Изход 8 | Верен :: ERF Bibleserver

Верен

1 Тогава ГОСПОД каза на Мойсей: Влез при фараона и му кажи: Така казва ГОСПОД: Пусни народа Ми, за да Ми послужи!^[1] 2 Но ако откажеш да го пуснеш, ето, Аз ще ударя всичките ти области с жаби. 3 Реката ще гъмжи от жаби, които ще излизат и ще наскачат в къщата ти, в спалнята ти, по леглото ти, в къщите на слугите ти, върху народа ти, в пещите ти и по нощвите ти. 4 Върху теб, върху народа ти и върху всичките ти слуги ще наскачат жабите. 5 И ГОСПОД каза на Мойсей: Кажи на Аарон: Простри ръката си с жезъла си над реките, над каналите и над езерата и направи да излязат жаби по египетската земя. 6 И Аарон простря ръката си над египетските води и жабите излязоха и покриха египетската земя. 7 Но и магьосниците направиха същото със заклинанията си и направиха да излязат жаби по египетската земя. 8 Тогава фараонът повика Мойсей и Аарон и каза: Помолете се на ГОСПОДА^[2] да махне жабите от мен и от народа ми и ще пусна народа, за да пожертва на ГОСПОДА. 9 А Мойсей каза на фараона: Определи ми кога да се помоля за теб, за слугите ти и за народа ти, за да изтреби жабите от теб и от къщите ти и да останат само в реката. 10 И фараонът каза: Утре. А той рече: Ще бъде според думата ти, за да познаеш, че няма никой подобен на ГОСПОДА, нашия Бог. 11 Жабите ще се махнат от теб, от къщите ти, от слугите ти и от народа ти; само в реката ще останат. 12 И Мойсей и Аарон излязоха от фараона. И Мойсей извика към ГОСПОДА за жабите, които беше пратил върху фараона^[3]. 13 И ГОСПОД направи според думата на Мойсей и жабите измряха от къщите, от дворовете и от нивите. 14 И ги събираха на купчини, и земята се усмърдя. 15 А когато фараонът видя, че дойде облекчение, закорави сърцето си и не ги послуша, както ГОСПОД беше говорил. 16 След това ГОСПОД каза на Мойсей: Кажи на Аарон: Простри жезъла си и удари земната пръст, за да се превърне на въшки в цялата египетска земя. 17 И направиха така. Аарон простря ръката си с жезъла си и удари земната пръст, и въшки се явиха по хората и по животните; цялата пръст по земята стана на въшки по цялата египетска земя. 18 И магьосниците работеха да направят същото със заклинанията си, за да произведат въшки, но не можаха; а въшките бяха по хората и по животните. 19 Тогава магьосниците казаха на фараона: Божи пръст е това. Но сърцето на фараона се закорави и той не ги послуша, както ГОСПОД беше говорил^[4]. 20 После ГОСПОД каза на Мойсей: Стани утре рано и застани пред фараона – ето, той излиза при водата – и му кажи: Така казва ГОСПОД: Пусни народа Ми, за да Ми послужи! 21 Защото, ако не пуснеш народа Ми, ето, ще изпратя рояци мухи върху теб, върху слугите ти, върху народа ти и в къщите ти; и къщите на египтяните и земята, на която живеят, ще се напълнят с рояци мухи. 22 Но в онзи ден Аз ще отделя гесенската земя, в която живее Моят народ, така че там да няма рояци мухи, за да познаеш, че Аз, ГОСПОД, съм сред земята. 23 Аз ще поставя преграда между Моя народ и твоя народ; това знамение ще стане утре. 24 И ГОСПОД направи така; множества рояци мухи навлязоха в къщата на фараона и в къщите на слугите му и в цялата египетска земя; земята беше повредена от рояците мухи. 25 Тогава фараонът повика Мойсей и Аарон и каза: Идете, принесете жертва на вашия Бог в земята. 26 Но Мойсей каза: Не е прилично да направим така, защото ние ще жертваме на ГОСПОДА, нашия Бог, онова, което е гнусота за египтяните. Ето, ако жертваме пред очите на египтяните онова, което е гнусота за тях, няма ли да ни избият с камъни? 27 Ще отидем на тридневен път в пустинята и ще жертваме на ГОСПОДА, нашия Бог, както Той ни е говорил. 28 Тогава фараонът каза: Ще ви пусна да пожертвате на ГОСПОДА, вашия Бог, в пустинята, само да не отидете много далеч! Помолете се за мен. 29 И Мойсей каза: Ето, аз излизам отпред теб, и ще се помоля на ГОСПОДА да се махнат утре рояците мухи от фараона, от слугите му и от народа му. Но нека фараонът не ни лъже още веднъж и да не пуска народа да пожертва на ГОСПОДА. 30 И Мойсей излезе отпред фараона и се помоли на ГОСПОДА. 31 И ГОСПОД направи според думата на Мойсей и махна рояците мухи от фараона, от слугите му и от народа му; не остана нито една. 32 Но фараонът и този път закорави сърцето си и не пусна народа^[5].

