от Veren1Тогава Пилат взе Иисус и нареди да Го бият.2И войниците сплетоха венец от тръни, наложиха го на главата Му и Му облякоха пурпурна дреха,3и казваха: Привет, Царю юдейски!; и Му удряха плесници.4Тогава Пилат пак излезе навън и им каза: Ето, извеждам ви Го навън, за да знаете, че не намирам в Него никаква вина.5Тогава Иисус излезе навън, носейки трънения венец и пурпурната дреха. Пилат им каза: Ето Човекът!6А като Го видяха, главните свещеници и служителите извикаха, казвайки: Разпъни Го! Разпъни Го![1] Пилат им каза: Вие Го вземете и Го разпънете, защото аз не намирам вина в Него[2].7Юдеите му отговориха: Ние имаме закон и според нашия закон Той трябва да умре, защото направи Себе Си Божи Син.8А Пилат, като чу тази дума, още повече се уплаши.9И пак влезе в преторията и каза на Иисус: Ти откъде си? Но Иисус не му даде отговор.10Тогава Пилат Му каза: На мен ли не говориш? Не знаеш ли, че имам власт да Те пусна и имам власт да Те разпъна?11Иисус му отговори: Ти нямаше да имаш никаква власт над Мен, ако не ти беше дадено от горе; затова, по-голям грях има онзи, който Ме предаде на теб.12Оттогава Пилат търсеше начин да Го пусне, но юдеите викаха, като казваха: Ако пуснеш Този, не си приятел на императора! Всеки, който прави себе си цар, е противник на императора!13А Пилат, като чу тези думи, изведе Иисус навън и седна на съдийския престол, на мястото, наречено Каменната настилка, а на еврейски – Гавата.14Беше денят на Приготовление на Пасхатаст. 31;, около шестия час. И той каза на юдеите: Ето вашият Цар!15А те извикаха: Махни Го! Махни Го! Разпъни Го![3] Пилат им каза: Вашия Цар ли да разпъна? Главните свещеници отговориха: Нямаме друг цар освен императора!16Затова той им Го предаде да бъде разпънат. И така, те взеха Иисус и Го отведоха.17И Той, носейки кръста Си, излезе на мястото, наречено Лобно, което на еврейски се казва Голгота,18където Го разпънаха, и с Него други двама – от едната и от другата страна, а Иисус по средата.19А Пилат написа и надпис и го постави на кръста. А написаното беше: Иисус Назарянинът, юдейският Цар.20Този надпис прочетоха мнозина от юдеите, защото мястото, където разпънаха Иисус, беше близо до града и написаното беше на еврейски, на гръцки и на латински.21А главните свещеници на юдеите казаха на Пилат: Недей да пишеш: Юдейският Цар, а Самозваният юдейски Цар.22Пилат отговори: Каквото писах, писах.23А войниците, като разпънаха Иисус, взеха дрехите Му и ги разделиха на четири дяла – на всеки войник по един дял; взеха и долната Му дреха. А дрехата не беше шита, а изтъкана цялата от горе.24Затова те казаха помежду си: Да не я раздираме, а да хвърлим жребий за нея – чия да бъде; за да се изпълни писанието, което казва: „Разделиха си дрехите Ми и за облеклото Ми хвърлиха жребий.“ И така, войниците направиха това.25А при кръста на Иисус стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалена.26А Иисус, като видя майка Си и ученика, когото любеше, който стоеше наблизо, каза на майка Си: Жено, ето твоят син!27После каза на ученика: Ето твоята майка! И от онзи час ученикът я прибра в своя дом.28След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, каза: Жаден съм.29А там беше сложен съд, пълен с оцет; и те напоиха гъба с оцет, набучиха я на исоп и я поднесоха до устата Му.30А Иисус, като прие оцета, каза: Свърши се! И като наведе глава, предаде дух.31И понеже беше денят на Приготовлението[4], за да не останат телата на кръста в съботата, защото онази събота беше велика, юдеите помолиха Пилат да им пречупят краката и да ги махнат оттам.32Тогава войниците дойдоха и пречупиха краката на единия и на другия, които бяха разпънати с Него.33Но когато дойдоха при Иисус и Го видяха вече умрял, не Му пречупиха краката.34Но един от войниците прободе с копие ребрата Му и веднага изтече кръв и вода.35И този, който видя, свидетелства, и неговото свидетелство е вярно; и той знае, че говори истината, за да повярвате и вие.36Защото това стана, за да се изпълни писанието: „Кост Негова няма да се строши“;37и пак друго писание казва: „Ще погледнат на Този, когото прободоха.“38След това Йосиф от Ариматея, който беше ученик на Иисус, но таен поради страх от юдеите, помоли Пилат да вземе тялото на Иисус; и Пилат позволи. И така, той дойде и взе тялото на Иисус.39Дойде също и Никодим, който първо беше ходил при Иисус през нощта, и донесе около сто литри смес от смирна и алое.40Тогава взеха тялото на Иисус и Го обвиха в плащаница с ароматите според юдейския обичай на погребване.41А на мястото, където беше разпънат, имаше градина и в градината – нов гроб, в който още никой не беше полаган.42Там положиха Иисус заради юдейския ден на Приготовлението, защото гробът беше наблизо.
