Изход 4 | Верен :: ERF Bibleserver

Верен

1 А Мойсей в отговор каза: Но ето, те няма да ми повярват и няма да послушат гласа ми, защото ще кажат: Не ти се е явил ГОСПОД. 2 Тогава ГОСПОД му каза: Какво е това в ръката ти? А той рече: Жезъл. 3 И каза: Хвърли го на земята. И той го хвърли на земята и жезълът стана змия и Мойсей побягна от нея. 4 Но ГОСПОД каза на Мойсей: Простри ръката си и я хвани за опашката – и той простря ръката си и я хвана, и тя стана жезъл в ръката му – 5 за да повярват, че ти се е явил ГОСПОД, Бог на бащите им, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов. 6 И ГОСПОД му каза още: Сложи сега ръката си в пазвата си. И той сложи ръката си в пазвата и като я извади, ето ръката му беше прокажена, бяла като сняг. 7 Тогава каза: Сложи пак ръката си в пазвата си. И той пак си сложи ръката в пазвата и когато я извади от пазвата, ето че бе станала пак както си беше плътта му. 8 Ако не ти повярват и не послушат гласа на първото знамение, ще повярват поради гласа на другото знамение. 9 Но ако не повярват и на тези две знамения и не послушат гласа ти, тогава да вземеш от водата на реката и да я излееш на сухото; и водата, която извадиш от реката, ще стане кръв на сухото. 10 А Мойсей каза на ГОСПОДА: Моля ти се, Господи, аз не съм красноречив, нито от вчера, нито от завчера, нито откакто си започнал да говориш на слугата си, а трудно говоря и езикът ми е тежък. 11 Но ГОСПОД му каза: Кой е направил на човека уста? Или кой прави човека ням или глух, или зрящ, или сляп? Не Аз ли, ГОСПОД? 12 Сега иди, и Аз ще бъда с устата ти, и ще те науча какво да говориш. 13 Тогава Мойсей каза: Моля ти се, Господи, изпрати чрез когото искаш да изпратиш! 14 Тогава гневът на ГОСПОДА пламна против Мойсей и каза: Левитът Аарон не ти ли е брат? Зная, че той може да говори. А и ето, той излиза да те посрещне и когато те види, ще се зарадва в сърцето си. 15 Ти говори на него и сложи думите в устата му и Аз ще бъда с твоята уста и с неговата уста и ще ви науча какво трябва да правите. 16 Нека той говори вместо теб на народа. Той ще ти бъде за уста, а ти ще му бъдеш за Бог. 17 И вземи в ръката си този жезъл, с който ще вършиш знаменията. 18 Тогава Мойсей отиде и се върна при тъста си Йотор и му каза: Моля ти се, нека отида и се върна при братята си, които са в Египет, и да видя живи ли са още. И Йотор каза на Мойсей: Иди с мир. 19 А ГОСПОД каза на Мойсей в Мадиам: Иди, върни се в Египет, защото измряха всички, които искаха живота ти. 20 И така, Мойсей взе жена си и синовете си, качи ги на магаре и се върна в египетската земя. Мойсей взе и Божия жезъл в ръката си. 21 И ГОСПОД каза на Мойсей: Когато отидеш и се върнеш в Египет, внимавай да извършиш пред фараона всичките чудеса, които дадох в ръката ти; но Аз ще закоравя сърцето му и той няма да пусне народа. 22 А ти кажи на фараона: Така говори ГОСПОД: Израил Ми е син, първородният Ми; 23 и казвам ти: Пусни сина Ми да Ми послужи; но ако откажеш да го пуснеш, ето, Аз ще убия твоя син, първородния ти. 24 А по пътя, в гостилницата, ГОСПОД посрещна Мойсей и искаше да го убие. 25 Тогава Сепфора взе остър камък и обряза краекожието на сина си, хвърли го в краката му и каза: Наистина ти си ми кръвен младоженец. 26 След това ГОСПОД се оттегли от него. Тогава тя каза: Кръвен младоженец! – поради обрязването. 27 А ГОСПОД каза на Аарон: Иди в пустинята да посрещнеш Мойсей. И той отиде, посрещна го на Божията планина и го целуна. 28 И Мойсей извести на Аарон всичките думи на ГОСПОДА, който го беше изпратил, и всичките знамения, за които му беше поръчал. 29 Тогава Мойсей и Аарон отидоха и събраха всичките старейшини на израилевите синове. 30 И Аарон каза всичките думи, които ГОСПОД беше говорил на Мойсей, и той извърши знаменията пред народа. 31 И народът повярва. И когато чуха, че ГОСПОД посетил израилевите синове и че погледнал на неволята им, те се наведоха до земята и се поклониха.

