от Veren1О, земьо с много насекоми, която си отвъд етиопските реки,2която изпращаш посланици по море и с тръстикови лодки по водите, като казваш: Идете, бързи пратеници, при народ висок и гладъкили: бръснат, оскубан, при народ страшен от началото си и нататък, при народ, който разделя и потъпква, чиято земя разкъсват реките!3Всички вие жители на света и обитатели на земята, гледайте, когато се издигне знаме на планините, и слушайте, когато засвири тръбата!4Защото така ми каза ГОСПОД: Ще съм безмълвен и ще гледам в обиталището Си, като светъл припек по пладне, като росен облак в припека на жетвата.5Защото преди беритбата, когато премине цъфтежът и цветът стане на зреещо грозде, Той ще изреже клончетата с лозарски нож и ще отсече пръчките, и ще ги махне.6Те всички ще бъдат оставени на хищните планински птици и на земните зверове; и хищните птици ще летуват върху тях, а всички земни зверове ще зимуват върху тях.7В онова време ще се донесе дар на ГОСПОДА на Войнствата от народ висок и гладък[1], от народ страшен от началото си и нататък, народ, който разделя и потъпква, чиято земя разкъсват реките – на мястото на Името на ГОСПОДА на Войнствата, на хълма Сион.
1Malheur à toi, pays des grillons ailés situé de l'autre côté des fleuves de l'Ethiopie,2toi qui envoies des messagers par mer, dans des embarcations légères qui flottent sur l'eau! Allez donc, messagers rapides, trouver la nation grande et glabre, le peuple redouté bien au-delà de ses frontières, la nation puissante qui écrase tout et dont le territoire est traversé par des fleuves!3Vous tous, habitants du monde, vous qui peuplez la terre, lorsque l'étendard sera dressé sur les montagnes, regardez! Lorsque la trompette sonnera, écoutez!4En effet, voici ce que m'a dit l'Eternel: «Je veux rester tranquille et regarder de ma place, pareil à la chaleur des rayons du soleil, au nuage porteur de rosée dans la chaude période de la moisson.»5Avant la récolte, quand la floraison sera terminée, quand le raisin commencera à mûrir et se transformera en grappe, il coupera les sarments avec des serpes, il enlèvera, il élaguera les branches.6Ils seront tous abandonnés aux oiseaux de proie des montagnes et aux bêtes de la terre; les oiseaux de proie passeront l'été sur leurs cadavres, et toutes les bêtes sauvages de la terre l'hiver.7A ce moment-là, des offrandes seront apportées à l'Eternel, le maître de l'univers, par le peuple grand et glabre, par le peuple redouté bien au-delà de ses frontières, par la nation puissante qui écrase tout et dont le territoire est traversé par des fleuves. Elles seront apportées à l'endroit où réside le nom de l'Eternel, le maître de l'univers, sur le mont Sion.