от Veren1Кой е този, който идва от Едом, с червени дрехи от Восора, този славен в облеклото си, който ходи във величието на силата си? Аз съм, който говоря в правда, мощен да спасявам.2Защо има червено по облеклото Ти и дрехите Ти са като на някой, който тъпче лин?3Аз сам изтъпках лина и никой от народите не беше с Мен. Да, стъпках ги в гнева Си и ги смазах в яростта Си, и кръвта им изпръска дрехите Ми и омърсих цялото Си облекло,4защото денят на отмъщението бе в сърцето Ми и годината Ми за изкупление настана.5Огледах се, но нямаше помощник и се изумих, че нямаше опора; тогава Моята ръка Ми донесе спасение и яростта Ми, тя Ме подкрепи.6И стъпках народите в гнева Си и ги опих с яростта Си, и излях кръвта им на земята.7Ще си спомня благостите на ГОСПОДА, славословията на ГОСПОДА, според всичко, което ГОСПОД ни е дарил, и за голямата добрина към израилевия дом, която им оказа според милостите Си и според многото Си благости.8Защото каза: Наистина те са Мой народ, синове, които няма да постъпят измамно. И им стана Спасител.9Във всичките им скърби Той скърбеше и Ангелът на присъствието Му ги избави. В любовта Си и в милосърдието Си Той ги изкупи, вдигна ги и ги носи през всички древни дни.10Но те се разбунтуваха и оскърбиха Светия Му Дух и Той им се обърна в неприятел; сам Той воюва против тях.11Тогава народът Му си спомни за древните дни на Мойсей: Къде е Онзи, който ги изведе от морето с пастирите на стадото Си? Къде е Онзи, който положи Светия Си Дух сред тях;12който направи славната Си мишца да върви до десницата на Мойсей; който раздели пред тях водата, за да си направи вечно име;13който ги води през бездната като кон през пасбище, без да се препънат?14Като добитък, който слиза в долината, Духът ГОСПОДЕН ги успокои. Така си водил народа Си, за да си направиш славно име.15Погледни от небесата и виж от обиталището на светостта Си и славата Си! Къде са ревността Ти и мощните Ти дела? Многото Ти милости и благостите Ти към мен са задържани.16Защото Ти си наш Отец – въпреки че Авраам не ни знае и Израил не ни познава, Ти, ГОСПОДИ, си наш Отец; наш Изкупител от вечността е Твоето Име.17Защо, ГОСПОДИ, си ни оставил да се отклоняваме от пътищата Ти, закоравяваш сърцата ни да не Ти се боим? Върни се заради слугите Си, племената на Твоето наследство!18Малко време го владя Твоят свят народ; противниците ни потъпкаха светилището Ти.19Ние сме станали такива, над които Ти никога не си владял, които не са били наричани с Твоето Име.
1Qui est celui-ci? Il arrive d'Edom, de Botsra, en habits rouges. Qui est celui-ci? Eclatant dans sa tenue, il s'avance avec toute sa force. «C'est moi qui parle avec justice, qui ai le pouvoir de sauver.»2Pourquoi tes habits sont-ils rouges, tes vêtements pareils à ceux de l'homme qui écrase le raisin dans une cuve?3«J'ai été seul à travailler au pressoir, sans personne d'aucun peuple avec moi. Je les ai piétinés dans ma colère, je les ai écrasés dans ma fureur. Leur sang a jailli sur mes vêtements et j'ai sali tous mes habits.4En effet, un jour de vengeance était sur mon cœur et l'année de mes rachetés était arrivée.5J'ai regardé, mais il n'y avait personne pour m'aider. J'étais consterné, mais il n'y avait personne pour me soutenir. Alors mon bras m'a assuré le salut et ma fureur m'a servi de soutien.6J'ai piétiné des peuples dans ma colère, je les ai rendus ivres dans ma fureur et j'ai fait couler leur sang par terre.»
Rappel du passé
7Je rappellerai les bontés de l'Eternel, ses actes dignes de louange, tout ce qu'il a fait pour nous. Je dirai tous les bienfaits qu'il a accordés à la communauté d'Israël, conformément à ses compassions et à la richesse de ses bontés.8Il avait dit: «Assurément, ils sont mon peuple, des enfants qui ne s'adonneront pas au mensonge», et il a été un sauveur pour eux.9Dans toutes leurs détresses, il a souffert avec eux, et l'ange qui est devant lui les a sauvés. C'est lui-même qui les a rachetés, dans son amour et sa compassion, et constamment, par le passé, il les a soutenus et portés.10Cependant, ils se sont révoltés, ils ont attristé son Esprit saint, de sorte qu'il s'est transformé pour eux en ennemi, il a lui-même combattu contre eux.11Alors son peuple s'est souvenu des jours passés, de l'époque de Moïse. «Où est-il, celui qui les a fait ressortir de la mer avec les bergers de son troupeau? Où est-il, celui qui mettait son Esprit saint au milieu d'eux?12Où est-il, celui qui envoyait son bras splendide à la droite de Moïse, qui a fendu l'eau devant eux, se faisant ainsi une réputation éternelle?13Où est-il, celui qui les a conduits dans les profondeurs de l'eau comme un cheval dans le désert, sans même qu'ils trébuchent?
Prière du peuple
14Comme à un troupeau qui gagne la vallée, l'Esprit de l'Eternel leur a accordé le repos.» Voilà comment tu conduisais ton peuple, te faisant ainsi une réputation splendide.15«Regarde du haut du ciel et constate la situation, du haut de ta sainte et splendide résidence: où sont passés ton zèle et ta puissance? Ta profonde tendresse et tes compassions envers moi ne se font plus sentir.16C'est toi, cependant, qui es notre père. En effet, Abraham ne nous connaît pas et Israël ignore qui nous sommes; c'est toi, Eternel, qui es notre père, c'est toi qui, depuis toujours, t'appelles notre libérateur.17»Eternel, pourquoi nous fais-tu errer loin de tes voies, pourquoi endurcis-tu notre cœur pour qu'il ne te craigne pas? Reviens à cause de tes serviteurs, à cause des tribus qui t'appartiennent!18Ton peuple saint n'a été que peu de temps en possession du pays, et nos adversaires ont piétiné ton sanctuaire.19Nous sommes depuis longtemps comme un peuple sur lequel tu n'exerces pas ta souveraineté et qui n'est pas appelé de ton nom. Si seulement tu déchirais le ciel et descendais, les montagnes s'effondreraient devant toi!