от Veren1[1] ГОСПОДИ, защо стоиш далеч? Защо се криеш в скръбни времена?2Безбожният с гордост преследва сиромаха. Нека се хванат в кроежите, които те сами измислиха!3Защото безбожният се хвали с желанието на душата си – алчният се благославя и презира ГОСПОДА.4Безбожният казва в надменността на лицето си: Господ няма да изследва. Всичките му мисли са, че няма Бог.5Пътищата му са криви винаги, Твоите присъди са високо, много далеч от него. На всичките си врагове гледа с презрение,6казва в сърцето си: Няма да се поклатя, през всички поколения няма да бъда в беда.7Устата му е пълна с проклятие и измама, и потисничество; под езика му е съсипия и зло.8Седи в засада в двора, в тайни места, за да убие невинния, очите му дебнат сиромаха.9Причаква скришно като лъв в леговището си, причаква, за да хване бедния, хваща бедния, като го влачи в мрежата си.10Навежда се, снишава се и падат сиромасите във силните му нокти.11Казва в сърцето си: Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.12Стани, ГОСПОДИ! Боже, издигни ръката Си! Не забравяй сиромасите.13Защо безбожният презира Бога, казва в сърцето си: Ти няма да изследваш?14Но Ти виждаш, защото гледаш неправдата и притеснението, за да отплатиш с ръката Си. На Теб се предава сиромахът, на сирачето Ти си помощник.15Строши ръката на безбожния и злия, изискай безбожието му, докато не намериш вече.16ГОСПОД е Цар за вечни векове, езичниците погинаха от земята Му.17ГОСПОДИ, Ти чу желанието на смирените, сърцето им ще утвърдиш; ще направиш внимателно ухото Си,18за да отдадеш правото на сирачето и угнетения, така че земен човек да не потиска вече.
1Pourquoi, Eternel, te tiens-tu éloigné? Pourquoi te caches-tu dans les moments de détresse?2Le méchant, dans son orgueil, poursuit les malheureux: ils sont pris dans les pièges qu'il a conçus.3Le méchant se vante de ses mauvais désirs, le profiteur maudit et méprise l'Eternel.4Le méchant dit, dans son arrogance: «Il ne punit pas! Il n'y a pas de Dieu!» Voilà toutes ses pensées.5Ses entreprises réussissent en tout temps; tes jugements passent au-dessus de sa tête, il disperse tous ses adversaires.6Il dit dans son cœur: «Je ne suis pas ébranlé, je suis pour toujours à l'abri du malheur!»7Sa bouche est pleine de malédictions, de tromperies[1] et de fraudes; il y a sous sa langue la méchanceté et le malheur. (Рим 3:14)8Il se tient en embuscade près des villages, il assassine l'innocent dans des endroits retirés; ses yeux épient le malheureux.9Il est aux aguets dans sa cachette comme le lion dans sa tanière, il est aux aguets pour attraper le malheureux; il l'attrape en l'attirant dans son piège.10Il s'accroupit, il se tapit, et les malheureux tombent dans ses griffes.11Il dit dans son cœur: «Dieu oublie, il se cache, il ne regarde jamais!»12Lève-toi, Eternel, ô Dieu, interviens, n'oublie pas les malheureux!13Pourquoi le méchant méprise-t-il Dieu? Pourquoi dit-il en son cœur que tu ne punis pas?14Tu vois cependant leur peine et leur souffrance, tu regardes, pour prendre en main leur cause. C'est à toi que le malheureux s'abandonne, c'est toi qui viens en aide à l'orphelin.15Brise la force du méchant, punis sa méchanceté, et qu'il disparaisse à tes yeux!16L'Eternel est roi pour toujours et à perpétuité; les autres nations disparaissent de son pays.17Tu entends les désirs de ceux qui souffrent, Eternel, tu leur redonnes courage, tu prêtes l'oreille18pour rendre justice à l'orphelin et à l'opprimé, afin que l'homme tiré de la terre cesse d'inspirer de la crainte.