от Veren1Псалм на Давид. Бори се, ГОСПОДИ, с онези, които се борят със мен; бий се против онези, които се бият против мен!2Вземи щит и броня и стани ми на помощ!3Извади и копие и затвори пътя срещу преследвачите ми; кажи на душата ми: Аз съм твоето спасение!4Нека се посрамят и опозорят онези, които търсят живота ми; нека се върнат назад и бъдат посрамени онези, които замислят зло против мен!5Нека бъдат като плява пред вятъра и да ги гони Ангелът ГОСПОДЕН!6Нека пътят им бъде тъмен и хлъзгав и да ги преследва Ангелът ГОСПОДЕН!7Защото без причина скриха за мен мрежата си в яма, без причина копаха ров за душата ми.8Нека гибел неочаквано го връхлети и мрежата му, която скри, да улови самия него; нека падне в гибел!9А моята душа ще ликува в ГОСПОДА, ще се радва в спасението Му.10Всичките ми кости ще кажат: ГОСПОДИ, кой е като Теб, който избавяш сиромаха от по-силния от него, сиромаха и бедния – от грабителя му?11Неправедни свидетели се надигат, питат ме за неща, които не зная.12Отплащат ми зло за добро, за да осиротее душата ми.13А когато те боледуваха, аз се обличах във вретище, смирявах с пост душата си и се молех с наведена глава[1].14Отнасях се като с приятел и брат, навеждах се скърбейки, като някой, който жалее за майка си.15Но те се зарадваха на препъването ми и се събраха – побойници, които не познавах, се събраха против мен; разкъсаха ме, без да спрат.16Като безбожни присмехулници на пиршество скърцаха със зъби против мен.17Господи, докога ще гледаш? Избави душата ми от техните опустошения, едничката ми душа – от лъвовете.18Ще Те прославя в голямото събрание, ще Те хваля сред многоброен народ.19Да не тържествуват над мен онези, които без причина са ми врагове; нито с очи да намигат онези, които без повод ме мразят.20Защото не говорят за мир, а против тихите на земята измислят лъжливи думи.21Отварят против мен устата си и казват: Охо, охо, очите ни видяха!22ГОСПОДИ, Ти видя, не мълчи! Господи, не бъди далеч от мен!23Стани и събуди се за правото ми; за делото ми, Боже мой и Господи мой!24Съди ме според правдата Си, ГОСПОДИ, Боже мой, и нека не ликуват над мен!25Нека не кажат в сърцето си: Охо, желанието ни се сбъдна! Нека не кажат: Погълнахме го!26Нека се посрамят и заедно се унижат онези, които се радват на нещастието ми! Нека се облекат със срам и позор онези, които се големеят против мен[2]!27Нека ликуват и се радват онези, които желаят правдата ми, и винаги да казват: Нека ГОСПОД се възвеличи, който желае мира на слугата Си!28И езикът ми ще шепне за Твоята правда и за Твоята хвала всеки ден.
1De David. Eternel, accuse ceux qui m'accusent, combats ceux qui me combattent!2Empare-toi du petit et du grand boucliers, et lève-toi pour me secourir!3Brandis la lance et le javelot contre mes persécuteurs, dis à mon âme: «Je suis ton salut!»4Qu'ils soient honteux et déçus, ceux qui en veulent à ma vie, qu'ils reculent et rougissent, ceux qui méditent ma perte!5Qu'ils soient comme la paille emportée par le vent, et que l'ange de l'Eternel les chasse!6Que leur route soit sombre et glissante, et que l'ange de l'Eternel les poursuive!7En effet, c'est sans raison qu'ils m'ont tendu un piège, c'est sans raison qu'ils ont creusé un trou pour m'enlever la vie.8Que la ruine les atteigne à l'improviste, qu'ils soient pris dans le piège qu'ils ont tendu, qu'ils y tombent pour leur ruine!9Alors j'exulterai de joie en l'Eternel, je me réjouirai à cause de son salut.10Tout mon être dira: «Eternel, qui peut, comme toi, délivrer le malheureux d'un plus fort que lui, le malheureux et le pauvre de celui qui les dépouille?»11De faux témoins se lèvent: ils m'interrogent sur des faits que j'ignore;12ils me rendent le mal pour le bien, je suis abandonné de tous.13Moi, quand ils étaient malades, je mettais une tenue de deuil, j'humiliais mon âme par le jeûne, je priais, la tête penchée sur la poitrine.14Comme pour un ami, pour un frère, je marchais lentement, comme pour le deuil d'une mère, j'étais accablé de tristesse.15Et maintenant que je trébuche, ils se rassemblent pour se réjouir, ils se rassemblent à mon insu pour me calomnier, ils me déchirent sans arrêt.16Avec les impies et les moqueurs, ils grincent des dents contre moi.17Seigneur, combien de temps le supporteras-tu? Protège-moi contre leurs actes de violence, protège ma vie contre les lionceaux!18Je te louerai dans la grande assemblée, je te célébrerai au milieu d'un peuple nombreux.19Ils sont à tort mes ennemis: qu'ils ne se réjouissent pas à mon sujet! Ils me détestent sans raison[1]: qu'ils ne m'insultent pas du regard! (Пс 69:5; Йн 15:25)20Oui, leur langage n'est pas celui de la paix, ils inventent des mensonges contre les gens tranquilles du pays.21Ils ouvrent leur bouche contre moi, ils disent: «Ah! ah! Nous l'avons vu de nos yeux!»22Eternel, tu as tout vu: ne reste pas silencieux! Seigneur, ne t'éloigne pas de moi!23Réveille-toi, lève-toi pour me faire justice, mon Dieu et mon Seigneur, défends ma cause!24Juge-moi conformément à ta justice, Eternel, mon Dieu! Qu'ils ne se réjouissent pas à mon sujet,25qu'ils ne disent pas dans leur cœur: «Ah! voilà ce que nous voulions!» Qu'ils ne disent pas: «Nous l'avons anéanti.»26Que tous ensemble ils soient honteux et rougissent, ceux qui se réjouissent de mon malheur! Qu'ils soient couverts de honte et de confusion, ceux qui s'attaquent à moi!27Qu'ils aient de l'allégresse et de la joie, ceux qui prennent plaisir à me voir justifié! Ils pourront dire sans cesse: «Que l'Eternel est grand, lui qui veut la paix de son serviteur!»28Alors ma langue célébrera ta justice et ta louange tous les jours.