Лука 1:1 | Верен :: ERF Bibleserver

Верен

1 Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено известните между нас събития, 2 както ни ги предадоха онези, които отначало са били очевидци и служители на словото, 3 видя се добре и на мен, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред, почтени Теофиле, 4 за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван. 5 В дните на юдейския цар Ирод имаше един свещеник от отряда на Авия на име Захария. Жена му беше от дъщерите на Аарон и се наричаше Елисавета. 6 Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби. 7 Но нямаха дете, защото Елисавета беше безплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст. 8 И когато той изпълняваше свещеническата си служба пред Бога по реда на своя отряд, 9 според свещеническия обичай на него се падна по жребий да влезе в Господния храм и да кади. 10 А в часа на каденето цялото множество от народа се молеше навън. 11 И тогава му се яви Господен ангел, като стоеше отдясно на кадилния олтар. 12 А когато Захария го видя, се смути и го обзе страх. 13 Но ангелът му каза: Не се бой, Захария^[1], защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан^[2]. 14 Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото ражданест. 58;. 15 Защото ще бъде велик пред Господа^[3]; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Свети Дух още в майчината си утроба^[4]. 16 И ще обърне мнозина от израилевите синове към Господа, техния Бог. 17 Той ще върви пред лицето Му^[5] в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към децата и непокорните – към мъдростта на праведните, за да приготви за Господа подготвен народ^[6]. 18 А Захария каза на ангела: По какво ще узная това? Защото аз съм стар, а и жена ми е в напреднала възраст^[7]. 19 Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил^[8], който стои пред Бога, и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това. 20 И ето, ти ще онемееш и няма да можеш да говориш до деня, когато всичко това се сбъдне, защото не повярва на думите ми, които ще се изпълнят своевременно. 21 А народът чакаше Захария и се чудеше защо се бави в храма. 22 А когато излезе, той не можеше да им говори; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знаци и оставаше ням. 23 И когато свършиха дните на службата му, той си отиде у дома. 24 А след тези дни жена му Елисавета зачена; и се криеше пет месеца, като казваше: 25 Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да премахне пред хората причината да ме корят. 26 А в шестия месец ангел Гавриил^[9] беше изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет, 27 при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия дом; а името на девицата беше Мария. 28 И когато ангелът дойде при нея, каза: Здравей, благодатна! Господ е с теб, (благословена си ти между жените)^[10]. 29 А тя много се смути от думите му и недоумяваше какъв ли ще е този поздрав. 30 И ангелът ѝ каза: Не се бой^[11], Мария, защото си придобила Божията благодат. 31 И ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, когото ще наречеш Иисус. 32 Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния^[12]; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид. 33 Ще царува над якововия дом до века; и царството Му не ще има край. 34 А Мария каза на ангела: Как ще бъде това, тъй като не познавам мъж? 35 И ангелът в отговор ѝ каза: Светият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Святото, което ще се роди от теб, ще се нарече Божи Син. 36 Ето, и твоята роднина Елисавета, за която се казваше, че е безплодна, и тя в старините си е заченала син и е вече в шестия месец. 37 Защото за Бога няма нищо невъзможно^[13]. 38 А Мария каза: Ето Господната слугиня; нека ми бъде, както ти си казал. И ангелът си отиде от нея. 39 През тези дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един юдейски град, 40 и влезе в къщата на Захария и поздрави Елисавета. 41 А когато Елисавета чу поздрава на Мария, бебето в утробата ѝ заигра; и Елисавета се изпълни със Светия Духст. 15;, 42 и като извика със силен глас, каза: Благословена си ти между женитест. 28; и благословен е плодът на твоята утроба! 43 И откъде ми е това – да дойде при мен майката на моя Господ? 44 Защото ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, бебето заигра радостно в утробата ми. 45 И блажена е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното ѝ от Господа. 46 И Мария каза: Величае душата ми Господа 47 и зарадва се духът ми в Бога, Спасителя мой. 48 Защото погледна на ниското положение на Своята слугиня; и ето, отсега нататък ще ме облажават всички родове. 49 Защото Силният извърши за мен велики дела и свято е Неговото Име. 50 И от родове в родове Неговата милост е върху онези, които Му се боят. 51 Той извърши силни дела със Своята мишца. Разпръсна онези, които са горделиви в мислите на сърцето си. 52 Свали владетели от престолите им и издигна смирени. 53 Гладни напълни с блага, а богати отпрати празни. 54 Помогна на слугата Си Израил, за да напомни за Своята милост, 55 както бе говорил на бащите ни, към Авраам и към неговото потомство до века^[14]. 56 И Мария, след като стоя при нея около три месеца, се върна у дома си. 57 А на Елисавета се навърши времето да роди и тя роди син. 58 И когато съседите и роднините ѝ чуха, че Господ показал към нея велика милост, се радваха заедно с неяст. 14;. 59 И на осмия ден дойдоха, за да обрежат детенцето и щяха да го нарекат Захария, по името на баща му. 60 Но майка му в отговор каза: Не, той ще се нарече Йоанст. 13;. 61 А те ѝ рекоха: Няма никой в рода ти, който да се нарича с това име. 62 Тогава запитаха баща му със знаци как би искал той да го нарекат. 63 А той поиска дъсчица и написа: Йоан е името муст. 13;. И те всички се зачудиха. 64 И веднага устата му се отвори и езикът му се развърза, и той проговори, и благославяше Бога. 65 И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста земя на Юдея. 66 И всички, които чуха това, го пазеха в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това дете? И ръката на Господа беше с него. 67 Тогава баща му Захария се изпълни със Свети Дух^[15] и пророкува, казвайки: 68 Благословен Господ, Израилевият Бог, защото посети Своя народ и извърши изкупление за него. 69 И въздигна рог на спасение за нас в дома на слугата Си Давид, 70 както е говорил чрез устата на светите Си пророци от вековете, 71 спасение от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят; 72 да покаже милост към бащите ни и да си спомни Своя свят завет^[16], 73 клетвата, с която се закле на баща ни Авраам: 74 да ни даде, на нас, които сме освободени от ръката на неприятелите ни, да Му служим без страх, 75 в святост и правда пред Него през всичките си дни. 76 Да! И ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; защото ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш пътищата за Него^[17], 77 за да дадеш на Неговия народ да познае спасение чрез прощаване на греховете им, 78 поради милосърдието на нашия Бог, с което ни посети Зора от висините, 79 за да осияе седящите в тъмнина и в сянка на смъртта; и да насочи стъпките ни в пътя на мира. 80 А детето растеше и укрепваше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израил.

