Йоан 13 | Верен :: ERF Bibleserver

Верен

1 А преди празника на Пасхата Иисус, като знаеше, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби. 2 И по време на вечерята, когато дяволът вече беше внушил в сърцето на Юда Симонов Искариотски да Го предаде, 3 Иисус, като знаеше, че Отец е предал всичко в ръцете Му и че Той от Бога е излязъл и при Бога отива, 4 стана от вечерята, сложи настрани горната Си дреха, взе кърпа и се препаса. 5 После наля вода в умивалника и започна да мие краката на учениците и да ги изтрива с кърпата, с която бе препасан. 6 И така, дойде при Симон Петър. Той Му каза: Господи, Ти ли ще ми умиеш краката? 7 Иисус в отговор му каза: Това, което Аз правя, ти не знаеш сега, но ще разбереш след това. 8 Петър Му каза: Ти никога няма да умиеш моите крака!ст. 6; Иисус му отговори: Ако не те умия, нямаш дял с Мен. 9 Симон Петър Му каза: Господи, не само краката ми, а и ръцете и главата! 10 Иисус му каза: Който се е окъпал, няма нужда да умие друго освен краката си, а е цял чист; и вие сте чисти, но не всички. 11 Защото Той знаеше кой щеше да Го предаде; затова и каза: Не всички сте чисти. 12 А като уми краката им и си взе горната дреха, седна пак и им каза: Знаете ли какво ви направих? 13 Вие Ме наричате Учител и Господ и добре казвате, защото съм такъв. 14 И така, ако Аз, Господ и Учител, ви умих краката, то и вие сте длъжни един на друг да си миете краката. 15 Защото ви дадох пример да правите и вие, както Аз направих на вас. 16 Истина, истина ви казвам: слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил. 17 Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате. 18 Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал, но за да се сбъдне писанието: „Който ядеше хляба Ми, вдигна своята пета против Мен.“ 19 Отсега ви го казвам, преди да е станало, че когато стане, да повярвате, че съм Аз. 20 Истина, истина ви казвам: който приеме онзи, когото Аз пращам, Мен приема; а който приема Мен, приема Този, който Ме е пратил. 21 Като каза това, Иисус се смути в духа Си и свидетелства, и каза: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. 22 Тогава учениците се спогледаха помежду си, недоумявайки за кого говори. 23 А на трапезата един от учениците, когото Иисус любеше, се беше облегнал на гърдите на Иисус. 24 Симон Петър му кимна да попита кой е този, за когото Иисус говори. 25 А той, като се беше облегнал назад на гърдите на Иисус, Му каза: Господи, кой е? 26 Иисус отговори: Той е онзи, за когото ще натопя залък и ще му го дам. И като натопи залъка, Той го подаде на Юда Симонов Искариотски. 27 И тогава, след залъка, Сатана влезе в него. Тогава Иисус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро. 28 Но никой от седящите не разбра защо му каза това. 29 Защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата, че Иисус му казва: Купи, каквото ни трябва за празника, или че трябва да даде нещо на бедните. 30 И така, като взе залъка, веднага излезе; а беше нощ. 31 А когато излезе, Иисус каза: Сега се прослави Човешкият Син и Бог се прослави в Него. 32 Ако Бог се прослави в Него, и Бог ще Го прослави в Себе Си, и веднага ще Го прослави. 33 Дечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите, и както казах на юдеите, така казвам и на вас, че там, където отивам Аз, вие не можете да дойдете. 34 Нова заповед ви давам: да се любите един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един друг. 35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си. 36 Симон Петър Му каза: Господи, къде отиваш? Иисус отговори: Където отивам Аз, ти не можеш сега да Ме последваш, но ще Ме последваш после. 37 Петър Му каза: Господи, защо не мога да Те последвам сега? Живота си ще дам за Теб. 38 Иисус отговори: Живота си ли ще дадеш за Мен? Истина, истина ти казвам: петелът няма да пропее, преди ти три пъти да се отречеш от Мен.

