от Veren1И видях друг силен ангел, който слизаше от небето облечен в облак и над главата му имаше дъга, лицето му беше като слънцето и краката му – като огнени стълбове.2И в ръката си държеше отворена книжка. И той сложи десния си крак на морето, а левия – на земята3и извика със силен глас, както реве лъв. И когато извика, седемте гърма проговориха със своите гласове.4И след като седемте гърма проговориха, аз щях да пиша, но чух глас от небето, който каза: Запечатай това, което изговориха седемте гърма, и не го пиши.5И ангелът, когото видях да стои на морето и на земята, издигна дясната си ръка към небето6и се закле в Този, който живее за вечни векове, който е създал небето и това, което е в него; земята и това, което е на нея; и морето и това, което е в него, че няма вече да има време[1],7но че в дните на гласа на седмия ангел, когато той се приготви да затръби, тогава ще се изпълни тайната на Бога, както Той е благовестил на Своите слуги, пророците.8И гласът, който чух от небето, пак заговори с мен и каза: Иди, вземи отворената книжка, която е в ръката на ангела, който стои на морето и на земята.9И аз отидох при ангела и му казах да ми даде книжката. И той ми каза: Вземи и я изяж; и в корема ти ще стане горчиво, но в устата ти ще бъде сладка като мед.10И така, взех книжката от ръката на ангела и я изядох. И в устата ми беше сладка като мед, но като я изядох, коремът ми се вгорчи.11Тогава ми се каза: Трябва пак да пророкуваш за много народи и нации, и езици, и царе.
1Puis je vis un [autre] ange puissant descendre du ciel, enveloppé d'une nuée. Au-dessus de sa tête était l'arc-en-ciel; son visage était comme le soleil et ses jambes comme des colonnes de feu.2Il tenait dans sa main un petit livre ouvert. Il posa son pied droit sur la mer et son pied gauche sur la terre,3et il cria d'une voix forte, comme un lion qui rugit. Quand il eut crié, les sept tonnerres firent entendre leur voix.4Quand les sept tonnerres eurent fini de parler, j'allais écrire, mais j'entendis du ciel une voix qui disait: «Marque du sceau du secret ce qu'ont dit les sept tonnerres, ne l'écris pas.»5Alors l'ange que j'avais vu debout sur la mer et sur la terre leva sa main [droite] vers le ciel6et jura par celui qui vit aux siècles des siècles, qui a créé le ciel et ce qui s'y trouve, la terre et ce qui s'y trouve ainsi que la mer et ce qui s'y trouve: «Il n'y aura plus de délai,7mais quand viendront les jours où l'on entendra le septième ange sonner de la trompette, le mystère de Dieu s'accomplira, comme il l'a annoncé à ses serviteurs les prophètes.»8La voix que j'avais entendue du ciel me parla de nouveau et me dit: «Va, prends le petit livre ouvert dans la main de l'ange qui se tient debout sur la mer et sur la terre.»9J'allai donc vers l'ange et lui demandai de me donner le petit livre. Il me dit: «Prends-le et avale-le; il sera amer dans ton ventre, mais dans ta bouche il sera doux comme du miel.»10Je pris le petit livre de la main de l'ange et je l'avalai. Dans ma bouche, il fut doux comme du miel[1], mais quand je l'eus avalé, mon ventre fut rempli d'amertume. (Ез 3:3)11Puis on me dit: «Il faut que tu prophétises de nouveau sur un grand nombre de peuples, de nations, de langues et de rois.»