Съдии 11 | Верен :: ERF Bibleserver

Верен

1 А галаадецът Ефтай беше храбър воин. Той беше син на блудница; а бащата на Ефтай беше Галаад. 2 А жената на Галаад му роди синове; и когато синовете на жената пораснаха, те изгониха Ефтай и му казаха: Ти няма да наследиш в бащиния ни дом, защото си син на друга жена. 3 И Ефтай избяга от братята си и живееше в земята Тов; и при Ефтай се събираха безчестни мъже и излизаха с него. 4 И след известно време синовете на Амон излязоха да се бият срещу Израил. 5 И когато синовете на Амон излязоха да се бият срещу Израил, галаадските старейшини отидоха да доведат Ефтай от земята Товст. 3;. 6 И казаха на Ефтай: Ела и ни стани водач, за да се бием срещу синовете на Амон! 7 Тогава Ефтай каза на галаадските старейшини: Не сте ли вие, които ме намразихте и ме изгонихте от бащиния ми дом? Защо сте дошли при мен сега, когато сте в беда? 8 А галаадските старейшини казаха на Ефтай: Затова се върнахме сега при теб, за да дойдеш с нас и да се биеш срещу синовете на Амон, и да станеш глава над всичките галаадски жители. 9 Тогава Ефтай каза на галаадските старейшини: Ако ме върнете обратно, за да се бия срещу синовете на Амон, и ГОСПОД ги предаде пред мен, ще стана ли глава над вас? 10 И галаадските старейшини казаха на Ефтай: ГОСПОД е свидетел между нас, че непременно ще направим, както си казал! 11 Тогава Ефтай отиде с галаадските старейшини и народът го постави за глава и началник над себе си. И Ефтай изговори всичките си думи пред ГОСПОДА в Масфа. 12 И Ефтай изпрати пратеници до царя на синовете на Амон да кажат: Какво има между мен и теб, че си дошъл против мен да се биеш срещу земята ми? 13 И царят на синовете на Амон отговори на пратениците на Ефтай: Понеже Израил отне земята ми, когато дойде от Египет – от Арнон до Явок и до Йордан; затова сега върни тези земи с мир. 14 И Ефтай отново изпрати пратеници до царя на синовете на Амон 15 да му кажат: Така казва Ефтай: Израил не е отнел моавската земя, нито земята на синовете на Амон. 16 А когато Израил излезе от Египет и вървеше през пустинята към Червеното море, и беше дошъл в Кадис, 17 тогава Израил изпрати пратеници до едомския цар да кажат: Нека премина, моля те, през земята ти. Но едомският цар не послуша. Изпратиха и до моавския цар, но и той не склони. Затова Израил остана в Кадис. 18 Тогава Израил мина през пустинята и обиколи едомската земя и моавската земя, и дойде откъм изгрев слънце до моавската земя, и се разположи на стан оттатък Арнон, но не влезе в областта на Моав, защото Арнон беше границата на Моав. 19 И Израил изпрати пратеници до аморейския цар Сихон, царя на Есевон, и Израил му каза: Моля те, нека преминем през земята ти до нашето място. 20 Но Сихон не се довери на Израил да го пусне да мине през областта му и Сихон събра целия си народ и се разположи на стан в Яса, и воюва срещу Израил. 21 И ГОСПОД, Израилевият Бог, предаде Сихон и целия му народ в ръката на Израил и те ги разбиха. Така Израил завладя цялата земя на аморейците, които живееха в онази земя. 22 Така те завладяха цялата област на аморейците, от Арнон до Явок, и от пустинята чак до Йордан. 23 И сега, след като ГОСПОД, Израилевият Бог, е изгонил аморейците отпред Своя народ Израил, ти ли ще го изгониш? 24 Няма ли да притежаваш онова, което твоят бог Хамос ти дава да притежаваш? Така и ние ще притежаваме земята на всекиго, когото ГОСПОД, нашият Бог, изгонва отпред нас. 25 И сега, да не би ти да си по-добър от моавския цар Валак, сина на Сепфор? Спорил ли е той някога с Израил, или воювал ли е някога срещу него? 26 Докато Израил живееше триста години в Есевон и селата му, в Ароир и селата му и във всичките градове по бреговете на Арнон, защо не си ги взехте обратно през това време? 27 И не аз съм съгрешил против теб, а ти ми правиш зло, като воюваш срещу мен. Нека ГОСПОД, Съдията, да отсъди днес между израилевите синове и синовете на Амон! 28 Но царят на синовете на Амон не послуша думите, които Ефтай му изпрати. 29 Тогава ГОСПОДНИЯТ Дух беше на Ефтай и той мина през Галаад и Манасия, мина и през Масфа Галаадска, и от Масфа Галаадска излезе срещу синовете на Амон. 30 И Ефтай направи обрек пред ГОСПОДА и каза: Ако наистина предадеш синовете на Амон в ръката ми, 31 тогава онова, което излезе от вратата на дома ми да ме посрещне, когато се върна с мир от синовете на Амон, да бъде на ГОСПОДА, и аз ще го принеса като всеизгаряне! 32 Така Ефтай излезе срещу синовете на Амон, за да се бие срещу тях, и ГОСПОД ги предаде в ръката му. 33 И той им нанесе много голямо поражение от Ароир до прохода на Минит, двадесет града, и до Авел-Керамим. Така синовете на Амон бяха покорени пред израилевите синове. 34 И когато Ефтай дойде до къщата си в Масфа, ето, дъщеря му излизаше да го посрещне с тимпанчета и танци; а тя беше единствената му, освен нея той нямаше нито син, нито дъщеря. 35 И като я видя, той раздра дрехите си и каза: Горко ми, дъще моя! Ти ме съкруши! Ти си сред онези, които ми причиняват скръб! Защото дадох дума пред ГОСПОДА и не мога да си я взема обратно. 36 А тя му каза: Татко мой, ако си дал дума пред ГОСПОДА, стори с мен според каквото е излязло от устата ти, понеже ГОСПОД ти е дал възмездие над враговете ти, синовете на Амон. 37 И каза на баща си: Нека ми се направи това нещо: остави ме два месеца, за да ида и да ходя по планините, и да оплача девствеността си – аз и другарките ми. 38 И той каза: Иди. И я пусна за два месеца. И тя отиде с другарките си и оплака девствеността си по планините. 39 И в края на двата месеца тя се върна при баща си, и той стори с нея според обрека, който беше направил. А тя не беше познала мъж. И това стана обичай в Израил: 40 всяка година израилевите дъщери ходят да оплакват дъщерята на галаадеца Ефтай по четири дни в годината.