Segond 21

от Société Biblique de Genève

Objectif de l'auteur

1 Plusieurs ont entrepris de composer un récit des événements qui se sont accomplis parmi nous, 2 d'après ce que nous ont transmis ceux qui ont été des témoins oculaires dès le commencement et qui sont devenus des serviteurs de la parole. 3 Il m'a donc paru bon à moi aussi, qui me suis soigneusement informé sur toutes ces choses dès l'origine, de te les exposer par écrit d'une manière suivie, excellent Théophile, 4 afin que tu reconnaisses la certitude des enseignements que tu as reçus.

Annonce de la naissance de Jean-Baptiste

5 Durant le règne d'Hérode sur la Judée, il y avait un prêtre du nom de Zacharie, de la classe d'Abia; sa femme était une descendante d'Aaron et s'appelait Elisabeth. 6 Tous deux étaient justes devant Dieu, ils suivaient d'une manière irréprochable tous les commandements et toutes les lois du Seigneur. 7 Ils n'avaient pas d'enfant, parce qu'Elisabeth était stérile, et ils étaient l'un et l'autre d'un âge avancé. 8 Or, pendant que Zacharie remplissait sa fonction de prêtre devant Dieu – c'était le tour de sa classe – 9 il fut désigné par le sort, d'après la règle en vigueur pour les prêtres, pour entrer dans le temple du Seigneur et y brûler le parfum. 10 Toute la multitude du peuple était dehors en prière, à l'heure de l'offrande du parfum. 11 Alors un ange du Seigneur apparut à Zacharie et se tint debout à droite de l'autel des parfums. 12 Zacharie fut troublé en le voyant et la peur s'empara de lui. 13 Mais l'ange lui dit: «N'aie pas peur, Zacharie, car ta prière a été exaucée. Ta femme Elisabeth te donnera un fils et tu l'appelleras Jean. 14 Il sera pour toi un sujet de joie et d'allégresse et beaucoup se réjouiront de sa naissance, 15 car il sera grand devant le Seigneur. Il ne boira ni vin ni boisson alcoolisée et il sera rempli de l'Esprit saint dès le ventre de sa mère. 16 Il ramènera beaucoup d'Israélites au Seigneur, leur Dieu. 17 Il marchera devant Dieu avec l'esprit et la puissance d'Elie pour ramener le cœur des pères vers leurs enfants^[1] et les rebelles à la sagesse des justes, afin de préparer pour le Seigneur un peuple bien disposé.» (Мал 3:24) 18 Zacharie dit à l'ange: «A quoi reconnaîtrai-je cela? En effet, je suis vieux et ma femme est d'un âge avancé.» 19 L'ange lui répondit: «Je suis Gabriel, je me tiens devant Dieu; j'ai été envoyé pour te parler et pour t'annoncer cette bonne nouvelle. 20 Voici, tu seras muet et tu ne pourras plus parler jusqu'au jour où cela arrivera, parce que tu n'as pas cru à mes paroles qui s'accompliront au moment voulu.» 21 Cependant, le peuple attendait Zacharie et s'étonnait qu'il s'attarde si longtemps dans le temple. 22 Quand il sortit, il ne pouvait pas leur parler, et ils comprirent qu'il avait eu une vision dans le temple; il s'exprimait par signes et il resta muet. 23 Lorsque ses jours de service furent terminés, il rentra chez lui. 24 Quelque temps après, sa femme Elisabeth fut enceinte. Elle se cacha pendant cinq mois, disant: 25 «C'est l'œuvre que le Seigneur a faite quand il a porté le regard sur moi pour enlever ce qui faisait ma honte parmi les hommes.»

