от Veren1След това Господ определи други седемдесет души и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, където Сам Той щеше да отиде.2И им каза: Жетвата е изобилна, а работниците – малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.3Идете! Ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.4Не носете нито кесия, нито торба, нито сандали и никого по пътя не поздравявайте.5И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на този дом!6И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако не бъде, ще се върне на вас.7И в същата къща останете; и яжте и пийте, каквото ви дадат, защото работникът заслужава своята заплата. Не се премествайте от къща в къща.8И като влизате в някой град и те ви приемат, яжте, каквото ви сложат.9И изцелявайте болните в него и им казвайте: Божието царство е наближило до вас.10А като влезете в някой град и те не ви приемат, излезте на улиците му и кажете:11И праха, който е полепнал по краката ни от вашия град, отърсваме против вас; но това да знаете, че Божието царство е наближило[1].12Казвам ви: По-леко ще бъде на Содом в онзи ден, отколкото на този град.13Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон чудесата, които се извършиха във вас, те отдавна биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.14Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.15И ти, Капернауме, който си се издигнал до небесата, до ада ще бъдеш свален.16Който слуша вас, Мен слуша; и който отхвърля вас, Мен отхвърля; а който отхвърля Мен, отхвърля Онзи, който Ме е пратил.17И седемдесетте се върнаха с радост и казаха: Господи, в Твоето Име и демоните ни се покоряват.18А Той им каза: Видях Сатана да пада от небето като светкавица.19Ето, давам ви власт да настъпвате змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага, и нищо няма да ви навреди.20Обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват, а се радвайте, че имената ви са записани на небесата.21В същия час Иисус се зарадва в Духа и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, че си скрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на невръстните. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.22Всичко Ми е предадено от Моя Отец; и освен Отец, никой не знае кой е Синът; и никой не знае кой е Отец, освен Синът и онзи, на когото Синът би благоволил да открие.23И като се обърна към учениците, им каза насаме: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.24Защото, казвам ви, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха; и да чуят това, което вие чувате, и не чуха.25И ето, един законник стана и Го изпитваше, като каза: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?26А Той му каза: Какво е писано в закона? Как го четеш ти?27А той в отговор каза: „Да възлюбиш Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и с целия си ум, и ближния си както себе си.“28Иисус му каза: Правилно отговори; това прави, и ще живееш.29Но той, понеже искаше да оправдае себе си, каза на Иисус: А кой е моят ближен?30В отговор Иисус каза: Един човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха, и си отидоха, като го оставиха полумъртъв.31А един свещеник случайно слизаше по онзи път и като го видя, подмина по отсрещната страна.32Също и един левит, като стигна на това място и го видя, подмина по отсрещната страна.33Но един самарянин, като пътуваше, дойде до мястото, където беше той, и като го видя, го съжали,34приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.35А на следващия ден извади два динариядве надници, даде ги на гостилничаря и каза: Погрижи се за него и каквото похарчиш в повече, на връщане ще ти го заплатя.36Кой от тези тримата ти се вижда да се е показал ближен на попадналия в ръцете на разбойниците?37А той отговори: Онзи, който му оказа милост. Иисус му каза: Иди и ти постъпвай също така.38И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.39Тя имаше сестра на име Мария, която седна при краката на Иисус и слушаше словото Му.40А Марта, като беше заета с много прислужване, пристъпи и каза: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да прислужвам? Кажи ѝ тогава да ми помогне.41Но Господ в отговор ѝ каза: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,42но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която няма да ѝ се отнеме.
