от Veren1На Теб, ГОСПОДИ, се уповавам, нека не се посрамя до века!2Избави ме в правдата Си и освободи ме; приклони към мен ухото Си и ме спаси.3Бъди ми канара за жилище, където мога винаги да идвам. Ти си заповядал моето спасение, защото Ти си скалата ми и крепостта ми.4Избави ме, Боже мой, от ръката на безбожния, от ръката на неправедния и насилника.5Защото Ти си моята надежда, Господи, БОЖЕ, упованието ми от младостта ми.6На Теб се облегнах от раждането си, откакто Ти ме извади от утробата на майка ми; възхвалата ми е винаги за Теб.7Станал съм чудовищен[1] за мнозина, но Ти си моето здраво убежище.8Устата ми е пълна с Твоята възхвала и с Твоята слава – цял ден.9Не ме отхвърляй във времето на старостта, не ме оставяй, когато силата ми чезне.10Защото враговете ми говорят против мен и онези, които причакват душата ми, се наговарят помежду си.11Казват: Бог го е оставил, гонете го и хванете, защото няма кой да го избави.12Боже, не се отдалечавай от мен! Боже мой, побързай да ми помогнеш!13Нека се посрамят и довършат противниците на душата ми; нека се покрият с укор и позор онези, които търсят злото ми.14Но аз ще се надявам постоянно и ще умножавам цялата Твоя хвала.15Устата ми ще разказва Твоята правда и цял ден – Твоето спасение, защото не зная техния брой.16Ще дойда с мощните дела на Господ БОГ; ще споменавам Твоята правда, само Твоята.17Боже, Ти си ме учил от младостта ми; и досега разгласявам Твоите чудни дела.18И даже до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй, докато не разглася силата Ти на идещото поколение, мощта Ти – на всички, които ще дойдат.19И правдата Ти, Боже, е превъзвишена. Ти, който си извършил велики дела – Боже, кой е като Теб?20Ти, който си ни показал големи и тежки беди, пак ще ни съживиш и пак ще ни извадиш от дълбините на земята.21Ще умножиш величието ми и ще се обърнеш да ме утешиш.22И аз ще Те славословя с арфа – Твоята вярност, Боже мой. На Теб, Свети Израилев, ще пея псалми с арфа.23Ще ликуват устните ми, когато Ти пея псалми, и душата ми, която си изкупил.24И езикът ми ще говори за Твоята правда цял ден, защото се посрамиха, защото се унижиха онези, които търсят злото ми.
1Eternel, je cherche refuge en toi: que jamais je ne sois déçu!2Dans ta justice, secours-moi et délivre-moi, tends ton oreille vers moi et sauve-moi!3Sois pour moi un rocher où je trouve un refuge, où je puisse toujours me retirer! Tu as décidé de me sauver, car tu es mon rocher et ma forteresse.4Mon Dieu, délivre-moi du méchant, de l'homme injuste et violent,5car tu es mon espérance, Seigneur, Eternel, l'objet de ma confiance depuis ma jeunesse.6Depuis ma naissance je m'appuie sur toi: c'est toi qui m'as fait sortir du ventre de ma mère. Tu es sans cesse l'objet de mes louanges.7Je suis pour beaucoup un cas étrange, mais toi, tu es mon puissant refuge.8Que ma bouche soit remplie de tes louanges, que chaque jour elle dise ta beauté!9Ne me rejette pas au moment de la vieillesse! Quand mes forces s'en vont, ne m'abandonne pas!10En effet, mes ennemis parlent de moi, et ceux qui guettent ma vie tiennent conseil ensemble.11Ils disent: «Dieu l'abandonne. Poursuivez-le, attrapez-le! Il n'y a personne pour le délivrer.»12O Dieu, ne t'éloigne pas de moi! Mon Dieu, viens vite à mon secours!13Qu'ils soient honteux et disparaissent, ceux qui m'accusent, qu'ils soient couverts de honte et de déshonneur, ceux qui cherchent mon malheur!14Quant à moi, j'espérerai toujours, je te louerai de plus en plus.15Ma bouche proclamera ta justice, ton salut, chaque jour, car j'ignore le nombre de tes bienfaits.16Je raconterai tes hauts faits, Seigneur Eternel, je rappellerai ta justice, la tienne seule.17O Dieu, tu m'as instruit dès ma jeunesse, et jusqu'à présent j'annonce tes merveilles.18Ne m'abandonne pas, ô Dieu, malgré ma vieillesse et mes cheveux blancs, afin que j'annonce ta force à la génération présente, ta puissance à tous ceux qui viendront!19Ta justice, ô Dieu, atteint les sommets. Tu as accompli de grandes choses: ô Dieu, qui est semblable à toi?20Tu nous as fait éprouver bien des détresses et des malheurs, mais tu nous redonneras la vie, tu nous feras remonter des abîmes de la terre.21Tu augmenteras mon honneur, tu me consoleras encore,22et je te louerai au son du luth, je chanterai ta fidélité, mon Dieu, je te célébrerai avec la harpe, Saint d'Israël.23Pour te célébrer, j'aurai la joie sur les lèvres et dans mon âme que tu as libérée.24Ma langue proclamera chaque jour ta justice, car ceux qui cherchent mon malheur sont honteux et rougissent.