Псалм 89 | Верен :: ERF Bibleserver

Верен

1 Маскил на езраеца Етан. Ще възпявам милостите на ГОСПОДА до века, ще известявам с устата си Твоята вярност на всички поколения. 2 Защото казах: Милостта ще се съгради до века, Ти ще утвърдиш истината Си в самите небеса. 3 Направих завет с избрания Си, заклех се на слугата Си Давид^[1]: 4 Ще утвърдя потомството ти до века и ще съградя престола ти за всички поколения^[2]. (Села.) 5 И небесата ще хвалят Твоите чудеса, ГОСПОДИ, и истината Ти – в събранието на светиите. 6 Защото кой на небето може да се сравни с ГОСПОДА? Кой сред синовете на могъщите може да се оприличи на ГОСПОДА? 7 Бог е много страхопочитаем в събранието на светиите и страшен между всички, които са около Него. 8 ГОСПОДИ, Боже на Войнствата, кой е могъщ като Теб, ГОСПОДИ? Истината Ти Те обкръжава. 9 Ти владееш гордостта на морето; когато вълните му се надигат, Ти ги укротяваш. 10 Ти си смачкал Рахав^[3] като някой убит, разпръснал си враговете Си с мощната Си ръка. 11 Твои са небесата, Твоя е и земята; светът и всичко, което го изпълва – Ти си ги основал. 12 Северът и югът – Ти си ги създал, Тавор и Ермон ликуват в Твоето Име. 13 Ти имаш мощна ръка, ръката Ти е силна, десницата Ти – възвисена. 14 Правда и съд са основата на престола Ти, милост и истина^[4] ходят пред лицето Ти. 15 Блажен народът, който познава радостното възклицание! Те ходят в светлината на Твоето лице, ГОСПОДИ. 16 В Твоето Име ликуват цял ден и чрез Твоята правда се извисяват. 17 Защото Ти си славата на тяхната сила и с Твоето благоволение се възвишава нашият рог, 18 понеже на ГОСПОДА е нашият щит и на Светия Израилев – нашият цар. 19 Тогава Ти говори на светиите Си във видение и каза: Положих помощ върху един силен, възвисих един избран между народа. 20 Намерих слугата Си Давид, със святото Си масло го помазах, 21 него ще поддържа ръката Ми и мишцата Ми ще го укрепва. 22 Врагът няма да го притесни, нито синът на неправдата ще го потиска. 23 Аз ще смажа противниците му пред него и ще поразя онези, които го мразят. 24 Верността Ми и милостта Ми ще бъдат с него и в Моето Име ще се възвиси рогът му. 25 И ще поставя ръката му над морето и десницата му – над реките. 26 Той ще извика към Мен: Отец си ми, Бог мой и канарата на спасението ми! 27 Затова и Аз ще го направя първороден, най-горен от земните царе. 28 Ще запазя вечно милостта Си за него и заветът Ми с него ще остане твърд. 29 И потомството му ще направя да пребъдва навеки^[5] и престола му – като небесните дни. 30 Ако синовете му оставят закона Ми и не ходят в правилата Ми, 31 ако нарушат наредбите Ми и не пазят заповедите Ми, 32 тогава ще накажа с тояга престъпленията им и с бич – беззаконията им, 33 но няма да отнема от него милостта Си и няма да се отрека от верността Си. 34 Няма да оскверня завета Си и няма да променя това, което е излязло от устните Ми. 35 Веднъж се заклех^[6] в светостта Си: няма да излъжа Давид! 36 Потомството му ще пребъде вечно и престолът му – като слънцето пред Менст. 4;; 37 ще бъде утвърден до века като луната. Верен е свидетелят в небето. (Села.) 38 Но Ти си отхвърлил и презрял, разгневил си се против Своя помазаник. 39 Изоставил си завета със слугата Си, опозорил си короната му до земята. 40 Повалил си всичките му заграждения, превърнал си крепостите му в развалина. 41 Разграбват го всички, които минават по пътя, стана за присмех на съседите си. 42 Възвисил си десницата на враговете му, зарадвал си всичките му неприятели. 43 И острието на меча му си обърнал обратно и в битката не си го подкрепил. 44 Направил си да изчезне блясъкът му и си свалил на земята престола му. 45 Съкратил си дните на младостта му, покрил си го със срам. (Села.) 46 Докога, ГОСПОДИ? Ще се криеш ли навеки? Ще гори ли яростта Ти като огън? 47 Помни колко е кратко времето ми, за каква суета си създал всичките човешки синове! 48 Кой човек ще живее и няма да види смърт? Може ли да избави душата си от властта на Шеол? (Села.) 49 Къде са предишните Ти милости, Господи? Ти се закле на Давид в истината Сист. 3;! 50 Помни, Господи, унижението на слугите Си – как нося в пазвата си присмеха на многото народи, 51 с който враговете Ти, ГОСПОДИ, хулеха, с който хулеха стъпките на Твоя помазаник! 52 Благословен да е ГОСПОД до века! Амин и амин!

