от Veren1Тогава Иисус повика рувимците, гадците и половината от манасиевото племе2и им каза: Вие спазихте всичко, което ви заповяда ГОСПОДНИЯТ слуга Мойсей; послушахте и моя глас във всичко, което ви заповядах.3Не оставихте братята си през това дълго време чак до днес и опазихте заповяданото чрез заповедта на ГОСПОДА, своя Бог.4И сега ГОСПОД, вашият Бог, даде почивката на братята ви, както им обеща; затова сега се върнете и идете в шатрите си, в земята на притежанието си, която ГОСПОДНИЯТ слуга Мойсей ви даде оттатък Йордан.5Само добре внимавайте да спазвате заповедта и закона, който ГОСПОДНИЯТ слуга Мойсей ви заповяда: да любите ГОСПОДА, своя Бог, и да ходите във всичките Му пътища, да спазвате заповедите Му, да се привързвате към Него и да Му служите с цялото си сърце и с цялата си душа.6И Иисус ги благослови и ги изпрати и те отидоха в шатрите си.7А на половината от манасиевото племе Мойсей беше дал наследство във Васан, а на другата половина Иисус даде наследство между братята им отсам Йордан, на запад. И когато ги изпрати в шатрите им, Иисус ги благослови[1],8и им говори и каза: Върнете се в шатрите си с много богатства, с твърде много добитък, със сребро и със злато, и с бронз, и с желязо, и с твърде много дрехи; и разделете плячката от враговете си с братята си.9И синовете на Рувим и синовете на Гад, и половината от манасиевото племе се върнаха и отпътуваха от израилевите синове, от Сило, който е в ханаанската земя, за да отидат в галаадската земя, в земята на притежанието си, която бяха придобили според ГОСПОДНАТА заповед чрез Мойсей[2].10И когато дойдоха в околността на Йордан, която е в ханаанската земя, синовете на Рувим, синовете на Гад и половината от манасиевото племе издигнаха там олтар, при Йордан, голям и внушителен олтар.11А израилевите синове чуха да се казва: Ето, синовете на Рувим, синовете на Гад и половината от манасиевото племе са издигнали олтар от страната на ханаанската земя, в околността на Йордан, към израилевите синове.12И когато израилевите синове чуха това, цялото общество на израилевите синове се събра в Сило, за да излязат на война срещу тях.13После израилевите синове изпратиха до синовете на Рувим и до синовете на Гад, и до половината от манасиевото племе в галаадската земя Финеес, сина на свещеника Елеазар,14и с него десет първенци, по един първенец за всеки бащин дом от всички израилеви племена; и всеки от тях беше главата на бащиния си дом между израилевите хиляди.15И те дойдоха при синовете на Рувим и при синовете на Гад, и при половината от манасиевото племе в галаадската земя и говориха с тях, и казаха:16Така казва цялото общество на ГОСПОДА: Каква е тази измяна, която сте извършили против Израилевия Бог, като сте се отвърнали днес от следването на ГОСПОДА и сте си издигнали олтар, за да се разбунтувате днес против ГОСПОДАст. 11;?17Малко ли ни е беззаконието на Фегор, от което не сме се очистили и до днес, и заради него дойде язва върху обществото на ГОСПОДА,18че и вие днес се отвръщате от следването на ГОСПОДА! И ако днес се разбунтувате против ГОСПОДА, Той утре ще се разгневи против цялото израилево общество.19Но ако земята на вашето притежание е нечиста, тогава преминете в земята на ГОСПОДНОТО притежание, където стои ГОСПОДНАТА скиния, и вземете притежание между нас. Само не се бунтувайте против ГОСПОДА и не се бунтувайте против нас, като си издигате друг олтар освен олтара на ГОСПОДА, нашия Бог!20Нали Ахан, синът на Зара, извърши престъпление с прокълнатото и гняв падна върху цялото израилево общество? И този човек не погина сам в беззаконието си.21Тогава синовете на Рувим и синовете на Гад, и половината от манасиевото племе отговориха и казаха на началниците на израилевите хиляди:22Бог на боговете, ГОСПОД, Бог на боговете, ГОСПОД – Той знае и нека узнае и Израил: ако сме сторили това в бунт или в измяна срещу ГОСПОДА, то не ни спасявай днес!23Ако сме си издигнали олтар, за да се отвърнем от следването на ГОСПОДА или за да принасяме върху него всеизгаряне или хлебен принос, или за да принасяме върху него примирителни жертви, то нека ГОСПОД издири това! –24и ако не сме сторили това от загриженост за нещо, като казахме: В бъдещите дни вашите синове може да говорят на нашите синове и да кажат: Какво общо имате вие с ГОСПОДА, Израилевия Бог?25ГОСПОД е поставил Йордан за граница между нас и вас, синове на Рувим и синове на Гад – вие нямате дял в ГОСПОДА! Така синовете ви може да отклонят нашите синове да престанат да се боят от ГОСПОДА.26Затова казахме: Нека се заемем да издигнем олтар, не за всеизгаряне, нито за жертва,27а за да бъде свидетелство между нас и вас и между поколенията ни след нас, за да извършваме служението на ГОСПОДА пред Него с всеизгарянията си, с жертвите си и с примирителните си жертви, за да не могат в бъдеще вашите синове да кажат на нашите синове: Вие нямате дял в ГОСПОДА!28Затова казахме: Ако се случи в бъдеще да говорят така на нас или на поколенията ни, тогава ще кажем: Ето подобието на ГОСПОДНИЯ олтар, който бащите ни издигнаха, не за всеизгаряне, нито за жертва, а за свидетелство между нас и васст. 