от Veren1И видях, и ето: Агнето стоеше на хълма Сион и с Него сто четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото Име и Името на Неговия Отец написано на челата им.2И чух глас от небето, като глас от много води и като глас от гръм; и гласът, който чух, беше като глас на арфисти, които свиреха с арфите си.3И пееха като че ли нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старейшините; и никой не можеше да научи тази песен освен сто и четиридесет и четирите хиляди, които са били изкупени от земята.4Те са онези, които не са се осквернили с жени, защото са девственици. Те са онези, които следват Агнето, където и да отива. Те са били изкупени измежду хората като първи плодове за Бога и за Агнето.5И в устата им не се намери лъжа, те са непорочни.6И видях друг ангел да лети сред небето, който имаше вечното евангелие, за да го благовести на земните жители и на всяка нация и племе, и език, и народ.7И каза със силен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото часът на Неговия съд настана; и поклонете се на Този, който е направил небето и земята, и морето, и водните извори!8И друг, втори ангел, следваше отзад и казваше: Падна, падна великият Вавилон, който напои всичките нации с виното на своето разпалено блудстване.9И друг, трети ангел, ги следваше и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си,10той също ще пие от виното на Божията ярост, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му, и ще бъде мъчен с огън и сяра пред светите ангели и пред Агнето.11И димът от тяхното мъчение ще се издига за вечни векове; и онези, които се покланят на звяра и образа му, няма да имат покой ни денем, ни нощем, нито който и да е друг, който приема белега на името му.12Тук е нужно търпението на светиите; на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Иисус.13И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени мъртвите, които отсега нататък умират в Господа. Да! – казва Духът – за да си починат от трудовете си, защото делата им ги следват.14И видях, и ето, бял облак, и на облака седеше Един, който приличаше на Човешкия Син, и имаше на главата Си златен венец и в ръката Си – остър сърп.15И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на Този, който седеше на облака: Прати сърпа си и жъни, защото е настанал часът да жънеш, понеже жетвата на земята е презряла.16И Онзи, който седеше на облака, хвърли сърпа Си на земята и земята беше ожъната.17И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като и той държеше остър сърп.18И още един ангел, който имаше власт над огъня, излезе от олтара и извика със силен глас на този, който държеше острия сърп, като каза: Прати острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло.19И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе и хвърли набраното в големия лин на Божията ярост.20И линът бе изтъпкан вън от града и кръв потече от лина и стигна дори до юздите на конете на едно разстояние от хиляда и шестстотин стадии.
1Je regardai et je vis l'Agneau debout sur le mont Sion, et avec lui 144'000 personnes qui avaient son nom et le nom de son Père écrits sur leur front.2J'entendis du ciel une voix qui ressemblait au bruit de grosses eaux, au grondement d'un fort coup de tonnerre. Le son que j'entendis était aussi comme celui de joueurs de harpe jouant de leur instrument.3Ils chantaient un cantique nouveau devant le trône, devant les quatre êtres vivants et les anciens. Personne ne pouvait apprendre ce cantique, excepté les 144'000 qui avaient été rachetés de la terre.4Ce sont ceux qui ne se sont pas souillés avec des femmes. En effet, ils sont vierges. Ils suivent l'Agneau partout où il va. Ils ont été rachetés d'entre les hommes comme la première part réservée à Dieu et à l'Agneau.5Il ne s'est pas trouvé de mensonge dans leur bouche, [car] ils sont irréprochables.
Les trois anges proclamant le jugement
6Je vis ensuite un [autre] ange voler haut dans le ciel. Il avait un Evangile éternel pour l'annoncer aux habitants de la terre, à toute nation, à toute tribu, à toute langue et à tout peuple.7Il disait d'une voix forte: «Craignez Dieu et rendez-lui gloire, car l'heure de son jugement est venue. Adorez celui qui a fait le ciel, la terre, la mer et les sources d'eau.»8Un autre, un deuxième ange, le suivit en disant: «Elle est tombée, [elle est tombée,] Babylone la grande, elle qui a fait boire à toutes les nations le vin de la fureur de sa prostitution!»9Et un autre, un troisième ange, les suivit en disant d'une voix forte: «Si quelqu'un adore la bête et son image et s'il reçoit la marque sur son front ou sur sa main,10il boira, lui aussi, du vin de la fureur de Dieu, versé sans mélange dans la coupe de sa colère, et il sera tourmenté dans le feu et le soufre, devant les saints anges et devant l'Agneau.11La fumée de leur tourment monte aux siècles des siècles et ils n'ont de repos ni jour ni nuit, ceux qui adorent la bête et son image, et tous ceux qui reçoivent la marque de son nom.»12C'est ici qu'est nécessaire la persévérance des saints qui gardent les commandements de Dieu et la foi en Jésus.13Puis j'entendis du ciel une voix qui disait: «Ecris: ‘Heureux les morts qui meurent dans le Seigneur, et ce dès maintenant! Oui, dit l'Esprit, ainsi ils se reposent de leurs travaux, mais leurs œuvres les suivent.’»
La moisson et la vendange
14Je regardai et je vis une nuée blanche, et sur la nuée était assis quelqu'un qui ressemblait à un fils d'homme. Il avait sur la tête une couronne d'or, et à la main une faucille tranchante.15Un autre ange sortit alors du temple et cria d'une voix forte à celui qui était assis sur la nuée: «Lance ta faucille et moissonne, car l'heure de moissonner est venue, la récolte de la terre est mûre.»16Celui qui était assis sur la nuée jeta sa faucille sur la terre et la terre fut moissonnée.17Un autre ange sortit du temple qui est dans le ciel, tenant lui aussi une faucille tranchante.18Puis un autre ange, qui avait autorité sur le feu, sortit de l'autel et s'adressa d'une voix forte à celui qui avait la faucille tranchante en disant: «Lance ta faucille tranchante et vendange les grappes de la vigne de la terre, car ses raisins sont mûrs.»19L'ange jeta sa faucille sur la terre. Il vendangea la vigne de la terre et versa cette vendange dans la grande cuve de la colère de Dieu.20Le raisin fut écrasé dans la cuve à l'extérieur de la ville. Du sang en sortit et monta jusqu'aux mors des chevaux, sur une étendue de 300 kilomètres[1].