от Veren1След това чух нещо като силен глас от голямо множество на небето, който казваше: Алилуя! Спасението, славата и силата принадлежат на нашия Бог!2Защото Неговите присъди са истинни и справедливи, понеже Той осъди великата блудница, която е покварила земята със своето блудство, и прати върху нея възмездие за кръвта на Своите слуги.3И те втори път казаха: Алилуя! И димът ѝ се издигна за вечни векове.4И двадесет и четиримата старейшини и четирите живи същества паднаха и се поклониха на Бога, който седи на престола, и казаха: Амин! Алилуя!5И от престола излезе глас, който казваше: Хвалете нашия Бог, всички Негови слуги, вие, които Му се боите, малки и големи!6И чух нещо като глас от огромно множество, като глас от много води и като глас от силни гръмове, които казваха: Алилуя! Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият, се възцари!7Нека се радваме и се веселим и нека Му отдадем слава, защото дойде сватбата на Агнето и Неговата жена се е приготвила.8И на нея се даде да се облече в блестящ и чист висон, защото висонът са праведните дела на светиите.9И ми каза: Напиши: Блажени са тези, които са поканени на сватбената вечеря на Агнето. И ми каза: Тези са истинните Божии думи.10Тогава аз паднах пред краката му, за да му се поклоня, но той ми каза: Недей; аз съм служител заедно с теб и с братята ти, които имат Иисусовото свидетелство. Поклони се на Бога; защото Иисусовото свидетелство е духът на пророчеството.11След това видях небето отворено, и ето, бял кон, и Онзи, който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и Той съди и воюва в справедливост.12Очите Му бяха като огнен пламък и на главата Му бяха много корони, и имаше написано едно име, което никой не знаеше освен Него.13И беше облечен в дреха, натопена в кръв; и Името Му е Божието Слово.14И небесните войски Го следваха на бели коне, облечени в бял и чист висон.15От устата Му излизаше остър меч, с който да порази нациите; и Той ще ги пасе с желязна тояга и ще стъпче лина на яростния гняв на Всемогъщия Бог.16И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на царете и Господар на господарите.17И видях един ангел, който стоеше в слънцето, и извика със силен глас, като каза на всичките птици, които летят посред небето: Елате и се съберете за великата Божия вечеря,18за да ядете месата на царе и месата на военачалници, месата на юнаци и месата на коне, и на онези, които яздят на тях, и месата на всички хора, свободни и роби, малки и големи!19И видях звяра и земните царе, и войските им, събрани да воюват против Яздещия на коня и против Неговото войнство.20И звярът беше хванат и с него и лъжепророкът, който беше вършил пред него знамения, с които измами онези, които бяха приели белега на звяра и които се покланяха на неговия образ. Те двамата бяха хвърлени живи в огненото езеро, което гори със сяра.21А останалите бяха избити с меча на Яздещия на коня, с меча, който излизаше от устата Му. И всичките птици се наситиха с месата им.
1Après cela, j'entendis dans le ciel comme la voix forte d'une foule immense qui disait: «Alléluia[1]! Le salut, la gloire et la puissance sont à notre Dieu.2Oui, ses jugements sont vrais et justes, car il a jugé la grande prostituée qui corrompait la terre par son immoralité et il a vengé ses serviteurs en lui redemandant leur sang, qu'elle avait versé.»3Ils dirent une seconde fois: «Alléluia! Et la fumée de cette ville s'élève aux siècles des siècles.»4Les vingt-quatre anciens et les quatre êtres vivants se prosternèrent alors et adorèrent le Dieu qui est assis sur le trône en disant: «Amen! Alléluia!»5Une voix sortit du trône et dit: «Louez notre Dieu, vous tous ses serviteurs, vous qui le craignez, petits et grands!»6Et j'entendis comme la voix d'une foule immense. Elle ressemblait au bruit de grosses eaux, au grondement de forts coups de tonnerre, et elle disait: «Alléluia! Car le Seigneur, notre Dieu tout-puissant, a établi son règne.7Réjouissons-nous, soyons dans la joie et rendons-lui gloire, car voici venu le moment des noces de l'Agneau, et son épouse s'est préparée.8Il lui a été donné de s'habiller d'un fin lin, éclatant, pur.» En effet, le fin lin, ce sont les œuvres justes des saints.9L'ange me dit alors: «Ecris: ‘Heureux ceux qui sont invités au festin des noces de l'Agneau!’» Puis il ajouta: «Ces paroles sont les véritables paroles de Dieu.»10Je tombai à ses pieds pour l'adorer, mais il me dit: «Garde-toi bien de le faire! Je suis ton compagnon de service et celui de tes frères et sœurs qui gardent le témoignage de Jésus. Adore Dieu, car le témoignage de Jésus est l'esprit de la prophétie.»
Victoire sur la bête et le prétendu prophète
11Ensuite, je vis le ciel ouvert, et voici qu'un cheval blanc apparut. Celui qui le montait s'appelle «Fidèle et Véritable», il juge et combat avec justice.12Ses yeux étaient comme une flamme de feu et il y avait de nombreuses couronnes sur sa tête. Il portait un nom écrit, que personne d'autre que lui ne connaît.13Il était habillé d'un vêtement trempé de sang. Son nom est «la Parole de Dieu».14Les armées célestes le suivaient, montées sur des chevaux blancs et habillées d'un fin lin, blanc et pur.15De sa bouche sortait une épée aiguë [à deux tranchants] pour frapper les nations. Il les dirigera avec un sceptre de fer[2] et il écrasera lui-même le raisin dans la cuve à vin de l'ardente colère du Dieu tout-puissant. (Пс 2:9; Отк 2:26; Отк 12:5)16Il portait sur son vêtement et sur sa cuisse un nom écrit: «Roi des rois et Seigneur des seigneurs».17Je vis un [autre] ange debout dans le soleil. Il cria d'une voix forte à tous les oiseaux qui volaient haut dans le ciel: «Venez, rassemblez-vous pour le grand festin de Dieu18afin de manger la chair des rois, la chair des chefs militaires, la chair des guerriers, la chair des chevaux et de ceux qui les montent, la chair de tous les hommes, libres et esclaves, petits et grands.»19Alors je vis la bête, les rois de la terre et leurs armées rassemblés pour faire la guerre à celui qui montait le cheval et à son armée.20La bête fut capturée, ainsi que le prétendu prophète qui avait accompli devant elle des signes miraculeux pour égarer ceux qui avaient reçu la marque de la bête et adoré son image. Tous les deux furent jetés vivants dans l'étang ardent de feu et de soufre.21Les autres furent tués par l'épée qui sortait de la bouche de celui qui montait le cheval, et tous les oiseaux se rassasièrent de leur chair.