Segond 21

от Société Biblique de Genève

Alliance de Dieu avec David

1 Cantique d'Ethan l'Ezrachite. 2 Je chanterai toujours les bontés de l'Eternel, ma bouche fera connaître ta fidélité de génération en génération. 3 Oui, je le dis: «La bonté est édifiée pour toujours; tu fondes ta fidélité dans le ciel.» 4 J'ai fait alliance avec celui que j'ai choisi, j'ai fait ce serment à mon serviteur David: 5 «J'affermirai ta descendance pour toujours et j'établirai ton trône pour l'éternité.» – Pause. 6 Le ciel célèbre tes merveilles, Eternel, et ta fidélité dans l'assemblée des saints. 7 En effet, qui, dans le ciel, peut se comparer à l'Eternel? Qui est semblable à toi parmi les fils de Dieu? 8 Dieu est redoutable dans la grande assemblée des saints, il est terrible pour tous ceux qui l'entourent. 9 Eternel, Dieu de l'univers, qui est puissant comme toi? Eternel, ta fidélité t'environne. 10 C'est toi qui maîtrises l'orgueil de la mer; quand ses vagues se soulèvent, c'est toi qui les calmes. 11 Tu as écrasé l'Egypte, tu l'as transpercée, tu as dispersé tes ennemis par la puissance de ton bras. 12 C'est à toi qu'appartient le ciel, à toi aussi la terre; c'est toi qui as fondé le monde et ce qu'il contient. 13 Tu as créé le nord et le sud; le Thabor et l'Hermon acclament ton nom. 14 Ton bras est puissant, ta main forte, ta droite élevée. 15 La justice et le droit forment la base de ton trône, la bonté et la vérité sont devant toi. 16 Heureux le peuple qui sait t'acclamer: il marche à ta lumière, Eternel, 17 il se réjouit sans cesse à cause de ton nom et tire gloire de ta justice, 18 car c'est toi qui fais sa beauté et sa puissance; c'est ta faveur qui relève notre force. 19 Notre protecteur est à l'Eternel, notre roi appartient au Saint d'Israël. 20 Tu as parlé à tes fidèles dans une vision, tu as dit: «J'ai prêté secours à un héros, j'ai choisi du milieu du peuple un jeune homme. 21 J'ai trouvé mon serviteur David, je l'ai désigné par onction avec mon huile sainte. 22 Ma main le soutiendra et mon bras le fortifiera. 23 L'ennemi ne pourra pas le tromper, ni le méchant l'opprimer. 24 J'écraserai ses adversaires devant lui et je frapperai ceux qui le détestent. 25 Ma fidélité et ma bonté l'accompagneront, et sa force grandira par mon nom. 26 J'étendrai sa domination sur la mer, et son pouvoir sur les fleuves. 27 Lui-même fera appel à moi: ‘Tu es mon père, mon Dieu et le rocher de mon salut!’ 28 Et moi, je ferai de lui le premier-né, le plus haut placé des rois de la terre. 29 Je lui conserverai toujours ma bonté, et mon alliance lui sera assurée. 30 Je lui donnerai une descendance éternelle, et son trône durera autant que le ciel. 31 Si ses fils abandonnent ma loi et ne marchent pas suivant mes règles, 32 s'ils violent mes prescriptions et ne respectent pas mes commandements, 33 je punirai leurs transgressions avec le bâton et leurs fautes par des coups, 34 mais je ne lui retirerai pas ma bonté et je ne trahirai pas ma fidélité, 35 je ne violerai pas mon alliance et je ne changerai pas ce qui est sorti de mes lèvres. 36 J'ai prêté une fois serment par ma sainteté, je ne mentirai pas à David. 37 Sa descendance subsistera toujours; son trône sera pareil au soleil devant moi, 38 comme la lune il sera établi éternellement. Le témoin qui est dans le ciel est fidèle.» – Pause. 39 Et pourtant, tu as rejeté, tu as repoussé celui que tu avais désigné par onction, tu t'es irrité contre lui! 40 Tu as rompu l'alliance avec ton serviteur, tu as déshonoré sa couronne en la jetant par terre. 41 Tu as détruit toutes ses murailles, tu as mis en ruine ses forteresses. 42 Tous les passants le dépouillent, il est un objet de mépris pour ses voisins. 43 Tu as fortifié ses adversaires, tu as réjoui tous ses ennemis; 44 tu as fait reculer le tranchant de son épée et tu ne l'as pas soutenu dans le combat. 45 Tu as mis fin à sa splendeur et tu as jeté son trône à terre; 46 tu as abrégé sa jeunesse, tu l'as couvert de honte. – Pause. 47 Jusqu'à quand, Eternel, resteras-tu caché? Jusqu'à quand ta fureur brûlera-t-elle comme le feu? 48 Rappelle-toi quelle est la durée de ma vie et pour quel néant tu as créé tous les hommes. 49 Quel homme peut vivre sans voir la mort? Qui peut sauver son âme du séjour des morts? – Pause. 50 Où sont, Seigneur, tes bontés d'autrefois, celles que, dans ta fidélité, tu avais promises par serment à David? 51 Souviens-toi, Seigneur, de la honte de tes serviteurs! Souviens-toi que j'ai la charge de tous ces peuples nombreux! 52 Souviens-toi des insultes de tes ennemis, Eternel, de leurs insultes contre les pas de celui que tu as désigné par onction! 53 Béni soit éternellement l'Eternel! Amen! Amen!