27;.29Далеч да бъде от нас да се разбунтуваме против ГОСПОДА и да се отвърнем днес от следването на ГОСПОДА, като си издигнем друг олтар за всеизгаряне, за хлебен принос и за жертва освен олтара на ГОСПОДА, нашия Бог, който е пред скинията Му!30И свещеникът Финеес и първенците на обществото, началниците на израилевите хиляди, които бяха с него, чуха думите, които говориха синовете на Рувим, синовете на Гад и синовете на Манасия и те им се видяха добри.31И Финеес, синът на свещеника Елеазар, каза на синовете на Рувим и на синовете на Гад и на синовете на Манасия: Днес познахме, че ГОСПОД е сред нас, защото не сте извършили тази измяна против ГОСПОДА. Сега избавихте израилевите синове от ръката на ГОСПОДА.32И Финеес, синът на свещеника Елеазар, и първенците се върнаха от синовете на Рувим и от синовете на Гад, от галаадската земя в ханаанската земя при израилевите синове, и им донесоха известие.33И това нещо се видя добро на израилевите синове и израилевите синове благословиха Бога, и не говореха повече да отидат на бой срещу тях, за да погубят земята, където живееха синовете на Рувим и синовете на Гад.34И синовете на Рувим и синовете на Гад нарекоха олтара свидетел, защото казаха: Той е свидетел между насст. 27;, че ГОСПОД е Бог.
1Alors Josué appela les Rubénites, les Gadites et la demi-tribu de Manassé.2Il leur dit: «Vous avez respecté tout ce que vous a prescrit Moïse, le serviteur de l'Eternel, et vous m'avez obéi dans tout ce que je vous ai ordonné.3Vous n'avez pas abandonné vos frères, et ce sur une très longue période jusqu'à aujourd'hui, et vous avez gardé les ordres, les commandements de l'Eternel, votre Dieu.4Maintenant que l'Eternel, votre Dieu, a accordé du repos à vos frères, conformément à ce qu'il leur avait dit, retournez chez vous, rentrez dans vos tentes, dans le pays qui vous appartient et que Moïse, le serviteur de l'Eternel, vous a donné de l'autre côté du Jourdain.5Veillez seulement à respecter et mettre en pratique le commandement et la loi que vous a prescrits Moïse, le serviteur de l'Eternel. Aimez l'Eternel, votre Dieu, marchez dans toutes ses voies, gardez ses commandements, attachez-vous à lui et servez-le de tout votre cœur et de toute votre âme.»6Puis Josué les bénit et les renvoya chez eux, et ils rentrèrent dans leurs tentes.7Moïse avait donné un héritage en Basan à une moitié de la tribu de Manassé, et Josué donna à l'autre moitié un héritage auprès de ses frères de ce côté-ci du Jourdain, à l'ouest. Lorsque Josué les renvoya vers leurs tentes, il les bénit8et leur dit: «Vous retournerez à vos tentes avec de grandes richesses, avec des troupeaux très nombreux et une quantité considérable d'argent, d'or, de bronze, de fer et de vêtements. Partagez avec vos frères le butin de vos ennemis.»9Après avoir quitté les Israélites à Silo, dans le pays de Canaan, les Rubénites, les Gadites et la demi-tribu de Manassé repartirent pour aller dans le pays de Galaad. C'était leur propriété et ils s'y étaient installés conformément à l'ordre que l'Eternel avait donné par l'intermédiaire de Moïse.10Arrivés dans les districts du Jourdain qui appartiennent encore au pays de Canaan, les Rubénites, les Gadites et la demi-tribu de Manassé y construisirent un autel au bord du Jourdain. C'était un autel dont la grandeur frappait les regards.11Les Israélites apprirent que l'on disait: «Les Rubénites, les Gadites et la demi-tribu de Manassé ont construit un autel qui fait face au pays de Canaan, dans les districts du Jourdain, du côté des Israélites.»12A cette nouvelle, toute l'assemblée des Israélites se réunit à Silo pour monter les attaquer.13Les Israélites envoyèrent une délégation aux Rubénites, aux Gadites et à la demi-tribu de Manassé, dans le pays de Galaad. Il