Йоан 19
Segond 21
от Société Biblique de Genève1Alors Pilate ordonna de prendre Jésus et de le fouetter.2Les soldats tressèrent une couronne d'épines qu'ils posèrent sur sa tête et lui mirent un manteau de couleur pourpre.3Puis, [s'approchant de lui] ils disaient: «Salut, roi des Juifs!» et ils lui donnaient des gifles.4Pilate sortit de nouveau et dit aux Juifs: «Voilà, je vous l'amène dehors afin que vous sachiez que je ne trouve en lui aucun motif de le condamner.»5Jésus sortit donc, portant la couronne d'épines et le manteau de couleur pourpre. Pilate leur dit: «Voici l'homme.»6Lorsque les chefs des prêtres et les gardes le virent, ils s'écrièrent: «Crucifie-le! Crucifie-le!» Pilate leur dit: «Prenez-le vous-mêmes et crucifiez-le, car pour ma part, je ne trouve en lui aucun motif de le condamner.»7Les Juifs lui répondirent: «Nous avons une loi et, d'après notre loi, il doit mourir parce qu'il s'est fait Fils de Dieu.»8Quand il entendit cette parole, Pilate eut très peur.9Il rentra dans le prétoire et dit à Jésus: «D'où es-tu?» mais Jésus ne lui donna aucune réponse.10Pilate lui dit: «C'est à moi que tu refuses de parler? Ne sais-tu pas que j'ai le pouvoir de te relâcher et que j'ai le pouvoir de te crucifier?»11Jésus répondit: «Tu n'aurais aucun pouvoir sur moi s'il ne t'avait pas été donné d'en haut. C'est pourquoi celui qui me livre à toi est coupable d'un plus grand péché.»12Dès ce moment-là, Pilate chercha à le relâcher, mais les Juifs criaient: «Si tu le relâches, tu n'es pas l'ami de l'empereur. Tout homme qui se fait roi se déclare contre l'empereur.»13Après avoir entendu ces paroles, Pilate amena Jésus dehors et siégea au tribunal à l'endroit appelé «le Pavé», en hébreu Gabbatha.14C'était le jour de la préparation de la Pâque, il était environ midi. Pilate dit aux Juifs: «Voici votre roi.»15Ils s'écrièrent alors: «A mort! A mort! Crucifie-le!» Pilate leur dit: «Dois-je crucifier votre roi?» Les chefs des prêtres répondirent: «Nous n'avons pas d'autre roi que l'empereur.»16Alors il le leur livra pour qu'il soit crucifié. Ils prirent donc Jésus et l'emmenèrent.