Segond 21

от Société Biblique de Genève

1 L'Eternel dit à Moïse: «Dis à Aaron: ‘Tends la main, avec ton bâton, sur les rivières, les ruisseaux et les étangs, et fais-en monter les grenouilles sur l'Egypte.’» 2 Aaron tendit sa main sur les cours d'eau de l'Egypte et les grenouilles en sortirent et recouvrirent l'Egypte. 3 Cependant les magiciens en firent autant par leurs sortilèges: ils firent monter les grenouilles sur l'Egypte. 4 Le pharaon appela Moïse et Aaron et dit: «Priez l'Eternel afin qu'il éloigne les grenouilles de moi et de mon peuple, et je laisserai le peuple partir pour offrir des sacrifices à l'Eternel.» 5 Moïse dit au pharaon: «A toi l'honneur de me fixer le moment où je dois prier pour toi, pour tes serviteurs et pour ton peuple afin que l'Eternel éloigne les grenouilles de toi et de tes maisons. Il n'en restera que dans le fleuve.» 6 Il répondit: «Demain.» Moïse dit: «Cela se passera comme cela afin que tu saches qu'il n'y a personne qui soit pareil à l'Eternel, notre Dieu. 7 Les grenouilles s'éloigneront de toi et de tes maisons, de tes serviteurs et de ton peuple. Il n'en restera que dans le fleuve.» 8 Moïse et Aaron sortirent de chez le pharaon. Puis Moïse cria à l'Eternel à cause des grenouilles dont il avait frappé le pharaon. 9 L'Eternel fit ce que demandait Moïse et les grenouilles moururent dans les maisons, les cours intérieures et les champs. 10 On en fit des tas et des tas, et le pays fut infecté. 11 Voyant qu'il y avait du répit, le pharaon rendit son cœur plus insensible encore et n'écouta pas Moïse et Aaron. Cela se passa comme l'Eternel l'avait dit.

Fléau n° 3: les moustiques

12 L'Eternel dit à Moïse: «Dis à Aaron: ‘Tends ton bâton et frappe la poussière de la terre.’ Elle se changera en moustiques dans toute l'Egypte.» 13 C'est ce qu'ils firent. Aaron tendit la main avec son bâton et frappa la poussière de la terre. Elle fut changée en moustiques sur les hommes et sur les animaux. Toute la poussière de la terre fut changée en moustiques, dans toute l'Egypte. 14 Les magiciens employèrent leurs sortilèges pour produire les moustiques, mais ils n'y parvinrent pas. Les moustiques étaient sur les hommes et sur les animaux. 15 Les magiciens dirent au pharaon: «C'est le doigt de Dieu!» Le cœur du pharaon s'endurcit et il n'écouta pas Moïse et Aaron. Cela se passa comme l'Eternel l'avait dit.

Fléau n° 4: les mouches venimeuses

16 L'Eternel dit à Moïse: «Lève-toi de bon matin et présente-toi devant le pharaon; il sortira pour aller près de l'eau. Tu lui annonceras: ‘Voici ce que dit l'Eternel: Laisse partir mon peuple afin qu'il me serve. 17 Si tu ne laisses pas partir mon peuple, j'enverrai les mouches venimeuses contre toi, contre tes serviteurs, ton peuple et tes maisons. Les maisons des Egyptiens seront remplies de mouches et le sol en sera couvert. 18 Cependant, ce jour-là, je traiterai de manière différente la région de Gosen où habite mon peuple: il n'y aura pas de mouches là-bas afin que tu saches que moi, l'Eternel, je suis présent dans cette région^[1]. 19 Je placerai une séparation entre mon peuple et le tien. Ce signe sera pour demain.’» 20 C'est ce que fit l'Eternel. Une grande quantité de mouches venimeuses vint dans la maison du pharaon et de ses serviteurs, et toute l'Egypte fut dévastée par les mouches. 21 Le pharaon appela Moïse et Aaron et dit: «Allez-y, offrez des sacrifices à votre Dieu dans le pays.» 22 Moïse répondit: «Il n'est pas convenable d'agir ainsi. En effet, nous offririons à l'Eternel, notre Dieu, des sacrifices qui font horreur aux Egyptiens. Et si nous offrons sous les yeux des Egyptiens des sacrifices qui leur font horreur, ne nous lanceront-ils pas des pierres? 23 Nous ferons trois journées de marche dans le désert et alors nous offrirons des sacrifices à l'Eternel, notre Dieu, conformément à ce qu'il nous dira.» 24 Le pharaon dit: «Je vous laisserai partir pour offrir des sacrifices à l'Eternel, votre Dieu, dans le désert. Seulement, vous ne vous éloignerez pas en y allant. Priez pour moi!» 25 Moïse répondit: «Dès que je serai sorti de chez toi, je prierai l'Eternel. Demain, les mouches s'éloigneront du pharaon, de ses serviteurs et de son peuple. Mais que le pharaon ne nous trompe plus en refusant de laisser le peuple partir pour offrir des sacrifices à l'Eternel!» 26 Moïse sortit de chez le pharaon et pria l'Eternel. 27 L'Eternel fit ce que demandait Moïse et les mouches s'éloignèrent du pharaon, de ses serviteurs et de son peuple. Il n'en resta pas une. 28 Cependant, cette fois encore, le pharaon rendit son cœur insensible et ne laissa pas partir le peuple.