Римляни 2 | Верен

Верен

1 Затова ти си без извинение, о, човече, който и да си ти, който съдиш, защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото. 2 А знаем, че Божият съд е според истината върху тези, които вършат такива работи. 3 И ти, човече, който съдиш онези, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш Божия съд, като вършиш и ти същото? 4 Или презираш богатството на Неговата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост те води към покаяние? 5 Но с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие справедливият съд на Бога, 6 който ще отплати на всекиго според делата му: 7 вечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие; 8 и гняв и негодувание на онези, които са себелюбиви и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата; 9 скръб и неволя на всяка човешка душа, която върши зло – първо на юдеина, после и на гърка; 10 а слава и почест, и мир на всеки, който върши добро – първо на юдеина, после и на гърка. 11 Понеже Бог не гледа на лице. 12 Защото тези, които са съгрешили без закон, без закон и ще погинат; и които са съгрешили под закона, чрез закона и ще бъдат съдени – 13 защото не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани; 14 понеже, когато езичниците, които нямат закона, по природа вършат това, което се изисква от закона, и без да имат закон, те сами са закон за себе си, 15 те доказват, че действието на закона е написано на сърцата им, за което свидетелства и тяхната съвест, а мислите им една друга се обвиняват или извиняват – 16 в деня, когато Бог чрез Иисус Христос ще съди скритото на хората според моето благовестие. 17 Ето, ти се наричаш юдеин и се облягаш на закона, и се хвалиш с Бога, 18 и знаеш волята Му, и изпитваш мненията, понеже си обучен в закона, 19 и си уверен в себе си, че си водач на слепите, светлина на онези, които са в тъмнина, 20 наставник на неразумните, учител на невръстните, понеже имаш в закона олицетворение на познанието и на истината. 21 Тогава ти, който учиш другиго, себе си не учиш ли? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли? 22 Ти, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се отвращаваш от идолите, светотатстваш ли? 23 Ти, който се хвалиш със закона, позориш ли Бога, като нарушаваш закона? 24 Защото „заради вас се хули Божието Име между езичниците“, както е писано. 25 Понеже обрязването наистина ползва, ако изпълняваш закона, но ако си нарушител на закона, твоето обрязване става необрязване. 26 И така, ако необрязаният пази наредбите на закона, няма ли неговото необрязване да му се счете за обрязване? 27 И онзи, който е в природното си състояние необрязан, но изпълнява закона, няма ли да осъди теб, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона? 28 Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно, на плътта; 29 а юдеин е този, който е вътрешно такъв, и обрязване е това, което е на сърцето, в Духа, а не в буквата, чиято похвала не е от хората, а от Бога.

Segond 21

от Société Biblique de Genève

1 Qui que tu sois, homme, toi qui juges, tu es donc inexcusable. En effet, en jugeant les autres tu te condamnes toi-même, puisque toi qui juges tu agis comme eux. 2 Nous savons que le jugement de Dieu contre ceux qui agissent ainsi est conforme à la vérité. 3 Et penses-tu, toi qui juges les auteurs de tels actes et qui les fais aussi, que tu échapperas au jugement de Dieu? 4 Ou méprises-tu les richesses de sa bonté, de sa patience et de sa générosité en ne reconnaissant pas que la bonté de Dieu te pousse à changer d'attitude? 5 Par ton endurcissement et ton refus de te repentir, tu t'amasses un trésor de colère pour le jour où Dieu révélera sa colère et son juste jugement. 6 Il traitera chacun conformément à ses actes^[1]: (Пс 62:13) 7 à ceux qui, par leur persévérance à faire le bien, recherchent l'honneur, la gloire et l'incorruptibilité, il donnera la vie éternelle; 8 mais il réserve son indignation et sa colère à ceux qui, par esprit de révolte, rejettent la vérité et obéissent à l'injustice. 9 La détresse et l'angoisse atteindront tout être humain qui fait le mal, le Juif d'abord, mais aussi le non-Juif. 10 La gloire, l'honneur et la paix seront pour tout homme qui fait le bien, le Juif d'abord, mais aussi le non-Juif, 11 car devant Dieu il n'y a pas de favoritisme. 12 Tous ceux qui ont péché sans la loi périront aussi sans la loi, et tous ceux qui ont péché sous la loi seront jugés au moyen de la loi. 13 En effet, ce ne sont pas ceux qui écoutent la loi qui sont justes devant Dieu, mais ce sont ceux qui la mettent en pratique qui seront déclarés justes. 14 Quand des non-Juifs qui n'ont pas la loi font naturellement ce que prescrit la loi, ils se tiennent lieu de loi à eux-mêmes, bien qu'ils n'aient pas la loi. 15 Ils montrent que l'œuvre de la loi est écrite dans leur cœur, car leur conscience en rend témoignage et leurs pensées les accusent ou les défendent tour à tour. 16 C'est ce qui paraîtra le jour où, conformément à l'Evangile que je prêche, Dieu jugera par Jésus-Christ le comportement secret des hommes.

Culpabilité des Juifs

17 Toi qui te donnes le nom de Juif, tu te reposes sur la loi, tu places ta fierté dans ton Dieu, 18 tu connais sa volonté et tu discernes ce qui est important, car tu es instruit par la loi. 19 Tu es convaincu d'être le conducteur des aveugles, la lumière de ceux qui sont dans les ténèbres, 20 l'éducateur des ignorants, le maître des enfants parce que tu possèdes dans la loi l'expression de la connaissance et de la vérité. 21 Toi donc qui enseignes les autres, tu ne t'enseignes pas toi-même! Toi qui prêches de ne pas voler, tu voles! 22 Toi qui dis de ne pas commettre d'adultère, tu commets l'adultère! Toi qui as les idoles en horreur, tu pilles les temples! 23 Toi qui places ta fierté dans la loi, tu déshonores Dieu en la transgressant! 24 En effet, le nom de Dieu est blasphémé parmi les nations à cause de vous^[2], comme cela est écrit. (Ис 52:5) 25 Certes, la circoncision^[3] est utile si tu mets en pratique la loi; mais si tu la violes, ta circoncision devient incirconcision. 26 Si donc l'incirconcis^[4] respecte les commandements de la loi, son incirconcision ne sera-t-elle pas comptée comme circoncision? 27 Ainsi, l'homme qui accomplit la loi sans être circoncis physiquement ne te condamnera-t-il pas, toi qui la transgresses tout en ayant la loi écrite et la circoncision? 28 Le Juif, ce n'est pas celui qui en a l'apparence, et la circoncision, ce n'est pas celle qui est visible dans le corps. 29 Mais le Juif, c'est celui qui l'est intérieurement, et la circoncision, c'est celle du cœur, accomplie par l'Esprit et non par la loi écrite. La louange que reçoit ce Juif ne vient pas des hommes, mais de Dieu.