Segond 21

от Société Biblique de Genève

Jésus lave les pieds de ses disciples

1 Avant la fête de la Pâque, Jésus, sachant que son heure était venue de passer de ce monde au Père et ayant aimé ceux qui lui appartenaient dans le monde, les aima jusqu'à l'extrême. 2 C'était pendant le souper. Le diable avait déjà mis dans le cœur de Judas l'Iscariot, fils de Simon, l'intention de le trahir. 3 Jésus savait que le Père avait tout remis entre ses mains, qu'il était venu de Dieu et qu'il retournait vers Dieu. 4 Il se leva de table, quitta ses vêtements et prit un linge qu'il mit autour de sa taille. 5 Ensuite il versa de l'eau dans un bassin et il commença à laver les pieds des disciples et à les essuyer avec le linge qu'il avait autour de la taille. 6 Il arriva donc vers Simon Pierre qui lui dit: «Toi, Seigneur, tu me laves les pieds!» 7 Jésus lui répondit: «Ce que je fais, tu ne le sais pas maintenant, mais tu le comprendras par la suite.» 8 Pierre lui dit: «Non, jamais tu ne me laveras les pieds.» Jésus lui répondit: «Si je ne te lave pas, tu n'auras pas de part avec moi.» 9 Simon Pierre lui dit: «Seigneur, non seulement les pieds, mais encore les mains et la tête!» 10 Jésus lui dit: «Celui qui s'est baigné n'a besoin que de se laver les pieds pour être entièrement pur, et vous êtes purs, mais pas tous.» 11 En effet, il connaissait celui qui était prêt à le trahir; voilà pourquoi il dit: «Vous n'êtes pas tous purs.» 12 Après leur avoir lavé les pieds, il reprit ses vêtements, se remit à table et leur dit: «Comprenez-vous ce que je vous ai fait? 13 Vous m'appelez Maître et Seigneur, et vous avez raison, car je le suis. 14 Si donc je vous ai lavé les pieds, moi, le Seigneur et le Maître, vous devez aussi vous laver les pieds les uns aux autres, 15 car je vous ai donné un exemple afin que vous fassiez comme je vous ai fait. 16 En vérité, en vérité, je vous le dis, le serviteur n'est pas plus grand que son seigneur, ni l'apôtre plus grand que celui qui l'a envoyé. 17 Si vous savez cela, vous êtes heureux, pourvu que vous le mettiez en pratique. 18 »Je ne parle pas de vous tous: je connais ceux que j'ai choisis. Mais il faut que l'Ecriture s'accomplisse: Celui qui mange le pain avec moi a levé son talon contre moi.^[1] (Пс 41:10) 19 Je vous le dis déjà maintenant, avant que cela n'arrive, afin que, lorsque cela arrivera, vous croyiez que moi, je suis^[2]. (Изх 3:14) 20 En vérité, en vérité, je vous le dis, qui reçoit celui que j'aurai envoyé me reçoit, moi, et qui me reçoit reçoit celui qui m'a envoyé.» 21 Après avoir dit ces paroles, Jésus fut profondément troublé, et il déclara solennellement: «En vérité, en vérité, je vous le dis, l'un de vous me trahira.» 22 Les disciples se regardaient les uns les autres, sans savoir de qui il parlait. 23 Un des disciples, celui que Jésus aimait, était à table à côté de Jésus. 24 Simon Pierre lui fit donc signe de demander qui était celui dont parlait Jésus. 25 Ce disciple se pencha vers Jésus et lui dit: «Seigneur, qui est-ce?» 26 Jésus répondit: «C'est celui à qui je donnerai le morceau que je vais tremper.» Puis il trempa le morceau et le donna à Judas, fils de Simon, l'Iscariot. 27 Dès que Judas eut pris le morceau, Satan entra en lui. Jésus lui dit: «Ce que tu fais, fais-le rapidement.» 28 Aucun de ceux qui étaient à table ne comprit pourquoi il lui disait cela. 29 Comme Judas tenait la bourse, quelques-uns pensaient que Jésus lui disait: «Achète ce dont nous avons besoin pour la fête» ou qu'il lui demandait de donner quelque chose aux pauvres. 30 Après avoir pris le morceau, Judas sortit aussitôt. Il faisait nuit. 31 Lorsque Judas fut sorti, Jésus dit: «Maintenant, la gloire du Fils de l'homme a été révélée et la gloire de Dieu a été révélée en lui. 32 [Si la gloire de Dieu a été révélée en lui,] Dieu aussi révélera sa gloire en lui-même, et il la révélera très bientôt. 33 Mes petits enfants, je suis encore avec vous pour un peu de temps. Vous me chercherez, et ce que j'ai dit aux Juifs: ‘Vous ne pouvez pas venir où je vais’, je vous le dis à vous aussi maintenant. 34 Je vous donne un commandement nouveau: Aimez-vous les uns les autres. Comme je vous ai aimés, vous aussi, aimez-vous les uns les autres. 35 C'est à cela que tous reconnaîtront que vous êtes mes disciples: si vous avez de l'amour les uns pour les autres.» 36 Simon Pierre lui dit: «Seigneur, où vas-tu?» Jésus répondit: «Tu ne peux pas me suivre maintenant là où je vais, mais tu m'y suivras plus tard.» 37 «Seigneur, lui dit Pierre, pourquoi ne puis-je pas te suivre maintenant? Je donnerai ma vie pour toi.» 38 Jésus répondit: «Tu donneras ta vie pour moi? En vérité, en vérité, je te le dis, le coq ne chantera pas avant que tu ne m'aies renié trois fois.