Annonce de la naissance de Jésus

26 Le sixième mois, l'ange Gabriel fut envoyé par Dieu dans une ville de Galilée, appelée Nazareth, 27 chez une vierge fiancée à un homme de la famille de David^[2], appelé Joseph. Le nom de la vierge était Marie. 28 L'ange entra chez elle et dit: «Je te salue, toi à qui une grâce a été faite, le Seigneur est avec toi. [Tu es bénie parmi les femmes.]» 29 Troublée par cette parole, Marie se demandait ce que pouvait signifier une telle salutation. 30 L'ange lui dit: «N'aie pas peur, Marie, car tu as trouvé grâce auprès de Dieu. 31 Voici que tu seras enceinte. Tu mettras au monde un fils et tu lui donneras le nom de Jésus. 32 Il sera grand et sera appelé Fils du Très-Haut, et le Seigneur Dieu lui donnera le trône de David, son ancêtre. 33 Il régnera sur la famille de Jacob éternellement, son règne n'aura pas de fin.» 34 Marie dit à l'ange: «Comment cela se fera-t-il, puisque je n'ai pas de relations avec un homme?» 35 L'ange lui répondit: «Le Saint-Esprit viendra sur toi et la puissance du Très-Haut te couvrira de son ombre. C'est pourquoi le saint enfant qui naîtra sera appelé Fils de Dieu. 36 Voici qu'Elisabeth, ta parente, est elle aussi devenue enceinte d'un fils dans sa vieillesse. Celle que l'on appelait ‘la stérile’ est dans son sixième mois. 37 En effet, rien n'est impossible à Dieu.» 38 Marie dit: «Je suis la servante du Seigneur. Que ta parole s'accomplisse pour moi!» Et l'ange la quitta. 39 A la même époque, Marie s'empressa de se rendre dans une ville de la région montagneuse de Juda. 40 Elle entra dans la maison de Zacharie et salua Elisabeth. 41 Dès qu'Elisabeth entendit la salutation de Marie, son enfant remua brusquement en elle et elle fut remplie du Saint-Esprit. 42 Elle s'écria d'une voix forte: «Tu es bénie parmi les femmes et l'enfant que tu portes est béni. 43 Comment m'est-il accordé que la mère de mon Seigneur vienne vers moi? 44 En effet, dès que j'ai entendu ta salutation, l'enfant a tressailli de joie en moi. 45 Heureuse celle qui a cru, parce que ce qui lui a été dit de la part du Seigneur s'accomplira.» 46 Marie dit: «Mon âme célèbre la grandeur du Seigneur 47 et mon esprit se réjouit en Dieu, mon Sauveur, 48 parce qu'il a porté le regard sur son humble servante. En effet, voici, désormais toutes les générations me diront heureuse, 49 parce que le Tout-Puissant a fait de grandes choses pour moi. Son nom est saint, 50 et sa bonté s'étend de génération en génération sur ceux qui le craignent^[3]. (Пс 103:17) 51 Il a agi avec la force de son bras, il a dispersé ceux qui avaient dans le cœur des pensées orgueilleuses. 52 Il a renversé les puissants de leurs trônes et il a élevé les humbles. 53 Il a rassasié de biens les affamés et il a renvoyé les riches les mains vides. 54 Il a secouru Israël, son serviteur, et il s'est souvenu de sa bonté^[4] (Пс 98:3) 55 – comme il l'avait dit à nos ancêtres – en faveur d'Abraham et de sa descendance pour toujours.» 56 Marie resta environ trois mois avec Elisabeth, puis elle retourna chez elle.