Segond 21

от Société Biblique de Genève

1 Jephthé le Galaadite était un vaillant guerrier. Il était le fils d'une prostituée et son père était un certain Galaad. 2 La femme de Galaad lui donna des fils qui, devenus grands, chassèrent Jephthé et lui dirent: «Tu n'auras pas d'héritage dans la famille de notre père, car tu es le fils d'une autre femme.» 3 Jephthé s'enfuit loin de ses frères et habita dans le pays de Tob. Des vauriens se rassemblèrent à ses côtés, et ils faisaient avec lui les expéditions guerrières. 4 Quelque temps après, les Ammonites firent la guerre à Israël. 5 Face à cette situation, les anciens de Galaad allèrent chercher Jephthé au pays de Tob. 6 Ils lui dirent: «Viens, tu seras notre chef et nous combattrons les Ammonites.» 7 Jephthé répondit aux anciens de Galaad: «N'avez-vous pas eu de la haine pour moi et ne m'avez-vous pas chassé de chez mon père? Pourquoi venez-vous vers moi, maintenant que vous êtes dans la détresse?» 8 Les anciens de Galaad dirent à Jephthé: «Nous revenons vers toi maintenant afin que tu marches avec nous, que tu combattes les Ammonites et que tu sois notre chef, celui de tous les habitants de Galaad.» 9 Jephthé répondit aux anciens de Galaad: «Si vous me faites revenir pour combattre les Ammonites et que l'Eternel me les livre, je serai votre chef.» 10 Les anciens de Galaad dirent à Jephthé: «Que l'Eternel soit témoin entre nous, si nous ne faisons pas ce que tu dis.» 11 Jephthé partit alors avec les anciens de Galaad. Le peuple le mit à sa tête et l'établit comme chef, et Jephthé répéta devant l'Eternel, à Mitspa, toutes les paroles qu'il avait prononcées. 12 Jephthé envoya des messagers au roi des Ammonites pour lui dire: «Que me veux-tu, pour que tu viennes m'attaquer et faire la guerre à mon pays?» 13 Le roi des Ammonites répondit aux messagers de Jephthé: «C'est qu'Israël, quand il est parti d'Egypte, s'est emparé de mon pays, depuis l'Arnon jusqu'au Jabbok et au Jourdain. Rends-le maintenant de bon gré.» 14 Jephthé envoya de nouveau des messagers au roi des Ammonites 15 pour lui dire: «Voici ce que dit Jephthé: Israël ne s'est pas emparé du pays de Moab, ni du pays des Ammonites. 16 En effet, lorsque Israël est parti d'Egypte, il a marché dans le désert jusqu'à la mer des Roseaux et il est arrivé à Kadès. 17 Il a alors envoyé des messagers au roi d'Edom pour lui dire: ‘Laisse-moi passer par ton pays.’ Mais le roi d'Edom n'a pas voulu. Il en a aussi envoyé au roi de Moab, qui a refusé. Et Israël est resté à Kadès. 18 Puis il a repris sa marche dans le désert, a contourné le pays d'Edom et le pays de Moab, et il est arrivé à l'est du pays de Moab. Ils ont campé de l'autre côté de l'Arnon, sans entrer sur le territoire de Moab, car l'Arnon marque la frontière de Moab. 19 Israël a envoyé des messagers à Sihon, le roi des Amoréens, roi de Hesbon, et lui a dit: ‘Laisse-nous passer par ton pays jusqu'à l'endroit où nous allons.’ 20 Mais Sihon n'a pas eu assez confiance en Israël pour le laisser passer sur son territoire. Il a rassemblé tout son peuple, a établi son camp à Jahats et a combattu Israël. 