от Veren1Благославяй ГОСПОДА, душо моя[1]! ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си много велик, облечен си с величие и блясък.2Ти си, който се покрива със светлина като с наметало и простира небесата като завеса,3който гради превъзвишените Си заселища във водите[2], който прави облаците Своя колесница, който се носи на крилете на вятъра,4който прави ангелите Си ветрове и служителите Си – пламтящ огън.5Той е основал земята на основите ѝ, тя няма да се поклати до века.6Покрил си я с бездната като с дреха, водите застанаха над планините.7При Твоето смъмряне те побягнаха, при гласа на гърма Ти се спуснаха в бяг.8Планините се издигнаха, долините се снишиха на мястото, което си определил за тях.9Поставил си граница, така че да не могат да преминат, и те няма да се върнат и да покрият земята.10Ти си, който изпраща извори в долините и те текат между планините.11Поят всички животни на полето и дивите магарета утоляват жаждата си.12При тях обитават небесните птици и пеят между клоните.13Ти си, който напоява планините от превъзвишените Си заселища и земята се насища с плода на делата Ти.14Ти си, който кара тревата да расте за добитъка и полската трева[3] – за служба на човека, за да изважда храна от земята,15и вино, което весели сърцето на човека, така че да прави да блести лицето му като от масло, и хляб, който подкрепя сърцето на човека.16Дърветата на ГОСПОДА се наситиха, ливанските кедри, които Той е насадил,17където птиците свиват гнездата си и щъркелът, чийто дом са елхите.18Високите планини са за дивите кози, канарите са убежище за скокливите мишки.19Той е направил луната за определяне на времената и слънцето знае залеза си.20Ти спускаш тъмнина и става нощ, в нея ходят всички горски зверове.21Лъвчетата реват за плячка и искат храната си от Бога.22Слънцето изгрява, те се оттеглят и лягат в бърлогите си.23Човекът излиза на работата си и на труда си до вечерта.24ГОСПОДИ, колко многобройни са Твоите дела! Всички тях Ти си извършил с мъдрост. Земята е пълна с Твоите творения.25Ето голямото и широко море, там гъмжат безброй живи същества – малки и големи.26Там се движат корабите, левиатанът, който си създал да играе в него.27Всички тези чакат Теб – да им дадеш храната им на времето ѝ.28Ти им даваш и те събират, отваряш ръката Си и те се насищат с добро.29Скриваш лицето Си и те се смущават, отнемаш дъха им и те издъхват и се връщат в пръстта си.30Изпращаш Духа[4] Си и те се създават, и подновяваш лицето на земята.31Нека бъде вечна славата на ГОСПОДА, нека се радва ГОСПОД в делата Си!32Той е, който поглежда към земята и тя трепери, докосва планините и те димят.33Ще пея на ГОСПОДА, докато съм жив, ще пея псалми на моя Бог, докато съществувам.34Нека Му бъде угодно размишлението ми. Ще се радвам в ГОСПОДА!35Нека изчезнат грешните на земята и безбожните да ги няма вече. Благославяй ГОСПОДА, душо моя[5]! Алилуя!
1Bénis l'Eternel, mon âme! Eternel, mon Dieu, tu es infiniment grand, tu es revêtu de splendeur et de magnificence.2L'Eternel s'enveloppe de lumière comme d'un manteau, il étend le ciel comme une tente.3Il construit sa demeure au-dessus de l'eau, il fait des nuages son char, il s'avance sur les ailes du vent.4Il fait des vents ses messagers, des éclairs ses serviteurs.[1] (Евр 1:7)5Il a établi la terre sur ses fondements: elle ne sera jamais ébranlée.6Tu l'avais couverte de l'océan comme d'un vêtement, l'eau recouvrait les montagnes;7elle a fui à ta menace, elle s'est sauvée au son de ton tonnerre.8Des montagnes se sont élevées, des vallées se sont abaissées, à la place que tu leur avais fixée.9Tu as posé une limite que l'eau ne doit pas franchir, afin qu'elle ne revienne plus couvrir la terre.10Il conduit les sources vers des torrents qui parcourent les montagnes.11Tous les animaux sauvages y boivent, les ânes y étanchent leur soif.12Les oiseaux du ciel nichent sur leurs rives et chantent dans les feuillages.13Du haut de sa demeure, Dieu arrose les montagnes. La terre est rassasiée du fruit de ton travail.14Il fait pousser l'herbe pour le bétail et les plantes pour les besoins de l'homme afin que la terre produise de la nourriture:15le vin qui réjouit le cœur de l'homme et fait plus que l'huile resplendir son visage, et le pain qui fortifie le cœur de l'homme.16Ils sont bien nourris, les arbres de l'Eternel, les cèdres du Liban, qu'il a plantés.17C'est là que les oiseaux font leurs nids. La cigogne a sa demeure dans les cyprès,18les hautes montagnes sont pour les bouquetins, les rochers sont le refuge des damans.19Il a fait la lune pour marquer les temps; le soleil sait quand il doit se coucher.20Tu fais venir les ténèbres, et c'est la nuit. Tous les animaux des forêts se mettent alors en mouvement;21les lionceaux rugissent après leur proie, ils demandent leur nourriture à Dieu.22Le soleil se lève: ils se retirent et se couchent dans leurs tanières.23Quant à l'homme, il sort pour se rendre à son activité et à son travail jusqu'au soir.24Que tes œuvres sont nombreuses, Eternel! Tu les as toutes faites avec sagesse. La terre est remplie de tes biens.25Voici la mer, immense et vaste: là vivent, innombrables, des animaux, petits et grands.26Les bateaux la sillonnent, tout comme le léviathan[2], que tu as formé pour qu'il y joue.27Tous ces animaux espèrent en toi pour que tu leur donnes la nourriture au moment voulu.28Tu la leur donnes, et ils la prennent; tu ouvres ta main, et ils sont rassasiés de biens.29Tu te caches, et ils sont épouvantés; tu leur retires le souffle, et ils expirent, ils retournent à la poussière.30Tu envoies ton souffle, et ils sont créés; tu renouvelles ainsi la surface de la terre.31Que la gloire de l'Eternel dure éternellement! Que l'Eternel se réjouisse de ses œuvres!32Il regarde la terre, et elle tremble; il touche les montagnes, et elles fument.33Je veux chanter en l'honneur de l'Eternel tant que je vivrai, je veux célébrer mon Dieu tant que j'existerai.34Que ma louange lui soit agréable! Je veux me réjouir en l'Eternel.35Que les pécheurs disparaissent de la terre et qu'il n'y ait plus de méchants! Bénis l'Eternel, mon âme! Louez l'Eternel!