тогава Саул каза: Така да кажете на Давид: Царят не желае никаква зестра освен сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царските врагове. А Саул замисляше да направи така, че Давид да падне от ръката на филистимците.26А когато слугите му съобщиха на Давид тези думи, на Давид му хареса да стане зет на царя. И дните още не се бяха изпълнили,27когато Давид стана и отиде, той и мъжете му, и уби двеста мъже от филистимците. И Давид донесе краекожията им и ги даде в пълен брой на царя, за да стане зет на царя. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена.28Така Саул видя и разбра, че ГОСПОД беше с Давид; а дъщерята на Саул Михала го обичаше.29И Саул още повече се страхуваше от Давид. Така Саул стана враг на Давид завинаги.30И князете на филистимците излизаха на бой; и колкото пъти излизаха, Давид имаше по-голям успех от всичките слуги на Саул и името му беше на голяма почит.
1 Царе 18
Segond 21
от Société Biblique de Genève1Alors que David finissait de parler à Saül, Jonathan s'attacha à lui. Jonathan aima David comme lui-même.2Ce jour-là, Saül garda David chez lui et ne le laissa pas retourner chez son père.3Jonathan fit alliance avec David, parce qu'il l'aimait comme lui-même.4Il retira le manteau qu'il portait pour le donner à David et il lui donna ses vêtements, y compris son épée, son arc et sa ceinture.
Jalousie et hostilité de Saül envers David
5David partait en campagne et il réussissait partout où l'envoyait Saül. Celui-ci le mit à la tête des hommes de guerre, et il plaisait à tout le peuple, même aux serviteurs de Saül.6Alors qu'ils revenaient de guerre, après que David eut tué le Philistin, les femmes sortirent de toutes les villes d'Israël à la rencontre du roi Saül. Elles chantaient et dansaient au son des tambourins et des triangles, et elles poussaient des cris de joie.7Les femmes qui chantaient se répondaient les unes aux autres en disant: «Saül a frappé ses 1000, et David ses 10'000.»8Saül fut très irrité, il prit très mal la situation. Il dit: «On en donne 10'000 à David, et c'est à moi que l'on donne les 1000! Il ne lui manque plus que la royauté!»9Saül regarda David avec malveillance à partir de ce jour et par la suite.10Le lendemain, le mauvais esprit envoyé par Dieu vint sur Saül, qui eut des accès de délire au milieu de sa maison. David jouait comme les autres jours et Saül avait sa lance à la main.11Saül leva sa lance en se disant: «Je vais clouer David contre la paroi.» Mais David l'évita par deux fois.12Saül éprouvait de la peur vis-à-vis de David, parce que l'Eternel était avec David alors qu'il s'était retiré de lui.13Il l'éloigna de lui et l'établit chef de mille hommes. David partait en campagne et en revenait à la tête du peuple.14Il réussissait dans toutes ses entreprises et l'Eternel était avec lui.15Voyant qu'il réussissait toujours, Saül avait peur de lui.16En revanche, tout Israël et tout Juda aimaient David, parce qu'il partait en campagne et en revenait à leur tête.17Saül dit à David: «Je vais te donner en mariage ma fille aînée Mérab. Seulement, sers-moi comme un vaillant homme et mène les guerres de l'Eternel.» Il se disait: «Je ne veux pas porter la main contre lui. Que ce soient les Philistins qui le fassent!»18David répondit à Saül: «Qui suis-je, qu'est-ce que ma vie et qu'est-ce que le clan de mon père en Israël, pour que je devienne le gendre du roi?»19Lorsque le moment où Mérab, la fille de Saül, devait être donnée en mariage à David arriva, elle fut donnée à Adriel, de Mehola.20Mical, la fille de Saül, tomba amoureuse de David. On en informa Saül et cela lui plut.21Il se disait: «Je la lui donnerai en mariage. Ainsi, elle représentera un piège pour lui et il tombera sous les coups des Philistins.» Saül dit une nouvelle fois à David: «Aujourd'hui tu vas devenir mon gendre.»22Saül donna l'ordre suivant à ses serviteurs: «Parlez en secret à David et dites-lui: ‘Le roi a de l'affection pour toi et tous ses serviteurs t'aiment. Deviens maintenant son gendre!’»23Les serviteurs de Saül répétèrent ces paroles à David et il répondit: «Croyez-vous qu'il soit facile de devenir le gendre du roi? Je ne suis qu'un homme pauvre, sans importance.»24Les serviteurs de Saül lui rapportèrent ce qu'avait répondu David.25Saül dit: «Voici comment vous parlerez à David: ‘Le roi ne réclame aucune dot. Toutefois, il désire 100 prépuces de Philistins pour être vengé de ses ennemis.’» Saül avait le projet de faire tomber David entre les mains des Philistins.26Les serviteurs de Saül rapportèrent ces paroles à David, et ce dernier accepta les conditions qui lui étaient posées pour devenir le gendre du roi. Avant le délai fixé,27David se leva, partit avec ses hommes et tua 200 Philistins. Il rapporta leurs prépuces et les livra tous au roi afin de devenir son gendre. Alors Saül lui donna sa fille Mical pour femme.28Saül vit et comprit que l'Eternel était avec David. Quant à sa fille Mical, elle aimait David.29Saül eut de plus en plus peur de David et il fut toute sa vie son ennemi.30Chaque fois que les princes des Philistins partaient au combat, David avait plus de succès que tous les serviteurs de Saül, et son nom devint très célèbre.