Crucifixion et mort de Jésus
17Jésus, portant sa croix, sortit de la ville pour aller vers l'endroit appelé «le Crâne», qui se dit en hébreu Golgotha.18C'est là qu'ils le crucifièrent, et avec lui deux autres, un de chaque côté et Jésus au milieu.19Pilate rédigea aussi un écriteau qu'il plaça sur la croix; il y était écrit: «Jésus de Nazareth, le roi des Juifs.»20Beaucoup de Juifs lurent cette inscription parce que l'endroit où Jésus fut crucifié était près de la ville. Elle était écrite en hébreu, en grec et en latin.21Les chefs des prêtres des Juifs dirent à Pilate: «N'écris pas: ‘Le roi des Juifs’, mais plutôt: ‘Cet homme a dit: Je suis le roi des Juifs.’»22Pilate répondit: «Ce que j'ai écrit, je l'ai écrit.»23Après avoir crucifié Jésus, les soldats prirent ses vêtements et en firent quatre parts, une pour chaque soldat. Ils prirent aussi sa tunique, qui était sans couture, d'une seule pièce depuis le haut jusqu'en bas. Ils se dirent entre eux:24«Ne la déchirons pas, mais tirons au sort pour savoir à qui elle sera.» C'est ainsi que s'accomplit cette parole de l'Ecriture: Ils se sont partagé mes vêtements et ils ont tiré au sort mon habit.[1] Voilà ce que firent les soldats. (Пс 22:19)25Près de la croix de Jésus se tenaient sa mère, la sœur de sa mère, Marie la femme de Clopas et Marie de Magdala.26Jésus vit sa mère et, près d'elle, le disciple qu'il aimait. Il dit à sa mère: «Femme, voici ton fils.»27Puis il dit au disciple: «Voici ta mère.» Dès ce moment-là, le disciple la prit chez lui.28Après cela, Jésus, qui savait que tout était déjà accompli, dit, afin que l'Ecriture[2] se réalise pleinement: «J'ai soif.» (Пс 22:16; Пс 69:22)29Il y avait là un vase plein de vinaigre. Les soldats en remplirent une éponge, la fixèrent à une branche d'hysope et l'approchèrent de sa bouche.30Quand Jésus eut pris le vinaigre, il dit: «Tout est accompli.» Puis il baissa la tête et rendit l'esprit.31C'était la préparation de la Pâque[3] et ce sabbat allait être un jour solennel. Craignant que les corps ne restent en croix pendant le sabbat, les Juifs demandèrent à Pilate qu'on brise les jambes aux crucifiés et qu'on enlève les corps.32Les soldats vinrent donc briser les jambes du premier, puis du second des condamnés qui avaient été crucifiés avec Jésus.33Quand ils s'approchèrent de lui, ils virent qu'il était déjà mort. Ils ne lui brisèrent pas les jambes,34mais un des soldats lui transperça le côté avec une lance et aussitôt il en sortit du sang et de l'eau.35Celui qui a vu ces choses en rend témoignage et son témoignage est vrai. Il sait qu'il dit la vérité afin que vous croyiez aussi.36En effet, cela est arrivé afin que ce passage de l'Ecriture soit accompli: Aucun de ses os ne sera brisé.[4] (Изх 12:46; Чис 9:12; Пс 34:21)37Ailleurs l'Ecriture dit encore: Ils verront celui qu'ils ont transpercé.[5] (Зах 12:10)
Mise au tombeau du corps de Jésus
38Après cela, Joseph d'Arimathée, qui était disciple de Jésus, mais en secret par crainte des chefs juifs, demanda à Pilate la permission d'enlever le corps de Jésus. Pilate le lui permit. Il vint donc et enleva le corps de Jésus.39Nicodème, l'homme qui auparavant était allé trouver Jésus de nuit, vint aussi. Il apportait un mélange d'environ 30 kilos de myrrhe et d'aloès.40Ils prirent donc le corps de Jésus et l'enveloppèrent de bandelettes, avec les aromates, comme c'est la coutume d'ensevelir chez les Juifs.41Or, il y avait un jardin à l'endroit où Jésus avait été crucifié, et dans le jardin un tombeau neuf où personne encore n'avait été mis.42Ce fut là qu'ils déposèrent Jésus parce que c'était la préparation de la Pâque des Juifs et que le tombeau était proche.