21 L'Eternel, le Dieu d'Israël, a livré Sihon et tout son peuple entre les mains d'Israël, qui les a battus. Israël a alors pris possession de tout le pays des Amoréens installés dans cette région. 22 Ils ont pris possession de tout le territoire des Amoréens, depuis l'Arnon jusqu'au Jabbok et depuis le désert jusqu'au Jourdain. 23 »Maintenant que l'Eternel, le Dieu d'Israël, a chassé les Amoréens devant son peuple, Israël, est-ce toi qui devrais avoir la possession de leur pays? 24 Ce que ton Dieu Kemosh te donne à posséder, ne le possèdes-tu pas? Et tout ce que l'Eternel, notre Dieu, a mis en notre possession devant nous, nous ne pourrions pas le posséder! 25 Vaux-tu donc mieux que Balak, fils de Tsippor, le roi de Moab? A-t-il cherché querelle à Israël ou lui a-t-il fait la guerre? 26 Voilà 300 ans qu'Israël habite à Hesbon et dans les villes qui en dépendent, à Aroër et dans les villes qui en dépendent, et dans toutes les villes situées sur les rives de l'Arnon. Pourquoi ne les lui avez-vous pas enlevées à ce moment-là? 27 Je ne t'ai pas offensé et tu agis mal avec moi en me faisant la guerre. Que l'Eternel, le juge, soit aujourd'hui juge entre les Israélites et les Ammonites!» 28 Le roi des Ammonites n'écouta pas les paroles que Jephthé lui fit dire. 29 L'Esprit de l'Eternel reposa sur Jephthé. Il traversa Galaad et Manassé, puis il passa à Mitspé de Galaad. De là, il marcha contre les Ammonites. 30 Jephthé fit un vœu à l'Eternel. Il dit: «Si tu livres les Ammonites entre mes mains, 31 toute personne qui, à mon heureux retour de chez les Ammonites, sortira de chez moi pour venir à ma rencontre appartiendra à l'Eternel, et je l'offrirai en holocauste.» 32 Jephthé marcha contre les Ammonites et l'Eternel les livra entre ses mains. 33 Il leur infligea une très grande défaite, depuis Aroër jusque vers Minnith, espace qui comptait 20 villes, et jusqu'à Abel-Keramim. Les Ammonites furent humiliés devant les Israélites. 34 Jephthé retourna chez lui à Mitspa. Et voici que sa fille sortit à sa rencontre avec des tambourins et des danses. C'était son seul enfant: il n'avait pas de fils et pas d'autre fille. 35 Dès qu'il la vit, il déchira ses vêtements et dit: «Ah! ma fille! Tu me jettes dans l'abattement, tu fais partie de ceux qui me troublent! J'ai fait un vœu à l'Eternel et je ne peux revenir en arrière.» 36 Elle lui dit: «Mon père, si tu as fait un vœu à l'Eternel, traite-moi conformément à tes paroles, maintenant que l'Eternel t'a vengé de tes ennemis, des Ammonites.» 37 Elle dit encore à son père: «Accorde-moi seulement ceci: laisse-moi partir pendant deux mois! Je m'en irai, je me rendrai dans les montagnes et j'y pleurerai ma virginité avec mes compagnes.» 38 Jephthé répondit: «Vas-y!» et il la laissa partir pour deux mois. Elle s'en alla avec ses compagnes et pleura sa virginité sur les montagnes. 39 Au bout des deux mois, elle revint vers son père et il accomplit sur elle le vœu qu'il avait fait. Elle n'avait pas eu de relations avec un homme. Il y eut depuis lors une prescription en Israël: 40 tous les ans, 4 jours par an, les filles d'Israël s'en vont célébrer la fille de Jephthé le Galaadite.