от Veren1За първия певец. Маскил на Давид, когато едомецът Доик отиде и говори на Саул, и му каза: Давид дойде в къщата на Ахимелех. Защо се хвалиш в злобата, силни? Божията милост трае вечно.2Езикът ти замисля лукавство, като остър бръснач върши измама.3Обичаш злото повече от доброто и лъжа – повече отколкото да говориш правда. (Села.)4Обичаш всички унищожителни думи. Измамен език!5И Бог ще те съкруши навеки, ще те сграбчи и ще те изтръгне от шатрата ти, и ще те изкорени от земята на живите. (Села.)6А праведните ще видят и ще се убоят, и ще му се присмеят:7Ето човека, който не направи Бога свое прибежище, а се уповаваше на многото си богатства и се утвърждаваше в лукавството си.8А аз съм като зелена маслина в Божия дом, уповавам се на Божията милост за вечни векове.9Ще Те прославям до века, защото си направил така; и ще се надявам на Името Ти – защото е добро – пред Твоите светии.
1Au chef de chœur. Cantique de David,2lorsque Doëg, l'Edomite, vint dire à Saül: «David s'est rendu dans la maison d'Achimélec.»3Pourquoi te vantes-tu de ce qui est mal, toi l'homme fort? La bonté de Dieu subsiste toujours.4Ta langue n'invente que le crime, elle est coupante comme un rasoir, fourbe que tu es!5Tu préfères le mal au bien, le mensonge à la vérité. – Pause.6Tu aimes toutes les paroles qui détruisent, langue trompeuse!7C'est pourquoi Dieu t'abattra pour toujours, il s'emparera de toi et t'arrachera de ta tente, il te déracinera de la terre des vivants. – Pause.8Les justes le verront, ils éprouveront de la crainte, et ils se moqueront de lui:9«Voilà l'homme qui ne prenait pas Dieu pour protecteur, mais qui se confiait dans ses grandes richesses et cherchait refuge dans sa méchanceté.»10Mais moi, je suis pareil à un olivier verdoyant dans la maison de Dieu, je me confie dans la bonté de Dieu pour toujours et à perpétuité.11Je te louerai toujours pour ce que tu as fait. Je veux espérer en ton nom, car tu es bon envers tes fidèles.