Исая 38 | Верен :: ERF Bibleserver

Верен

1 В онова време Езекия се разболя до смърт. И пророк Исая, синът на Амос, дойде при него и му каза: Така казва ГОСПОД: Нареди за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш! 2 Тогава Езекия обърна лицето си към стената и се помоли на ГОСПОДА и каза: 3 О, ГОСПОДИ, моля Те, спомни си как ходих пред Теб с истина и с неразделено сърце и върших това, което е добро пред Теб! И Езекия плака горчиво. 4 И ГОСПОДНОТО слово беше към Исая и каза: 5 Иди и кажи на Езекия: Така казва ГОСПОД, Бог на баща ти Давид: Чух молитвата ти, видях сълзите ти. Ето, ще прибавя на живота ти петнадесет години. 6 И ще избавя теб и този град от ръката на асирийския цар и ще защитя този град. 7 И това ще ти бъде знамението от ГОСПОДА^[1], че ГОСПОД ще извърши това слово, което говори: 8 ето, връщам сянката по стъпалата, по които се е наклонила от слънцето върху слънчевия часовникбукв.: стъпалата на Ахаз с десет стъпала назад. И слънцето се върна с десет стъпала по стъпалата, по които беше слязло. 9 Написаното от юдовия цар Езекия, когато се беше разболял и оздравя от болестта си: 10 Аз казах: В средата на дните си ще отида в портите на Шеол; лишен съм от остатъка на годините си. 11 Казах: Няма да видя ГОСПОДА, ГОСПОДА в земята на живите; няма да видя вече човек, като съм с жителите на онзи свят. 12 Жилището ми се вдигна и се премести от мен като овчарска шатра; навих живота си като тъкач – от основата ще ме отреже, от деня до нощта ще ме довършиш. 13 Успокоявах се до сутринта, но като лъв троши всичките ми кости; от деня до нощта ще ме довършиш. 14 Като лястовица, като жерав крещях, стенех като гургулица; очите ми изнемощяха от гледане нагоре. Господи, в притеснение съм, застъпи се за мен! 15 Какво да кажа? Той ми каза и Той извърши. Ще ходя смирено през всичките си години поради огорчението на душата си. 16 Господи, чрез тези неща се живее и във всички тях е животът на духа ми. И Ти ме изцеляваш и ме съживяваш. 17 Ето, за добро имах горчива скръб. И Ти възлюби душата ми и я избави от рова на тлението, защото хвърли зад гърба Си всичките ми грехове. 18 Защото няма Шеол да Те хвали, смъртта да Те слави; слизащите в рова няма да се надяват на Твоята вярност. 19 Живият, живият, той ще Те хвали, както аз днес; бащата ще извести на синовете си Твоята вярност. 20 ГОСПОД е готов да ме спаси; затова ще свирим със струнни инструменти моите песни през всичките дни на живота си в дома ГОСПОДЕН. 21 А Исая беше казал: Нека вземат калъп сушени смокини и ги наложат на възпалението, и царят ще оздравее. 22 И Езекия беше казал: Какво е знамението, че ще се изкача в ГОСПОДНИЯ дом?^[2]

Segond 21

от Société Biblique de Genève

Maladie et guérison d'Ezéchias

1 A cette époque-là, Ezéchias fut atteint d'une maladie mortelle. Le prophète Esaïe, fils d'Amots, vint le trouver et lui annonça: «Voici ce que dit l'Eternel: Donne tes ordres à ta famille, car tu vas mourir, tu ne vivras plus.» 2 Ezéchias tourna le visage contre le mur et fit cette prière à l'Eternel: 3 «Eternel, souviens-toi que j'ai marché devant toi dans la vérité, avec un cœur intègre, et que j'ai fait ce qui est bien à tes yeux!» Puis il pleura abondamment. 4 Alors la parole de l'Eternel fut adressée à Esaïe: 5 «Va annoncer à Ezéchias: ‘Voici ce que dit l'Eternel, le Dieu de ton ancêtre David: J'ai entendu ta prière, j'ai vu tes larmes. J'ajoute quinze années à ta vie. 6 Je te délivrerai, de même que cette ville, du roi d'Assyrie. Je protégerai cette ville. 7 Voici pour toi, de la part de l'Eternel, le signe qu'il accomplira la parole qu'il a prononcée: 8 je vais faire reculer l'ombre des marches qui est descendue sur l'escalier d'Achaz, et ce grâce au soleil. Je vais la faire reculer de 10 marches.’» Et le soleil recula de 10 marches sur l'escalier où il était déjà descendu. 9 Poème d'Ezéchias, le roi de Juda, sur sa maladie et son rétablissement. 10 «Je disais: ‘Au beau milieu de mon existence, je dois passer par les portes du séjour des morts. Je suis privé du reste de mes années!’ 11 Je disais: ‘Je ne verrai plus l'Eternel, l'Eternel, sur la terre des vivants. Je ne pourrai plus regarder aucun homme en compagnie des habitants du monde!’ 12 Mon habitation était enlevée et transportée loin de moi comme une tente de berger. Pareil à un tisserand, j'arrivais au bout du rouleau de ma vie. Il m'arrachait à la chaîne de tissage. Avant la nuit tu en aurais fini avec moi! 13 »Je me suis retenu jusqu'au matin, mais pareil à un lion, il brisait tous mes os. Avant la nuit tu m'aurais achevé! 14 Je poussais des petits cris, tel une hirondelle en train de voltiger, je gémissais comme une colombe. Mes yeux se levaient, épuisés, vers le ciel: ‘Seigneur, je suis accablé, porte-toi garant pour moi!’ 15 »Que dire? Il m'a parlé, et c'est lui-même qui a agi. Je marcherai humblement jusqu'au terme de mes années, à cause de l'amertume dont j'ai fait preuve. 16 Seigneur, c'est par tes bontés que l'on vit, c'est grâce à elles que j'ai encore un souffle de vie. Tu m'as restauré, tu m'as fait revivre. 17 Mon amertume même s'est changée en bien-être. Tu m'as aimé au point de me retirer de la fosse de la destruction, car tu as jeté derrière toi tous mes péchés. 18 »Ce n'est pas le séjour des morts qui te célébrera, ce n'est pas la mort qui te louera. Ceux qui sont descendus dans la tombe n'espèrent plus en ta fidélité. 19 C'est le vivant, oui, c'est le vivant qui te célèbre, comme moi aujourd'hui, et c'est le père qui fait connaître ta fidélité à ses enfants. 20 »Eternel, puisque tu m'as sauvé, nous ferons résonner les cordes de nos instruments, tous les jours de notre vie, près de la maison de l'Eternel.» 21 Esaïe avait dit: «Qu'on apporte un gâteau aux figues, qu'on l'étale sur l'ulcère et Ezéchias vivra.» 22 Quant à Ezéchias, il avait dit: «Quel est le signe que je pourrai monter à la maison de l'Eternel?»