от Veren1Или не знаете, братя – защото говоря на такива, които знаят какво е закон – че законът владее над човека само докато той е жив?2Защото омъжената жена е вързана чрез закона за мъжа си, докато той е жив; но когато мъжът ѝ умре, тя се освобождава от закона на мъжа.3И така, ако мъжът ѝ е жив и тя се омъжи за друг, ще бъде прелюбодейка; но ако мъжът ѝ умре, тя е свободна от този закон и няма да бъде прелюбодейка, ако се омъжи за друг.4И така, братя мои, вие също бяхте умъртвени спрямо закона чрез тялото на Христос, за да станете на Друг – на Възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.5Защото, когато бяхме в плътта, греховните страсти, които осъзнахме чрез закона, действаха в нашите телесни части[1], за да принасяме плод на смъртта.6Но сега ние сме освободени от закона, като умряхме за това, в което бяхме държани; така че да служим по новому, в Духа, а не по старому, по буквата.7Тогава какво да кажем? Законът грях ли е? Да не бъде! Но аз не бих познал греха, освен чрез закона; защото не бих знаел пожелание, ако законът не беше казал: „Не пожелавай.“8Но грехът, като използва възможността чрез заповедта, произведе в мен всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.9И аз някога бях жив без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях;10и самата заповед, дадена за живот, ми се оказа за смърт.11Защото грехът, като използва възможността чрез заповедта, ме измами и ме умъртви чрез нея.12Така че законът е свят и заповедта – свята, справедлива и добра.13Тогава това ли, което е добро, стана смърт за мен? Да не бъде! Но грехът, за да се показва, че е грях, ми причини смърт чрез това добро нещо, така че чрез заповедта грехът да стане много по-греховен.14Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха[2].15Защото не зная какво правя; понеже не върша това, което искам, а онова, което мразя, него върша.16Но ако върша това, което не искам, съм съгласен със закона, че е добър.17И така, сега вече не аз върша това, а грехът, който живее в мен.18Защото зная, че в мен, тоест в моята плът, не живее нищо добро; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.19Защото доброто, което желая, не върша; а злото, което не желая, него върша.20Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мен.21И така, намирам такъв закон, че при мен, който желая да върша доброто, злото присъства.22Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;23но в частите на тялото си виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под закона на греха, който е в частите ми[3].24Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?25Благодаря на Бога чрез Иисус Христос, нашия Господ! И така, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта – на закона на греха.
1Ignorez-vous, frères et sœurs – je parle ici à des gens qui connaissent la loi – que la loi n'exerce son pouvoir sur l'homme qu'aussi longtemps qu'il vit?2Ainsi, une femme mariée est liée par la loi à son mari tant qu'il est vivant, mais si son mari meurt, elle est dégagée de la loi qui la liait à lui.3Si donc elle devient la femme d'un autre homme du vivant de son mari, elle sera considérée comme adultère. Mais si son mari meurt, elle est libérée de cette loi, de sorte qu'elle n'est pas adultère en devenant la femme d'un autre.4De même, mes frères et sœurs, vous aussi vous avez été mis à mort par rapport à la loi à travers le corps de Christ pour appartenir à un autre, à celui qui est ressuscité afin que nous portions des fruits pour Dieu.5En effet, lorsque nous étions livrés à notre nature propre, les passions pécheresses éveillées par la loi agissaient dans nos membres, de sorte que nous portions des fruits pour la mort.6Mais maintenant nous avons été libérés de la loi, car nous sommes morts à ce qui nous retenait prisonniers, de sorte que nous servons sous le régime nouveau de l'Esprit et non sous le régime périmé de la loi écrite.7Que dirons-nous donc? La loi est-elle péché? Certainement pas! Mais je n'ai connu le péché que par l'intermédiaire de la loi. En effet, je n'aurais pas su ce qu'est la convoitise si la loi n'avait pas dit: Tu ne convoiteras pas.[1] (Изх 20:17; Вт 5:21)8Saisissant l'occasion offerte par ce commandement, le péché a produit en moi toutes sortes de désirs. En effet, sans loi le péché est mort.9Pour ma part, sans la loi, je vivais autrefois; mais quand le commandement est venu, le péché a repris vie et moi, je suis mort.10Il s'est trouvé que le commandement qui devait conduire à la vie m'a conduit à la mort.11En effet, le péché, saisissant l'occasion offerte par le commandement, m'a trompé et par lui m'a donné la mort.12Ainsi donc, la loi est sainte, et le commandement est saint, juste et bon.13Ce qui est bon est-il donc devenu synonyme de mort pour moi? Certainement pas! Au contraire, c'est la faute du péché. Il s'est manifesté comme péché en me donnant la mort par ce qui est bon[2], et ainsi, par l'intermédiaire du commandement, il montre son caractère extrêmement mauvais.14Nous savons, en effet, que la loi est spirituelle; mais moi, je suis marqué par ma nature, vendu au péché.15Je ne comprends pas ce que je fais: je ne fais pas ce que je veux et je fais ce que je déteste.16Or, si je fais ce que je ne veux pas, je reconnais par là que la loi est bonne.17En réalité, ce n'est plus moi qui agis ainsi, mais le péché qui habite en moi.18En effet, je sais que le bien n'habite pas en moi, c'est-à-dire dans ma nature propre: j'ai la volonté de faire le bien, mais je ne parviens pas à l'accomplir.19En effet, je ne fais pas le bien que je veux mais je fais au contraire le mal que je ne veux pas.20Or, si je fais ce que je ne veux pas, ce n'est plus moi qui le fais, mais le péché qui habite en moi.21Je découvre donc cette loi: alors que je veux faire le bien, c'est le mal qui est à ma portée.22En effet, je prends plaisir à la loi de Dieu, dans mon être intérieur,23mais je constate qu'il y a dans mes membres une autre loi; elle lutte contre la loi de mon intelligence et me rend prisonnier de la loi du péché qui est dans mes membres.24Malheureux être humain que je suis! Qui me délivrera de ce corps de mort?25J'en remercie Dieu, c'est possible par Jésus-Christ notre Seigneur. Ainsi donc, par mon intelligence, je suis esclave de la loi de Dieu, mais par ma nature propre je suis esclave de la loi du péché.