s'agissait de Phinées, le fils du prêtre Eléazar,14et de dix princes qui l'accompagnaient, un par famille pour chacune des tribus d'Israël. Tous étaient des chefs de famille parmi les milliers d'Israël.15Ils allèrent trouver les Rubénites, les Gadites et la demi-tribu de Manassé dans le pays de Galaad et s'adressèrent à eux:16«Voici ce que dit toute l'assemblée de l'Eternel: ‘Que signifie cet acte d'infidélité que vous avez commis envers le Dieu d'Israël? Vous vous détournez maintenant de l'Eternel; en vous construisant un autel, vous vous révoltez aujourd'hui contre lui.’17Considérons-nous comme sans importance le crime de Peor? Nous n'en sommes pas encore purifiés, malgré le fléau qu'il a attiré sur l'assemblée de l'Eternel.18Et vous vous détournez aujourd'hui de l'Eternel! Si vous vous révoltez aujourd'hui contre lui, demain il s'irritera contre toute l'assemblée d'Israël.19Si vous considérez comme impur le pays qui est votre propriété, passez dans le pays qui est la propriété de l'Eternel et où il a sa résidence, et installez-vous au milieu de nous, mais ne vous révoltez pas contre l'Eternel et ne vous séparez pas de nous en vous construisant un autel en plus de celui de l'Eternel, notre Dieu!20Lorsque Acan, fils de Zérach, a commis un acte d'infidélité au sujet des biens voués à la destruction, la colère de l'Eternel ne s'est-elle pas enflammée contre toute l'assemblée d'Israël? Acan n'a pas été le seul à mourir à cause de son crime.»21Les Rubénites, les Gadites et la demi-tribu de Manassé firent cette réponse aux chefs des milliers d'Israël:22«Le Dieu des dieux, c'est l'Eternel, oui, c'est le Dieu des dieux, l'Eternel, qui le sait et Israël le saura bien aussi! Si c'est par révolte et par infidélité envers l'Eternel que nous avons agi, ne viens pas à notre aide aujourd'hui!23Si nous nous sommes construit un autel pour nous détourner de l'Eternel, si c'est pour y présenter des holocaustes et des offrandes et si c'est pour y faire des sacrifices de communion, que l'Eternel lui-même nous en demande compte!24Non, c'est plutôt par inquiétude que nous avons fait cela. Nous avons pensé que vos descendants diraient un jour aux nôtres: ‘Qu'avez-vous à faire avec l'Eternel, le Dieu d'Israël?25L'Eternel a établi le Jourdain comme une frontière entre nous et vous, descendants de Ruben et de Gad. Vous n'avez aucun droit de servir l'Eternel!’ A cause de vos descendants, les nôtres cesseraient alors de craindre l'Eternel.26Voilà pourquoi nous nous sommes dit: ‘Construisons-nous donc un autel, non pour y offrir des holocaustes et pour des sacrifices,27mais comme un témoin.’ Il témoignera entre nous et vous, entre nos descendants et les vôtres, que nous voulons servir l'Eternel devant lui par nos holocaustes et par nos sacrifices d'expiation et de communion. Ainsi vos descendants ne pourront pas dire un jour aux nôtres: ‘Vous n'avez aucun droit de servir l'Eternel!’28Nous nous sommes dit: ‘Si dans l'avenir ils nous tiennent ce langage, à nous ou à nos descendants, nous répondrons: Voyez la réplique de l'autel de l'Eternel qu'ont faite nos ancêtres, non pour des holocaustes et pour des sacrifices, mais comme témoin entre nous et vous.’29Nous ne voulons certes pas nous révolter contre l'Eternel et nous détourner aujourd'hui de lui en construisant un autel destiné à des holocaustes, des offrandes et des sacrifices en plus de celui de l'Eternel, notre Dieu, qui est devant sa demeure!»30Lorsque le prêtre Phinées et les princes de l'assemblée, les chefs des milliers d'Israël qui l'accompagnaient, eurent entendu les paroles que prononcèrent les Rubénites, les Gadites et les Manassites, ils furent satisfaits.31Phinées, fils du prêtre Eléazar, leur dit alors: «Nous savons maintenant que l'Eternel est au milieu de nous, puisque vous n'avez pas commis cet acte d'infidélité contre lui. Vous avez ainsi délivré les Israélites d'une intervention de l'Eternel.»32Phinées, fils du prêtre Eléazar, et les princes quittèrent les Rubénites et les Gadites. Ils revinrent du pays de Galaad dans le pays de Canaan, vers les Israélites, et leur firent un rapport.33Les Israélites furent satisfaits. Ils bénirent Dieu et ne parlèrent plus de monter les attaquer et de dévaster la région qu'habitaient les Rubénites et les Gadites.34Les Rubénites et les Gadites appelèrent l'autel Ed[1], «car, dirent-ils, il est témoin entre nous que c'est l'Eternel qui est Dieu.»