Naissance de Jean-Baptiste

57 Le moment où Elisabeth devait accoucher arriva et elle mit au monde un fils. 58 Ses voisins et ses parents apprirent que le Seigneur avait fait preuve d'une grande bonté envers elle, et ils se réjouirent avec elle. 59 Le huitième jour, ils vinrent pour circoncire l'enfant. Ils voulaient l'appeler Zacharie, d'après le nom de son père, 60 mais sa mère prit la parole et dit: «Non, il sera appelé Jean.» 61 Ils lui dirent: «Il n'y a dans ta parenté personne qui porte ce nom» 62 et ils firent des signes à son père pour savoir comment il voulait qu'on l'appelle. 63 Zacharie demanda une tablette et il écrivit: «Son nom est Jean.» Tous furent dans l'étonnement. 64 Immédiatement sa bouche s'ouvrit, sa langue se délia, et il parlait et bénissait Dieu. 65 La crainte s'empara de tous les habitants des environs, et dans toute la région montagneuse de Judée on s'entretenait de tous ces événements. 66 Tous ceux qui les apprirent les gardèrent dans leur cœur, et ils disaient: «Que sera donc cet enfant?» Et [en effet] la main du Seigneur était avec lui. 67 Son père Zacharie fut rempli du Saint-Esprit et prophétisa en ces termes: 68 «Béni soit le Seigneur, le Dieu d'Israël, parce qu'il a visité et racheté son peuple. 69 Il nous a donné un puissant Sauveur dans la famille de son serviteur David. 70 C'est ce qu'il avait annoncé par la bouche de ses saints prophètes des temps anciens: 71 un Sauveur qui nous délivre de nos ennemis et de la domination de tous ceux qui nous détestent! 72 Ainsi, il manifeste sa bonté envers nos ancêtres et se souvient de sa sainte alliance, 73 conformément au serment qu'il avait fait à Abraham, notre ancêtre: 74 il avait juré qu'après nous avoir délivrés de nos ennemis il nous accorderait de le servir sans crainte, 75 en marchant devant lui dans la sainteté et dans la justice tous les jours de notre vie. 76 »Et toi, petit enfant, tu seras appelé prophète du Très-Haut, car tu marcheras sous le regard du Seigneur pour préparer ses chemins 77 et pour donner à son peuple la connaissance du salut par le pardon de ses péchés, 78 à cause de la profonde bonté de notre Dieu. Grâce à elle, le soleil levant nous a visités d'en haut 79 pour éclairer ceux qui sont assis dans les ténèbres et dans l'ombre de la mort^[5], pour diriger nos pas sur le chemin de la paix.» (Ис 9:1) 80 L'enfant grandissait et se fortifiait en esprit. Il resta dans les déserts jusqu'au jour où il se présenta devant Israël.