Притчи 31 | Верен :: ERF Bibleserver

Верен

1 Думите на цар Лемуил, наставлението, с което го наставляваше майка му: 2 Какво, сине мой? И какво, сине на утробата ми? И какво, сине на обещанията ми? 3 Не давай силата си на жени, нито пътищата си – на погубителките на царете. 4 Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, нито за князете – спиртно питие! 5 Да не би да пият и да забравят наредбата, и да изкривят съда на всички угнетени. 6 Давайте спиртно питие на отчаяния и вино – на огорчените по душа. 7 Нека пийне и забрави бедността си, и не помни вече злостраданието си. 8 Отваряй устата си за безгласния, за съда на всички сираци. 9 Отваряй устата си, съди справедливо и защитавай делото на сиромаха и немотния. 10 ^[1] Кой може да намери добродетелна жена? Защото е много по-скъпа от скъпоценни камъни. 11 Сърцето на мъжа ѝ се уповава на нея и той няма да бъде лишен от изобилие. 12 Тя му прави добро, а не зло през всичките дни на живота си. 13 Търси вълна и лен и работи с ръцете си с желание. 14 Тя е като търговските кораби – донася храната си отдалечст. 27;. 15 И става, докато е още нощ, и дава храна на дома си и определената работа на слугините си. 16 Оглежда нива и я купува, и от плода на ръцете си сади лозе. 17 Опасва кръста си със сила и укрепва ръцете си, 18 вижда, че добивът ѝ е добър. Светилникът ѝ не угасва и през нощта, 19 протяга ръцете си към вретеното и пръстите ѝ държат хурката. 20 Разтваря ръката си за сиромасите и протяга ръцете си към немотните. 21 Не се бои от снега за дома си, защото всичките ѝ домашни са облечени с топли дрехи. 22 Прави си завивки и облеклото ѝ е висон и пурпур. 23 Мъжът ѝ е познат в портите, когато седи между местните старейшини. 24 Прави тъкани и ги продава и доставя пояси на търговеца. 25 Сила и достолепие са облеклото ѝ и тя се усмихва на идния ден. 26 Отваря устата си с мъдрост и кротка поука е на езика ѝ. 27 Наглежда домакинството в дома си и хляб на леност не яде^[2]. 28 Синовете ѝ стават и я благославят, мъжът ѝ я хвали и казва: 29 Много дъщери са се държали достойно, но ти надмина всички! 30 Красотата е измамна и хубостта е суета, но жена, която се бои от ГОСПОДА, тя ще бъде похвалена. 31 Дайте ѝ от плода на ръцете ѝ и делата ѝ нека я хвалят в портите!

Segond 21

от Société Biblique de Genève

Conseils d'une mère

1 Paroles du roi Lemuel. Message^[1] par lequel sa mère l'a instruit. (Пр 30:1) 2 Que te dirai-je, mon fils? Que te dirai-je, fils de mon ventre? Que te dirai-je, fils de mes vœux? 3 Ne livre pas ta force aux femmes, ni tes voies à celles qui causent la perte des rois! 4 Ce n'est pas aux rois, Lemuel, ce n'est pas aux rois de boire du vin, ni aux princes de rechercher des boissons fortes. 5 En effet, en buvant ils pourraient oublier les lois et porter atteinte à la cause des plus malheureux. 6 Donnez des liqueurs fortes à celui qui va mourir, du vin à celui qui est rempli d'amertume: 7 qu'il boive et oublie ainsi sa pauvreté, qu'il ne se souvienne plus de sa peine. 8 Ouvre ta bouche pour celui qui ne peut pas s'exprimer, pour la cause de tous les délaissés! 9 Ouvre ta bouche, juge avec justice et défends le malheureux et le pauvre!

Une femme de valeur

10 Qui trouvera une femme de valeur? Elle vaut bien plus que des perles. 11 Le cœur de son mari a confiance en elle, et c'est tout bénéfice pour lui. 12 Elle lui fait du bien, et non du mal, tous les jours de sa vie. 13 Elle se procure de la laine et du lin et travaille d'une main joyeuse. 14 Pareille à un navire marchand, elle rapporte ses provisions de loin. 15 Elle se lève alors qu'il fait encore nuit, et elle donne la nourriture à sa famille et ses ordres à ses servantes. 16 Elle pense à un champ, et elle l'achète. Avec le fruit de son travail elle plante une vigne. 17 Avec la force en guise de ceinture, elle affermit ses bras. 18 Elle constate que ce qu'elle gagne est bon. Sa lampe ne s'éteint pas pendant la nuit: 19 elle file elle-même la laine, elle tisse elle-même les habits. 20 Elle ouvre ses bras au malheureux, elle tend la main au pauvre. 21 Elle ne redoute pas la neige pour sa famille, car chacun y est habillé de cramoisi. 22 Elle se fait des couvertures, elle a des habits en fin lin et en pourpre. 23 Son mari est reconnu aux portes de la ville, lorsqu'il siège avec les anciens du pays. 24 Elle fait des chemises et les vend, et elle livre des ceintures au marchand. 25 La force et l'honneur, voilà ce qui l'habille. Elle rit en pensant à l'avenir. 26 Elle ouvre la bouche avec sagesse et un enseignement plein de bonté est sur sa langue. 27 Elle veille à la bonne marche de sa maison, elle ne mange pas le pain de la paresse. 28 Ses fils se lèvent et la disent heureuse, son mari aussi, et il chante ses louanges: 29 «Bien des femmes font preuve de valeur, mais toi, tu leur es à toutes supérieure.» 30 La grâce est trompeuse et la beauté est illusoire; c'est de la femme qui craint l'Eternel qu'on chantera les louanges. 31 Donnez-lui du fruit de son travail et qu'aux portes de la ville ses œuvres fassent son éloge!