1Après cela, le Seigneur désigna encore 70 autres disciples et les envoya devant lui deux par deux dans toutes les villes et dans tous les endroits où lui-même devait aller.2Il leur dit: «La moisson est grande, mais il y a peu d'ouvriers. Priez donc le maître de la moisson d'envoyer des ouvriers dans sa moisson.3Allez-y! Je vous envoie comme des agneaux au milieu des loups.4Ne prenez ni bourse, ni sac, ni sandales et ne saluez personne en chemin.5Dans toute maison où vous entrerez, dites d'abord: ‘Que la paix soit sur cette maison!’6Et s'il se trouve là un homme de paix, votre paix reposera sur lui; sinon, elle reviendra sur vous.7Restez dans cette maison, mangez et buvez ce qu'on vous donnera, car l'ouvrier mérite son salaire[1]. N'allez pas de maison en maison. (1 Тим 5:18)8Dans toute ville où vous entrerez et où l'on vous accueillera, mangez ce que l'on vous offrira,9guérissez les malades qui s'y trouveront et dites-leur: ‘Le royaume de Dieu s'est approché de vous.’10Mais dans toute ville où vous entrerez et où l'on ne vous accueillera pas, allez dans les rues et dites:11‘Nous secouons contre vous même la poussière de votre ville qui s'est attachée à nos pieds. Sachez cependant que le royaume de Dieu s'est approché [de vous].’12Je vous dis que, ce jour-là, Sodome[2] sera traitée moins sévèrement que cette ville-là.13»Malheur à toi, Chorazin, malheur à toi, Bethsaïda, car si les miracles accomplis au milieu de vous l'avaient été dans Tyr et dans Sidon, il y a longtemps que leurs habitants se seraient repentis[3], habillés d'un sac et assis dans la cendre[4].14C'est pourquoi, lors du jugement Tyr et Sidon seront traitées moins sévèrement que vous.15Et toi, Capernaüm[5], qui as été élevée jusqu'au ciel, tu seras abaissée jusqu'au séjour des morts.16Celui qui vous écoute m'écoute, celui qui vous rejette me rejette, et celui qui me rejette rejette celui qui m'a envoyé.»17Les 70 revinrent tout joyeux et dirent: «Seigneur, même les démons nous sont soumis en ton nom.»18Jésus leur dit: «Je regardais Satan tomber du ciel comme un éclair.19Voici, je vous ai donné le pouvoir de marcher sur les serpents et les scorpions et sur toute la puissance de l'ennemi, et rien ne pourra vous nuire.20Cependant, ne vous réjouissez pas de ce que les esprits vous sont soumis, mais réjouissez-vous de ce que vos noms sont inscrits dans le ciel.»21A ce moment même, Jésus fut rempli de joie par le Saint-Esprit et il dit: «Je te suis reconnaissant, Père, Seigneur du ciel et de la terre, de ce que tu as caché ces choses aux sages et aux intelligents et les as révélées aux enfants. Oui, Père, je te suis reconnaissant car c'est ce que tu as voulu.22Mon Père m'a tout donné et personne ne sait qui est le Fils, si ce n'est le Père, ni qui est le Père, si ce n'est le Fils et celui à qui le Fils veut le révéler.»23Puis il se tourna vers les disciples et leur dit en privé: «Heureux les yeux qui voient ce que vous voyez!24En effet, je vous le dis, beaucoup de prophètes et de rois ont désiré voir ce que vous voyez et ne l'ont pas vu, entendre ce que vous entendez et ne l'ont pas entendu.»
Parabole du bon Samaritain
25Un professeur de la loi se leva et dit à Jésus pour le mettre à l'épreuve: «Maître, que dois-je faire pour hériter de la vie éternelle?»26Jésus lui dit: «Qu'est-il écrit dans la loi? Qu'y lis-tu?»27Il répondit: «Tu aimeras le Seigneur, ton Dieu, de tout ton cœur, de toute ton âme, de toute ta force et de toute ta pensée, et ton prochain comme toi-même[6].» (Лев 19:18)28«Tu as bien répondu, lui dit Jésus. Fais cela et tu vivras.»29Mais lui, voulant se justifier, dit à Jésus: «Et qui est mon prochain?»30Jésus reprit la parole et dit: «Un homme descendait de Jérusalem à Jéricho. Il tomba entre les mains de brigands qui le dépouillèrent, le rouèrent de coups et s'en allèrent en le laissant à moitié mort.31Un prêtre qui, par hasard, descendait par le même chemin vit cet homme et passa à distance.32De même aussi un Lévite arriva à cet endroit; il le vit et passa à distance.33Mais un Samaritain qui voyageait arriva près de lui et fut rempli de compassion lorsqu'il le vit.34Il s'approcha et banda ses plaies en y versant de l'huile et du vin; puis il le mit sur sa propre monture, le conduisit dans une auberge et prit soin de lui.35Le lendemain, [à son départ,] il sortit deux pièces d'argent, les donna à l'aubergiste et dit: ‘Prends soin de lui, et ce que tu dépenseras en plus, je te le rendrai à mon retour.’36Lequel de ces trois te semble avoir été le prochain de celui qui était tombé au milieu des brigands?»37«C'est celui qui a agi avec bonté envers lui», répondit le professeur de la loi. Jésus lui dit [donc]: «Va agir de la même manière, toi aussi.»
Marthe et Marie
38Comme Jésus était en chemin avec ses disciples, il entra dans un village, et une femme du nom de Marthe l'accueillit dans sa maison.39Elle avait une sœur appelée Marie, qui s'assit aux pieds de Jésus et écoutait ce qu'il disait.40Marthe était affairée aux nombreuses tâches du service. Elle survint et dit: «Seigneur, cela ne te fait-il rien que ma sœur me laisse seule pour servir? Dis-lui donc de venir m'aider.»41Jésus lui répondit: «Marthe, Marthe, tu t'inquiètes et tu t'agites pour beaucoup de choses,42mais une seule est nécessaire. Marie a choisi la bonne part, elle ne lui sera pas enlevée.»