от Veren1И чух от храма силен глас[1], който казваше на седемте ангела: Идете и излейте на земята седемте чаши на Божията ярост!2И първият отиде и изля чашата си на земята; и се появи лоша и люта рана по онези хора, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ.3И вторият ангел изля чашата си в морето; и то стана като кръв на мъртвец и всяка жива душа в морето умря.4И третият ангел изля чашата си в реките и във водните извори; и водата им стана кръв.5И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвети, който си, и който си бил, затова че си отсъдил така;6понеже те проляха кръвта на светиите и на пророците, Ти си им дал да пият кръв; защото те заслужават това.7И чух (друг от) олтара да казва: Да, Господи Боже Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите присъди.8И четвъртият ангел изля чашата си върху слънцето, на което се даде да гори хората с огън.9И хората се опекоха от голямата горещина и похулиха Името на Бога, който има власт над тези язви, и не се покаяха да Му отдадат слава.10И петият ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството му беше помрачено; и хората хапеха езиците си от болка11и похулиха небесния Бог заради болките си и раните си, и не се покаяха за делата си[2].12И шестият ангел изля чашата си върху голямата река Ефрат; и водата ѝ пресъхна, за да се приготви пътят на царете от изгрев слънце.13И видях от устата на змея и от устата на звяра, и от устата на лъжепророка да излизат три нечисти духа, приличащи на жаби;14защото те са духове на демони, които вършат знамения, и отиват при царете на целия свят, за да ги събират за войната във великия Ден на всемогъщия Бог.15– Ето, идвам като крадец. Блажен онзи, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол и да не гледат неговия срам. –16И ги събра на мястото, което на еврейски се нарича Армагедон.17И седмият ангел изля чашата си във въздуха; и от храма дойде силен глас[3] от престола и каза: Сбъдна се.18И излязоха светкавици и гласове, и гръмове, и стана силно земетресение, каквото не е било откакто има човек на земята – такова голямо земетресение, толкова силно!19И великият град се раздели на три части и градовете на нациите паднаха, и великият Вавилон беше припомнен пред Бога, за да му даде чашата с виното на яростта на Неговия гняв.20И всеки остров изчезна и планините не се намериха.21И от небето падна върху хората едър град, всяко парче тежеше като един талант[4]. И хората похулиха Бога заради язвата от града, защото язвата от него беше твърде голяма.
1Puis j'entendis une voix forte qui venait du temple et disait aux sept anges: «Allez verser sur la terre les [sept] coupes de la colère de Dieu.»2Le premier ange partit et versa sa coupe sur la terre, et un ulcère mauvais et douloureux frappa les hommes qui portaient la marque de la bête et qui adoraient son image.3Le deuxième ange versa sa coupe sur la mer et elle devint du sang, comme le sang d'un mort; tous les êtres vivants qui étaient dans la mer moururent.4Le troisième ange versa sa coupe sur les fleuves et sur les sources d'eau, et ils devinrent du sang.5Alors j'entendis l'ange en charge des eaux dire: «Tu es juste, toi qui es et qui étais, toi le saint, parce que tu as exercé ce jugement.6Ils ont versé le sang des saints et des prophètes, et tu leur as donné du sang à boire; ils le méritent.»7Et j'entendis, de l'autel, une voix qui disait: «Oui, Seigneur Dieu tout-puissant, tes jugements sont vrais et justes.»8Le quatrième ange versa sa coupe sur le soleil et il lui fut donné de brûler les hommes par son feu.9Les hommes furent brûlés par une grande chaleur et ils blasphémèrent le nom du Dieu qui a autorité sur ces fléaux, ils ne changèrent pas d'attitude pour lui rendre gloire.10Le cinquième ange versa sa coupe sur le trône de la bête et son royaume fut plongé dans les ténèbres. Les hommes se mordaient la langue de douleur,11et ils blasphémèrent le Dieu du ciel à cause de leurs douleurs et de leurs ulcères, ils ne se repentirent pas de leurs actes.12Le sixième ange versa sa coupe sur le grand fleuve, l'Euphrate, et le fleuve s'assécha pour préparer la voie aux rois qui viennent de l'Orient.13Je vis sortir de la gueule du dragon, de la gueule de la bête et de la bouche du prétendu prophète trois esprits impurs semblables à des grenouilles.14Ce sont des esprits de démons qui accomplissent des signes miraculeux et qui vont vers les rois de toute la terre afin de les rassembler pour la bataille de ce grand jour du Dieu tout-puissant.15– «Voici, je viens comme un voleur. Heureux celui qui reste vigilant et qui garde ses vêtements, afin de ne pas marcher nu et de ne pas laisser voir sa honte!» –16Ils les rassemblèrent à l'endroit appelé en hébreu Harmaguédon.17Le septième ange versa sa coupe dans l'air, et du temple du ciel sortit une voix forte; elle venait du trône et dit: «C'est fait!»18Et il y eut des éclairs, des voix, des coups de tonnerre et un grand tremblement de terre, tel qu'il n'y en avait jamais eu de pareil depuis que l'homme est sur la terre.19La grande ville fut divisée en trois parties et les villes des nations s'écroulèrent. Dieu se souvint de Babylone la grande pour lui faire boire la coupe du vin de son ardente colère.20Toutes les îles s'enfuirent et l'on ne retrouva plus les montagnes.21Une grosse grêle, dont les grêlons pesaient environ 40 kilos, tomba du ciel sur les hommes. Et les hommes blasphémèrent Dieu à cause du fléau de la grêle, parce que ce fléau était terrible.