от Veren1За първия певец. На шеминит. Псалм на Давид. Спаси, ГОСПОДИ, защото не остана вече благочестив, защото се изгубиха верните измежду човешките синове.2Говорят лъжа всеки с ближния си, говорят с ласкателни устни и двулично сърце.3ГОСПОД да изтреби всички ласкателни устни, езика, който говори високопарно,4всички, които са казали: Ще надвием с езика си, устните ни са с нас – кой е господар над нас?5Заради насилието над страдащите, заради стенанието на сиромасите сега ще стана, казва ГОСПОД, ще поставя в безопасност онзи, който за това копнее.6Думите на ГОСПОДА са чисти думи, като сребро, претопено в пещ от пръст, пречистено седем пъти.7Ти, ГОСПОДИ, ще ги съхраниш, ще го запазиш от това поколение до века.8Безбожните обикалят наоколо, когато подлостта се възвишава сред човешките синове.
1Au chef de chœur, sur la harpe à huit cordes. Psaume de David.2Sauve-nous, Eternel, car il n'y a plus d'hommes loyaux! Les fidèles disparaissent du milieu des hommes.3On se dit des mensonges les uns aux autres, on a sur les lèvres des paroles flatteuses, on parle avec un cœur double.4Que l'Eternel extermine toutes les lèvres flatteuses, la langue qui parle avec arrogance,5ceux qui disent: «Nous sommes forts par notre langue, nous avons nos lèvres avec nous. Qui pourrait devenir notre maître?»6«Parce que les malheureux sont opprimés et que les pauvres gémissent, maintenant, dit l'Eternel, je me lève, j'apporte le salut à ceux qui soupirent après lui.»7Les paroles de l'Eternel sont des paroles pures, un argent affiné dans un creuset en argile et sept fois épuré.8Toi, Eternel, tu les garderas, tu les préserveras pour toujours de ces gens.9Les méchants rôdent partout quand la bassesse règne parmi les hommes.