Segond 21

от Société Biblique de Genève

1 Moïse répondit: «Ils ne me croiront pas et ne m'écouteront pas. Au contraire, ils diront: ‘L'Eternel ne t'est pas apparu.’» 2 L'Eternel lui dit: «Qu'y a-t-il dans ta main?» Il répondit: «Un bâton.» 3 L'Eternel dit: «Jette-le par terre.» Il le jeta par terre et le bâton se changea en serpent. Moïse prit la fuite devant lui. 4 L'Eternel dit à Moïse: «Tends la main et prends-le par la queue.» Il tendit la main et l'attrapa. Le serpent redevint alors un bâton dans sa main. 5 L'Eternel dit: «Voilà ce que tu feras afin qu'ils croient que l'Eternel, le Dieu de leurs ancêtres, t'est apparu, le Dieu d'Abraham, le Dieu d'Isaac et le Dieu de Jacob.» 6 L'Eternel lui dit encore: «Mets ta main sur ta poitrine.» Il mit sa main sur sa poitrine, puis la retira, et voici que sa main était couverte de lèpre, blanche comme la neige. 7 L'Eternel dit: «Remets ta main sur ta poitrine.» Il remit sa main sur sa poitrine, puis l'en retira, et voici qu'elle était redevenue normale. 8 L'Eternel dit: «S'ils ne te croient pas et n'écoutent pas le message du premier signe, ils croiront à celui du dernier signe. 9 S'ils ne croient toujours pas, même avec ces deux signes, et ne t'écoutent pas, tu prendras de l'eau du fleuve, tu la verseras sur la terre et l'eau que tu auras prise dans le fleuve se changera en sang sur la terre.» 10 Moïse dit à l'Eternel: «Ah, Seigneur, je ne suis pas un homme doué pour parler et cela ne date ni d'hier ni d'avant-hier, ni même du moment où tu as parlé à ton serviteur. En effet, j'ai la bouche et la langue embarrassées.» 11 L'Eternel lui dit: «Qui a donné une bouche à l'homme? Qui rend muet ou sourd, capable de voir ou aveugle? N'est-ce pas moi, l'Eternel? 12 Maintenant, vas-y! Je serai moi-même avec ta bouche et je t'enseignerai ce que tu devras dire.» 13 Moïse dit: «Ah, Seigneur, envoie quelqu'un d'autre que moi!» 14 Alors la colère de l'Eternel s'enflamma contre Moïse. Il dit: «N'y a-t-il pas ton frère Aaron, le Lévite? Je sais qu'il parlera facilement, lui. Le voici même qui vient à ta rencontre. Quand il te verra, il se réjouira dans son cœur. 15 Tu lui parleras et tu mettras les paroles dans sa bouche, et moi, je serai avec ta bouche et avec sa bouche et je vous enseignerai ce que vous devrez faire. 16 C'est lui qui parlera pour toi au peuple: il te servira de bouche et toi, tu tiendras pour lui la place de Dieu. 17 Prends ce bâton dans ta main. C'est avec lui que tu accompliras les signes.» 18 Moïse s'en alla. De retour chez son beau-père Jéthro^[1], il lui dit: «Laisse-moi retourner vers mes frères^[2] qui sont en Egypte pour voir s'ils sont encore en vie.» Jéthro dit à Moïse: «Vas-y en toute tranquillité.» (Изх 2:18)

Retour de Moïse en Egypte

19 L'Eternel dit à Moïse dans le pays de Madian: «Vas-y, retourne en Egypte, car tous ceux qui en voulaient à ta vie sont morts.» 20 Moïse prit sa femme et ses fils, les fit monter sur des ânes et retourna en Egypte. Il prit à la main le bâton de Dieu^[3]. 21 L'Eternel dit à Moïse: «En partant pour retourner en Egypte, vois tous les prodiges que j'ai mis dans ta main: tu les feras devant le pharaon. De mon côté, j'endurcirai son cœur et il ne laissera pas partir le peuple. 22 Tu annonceras au pharaon: ‘Voici ce que dit l'Eternel: Israël est mon fils aîné. 23 Je t'ordonne de laisser partir mon fils pour qu'il me serve. Si tu refuses de le laisser partir, je ferai mourir ton fils aîné.’» 24 Pendant le voyage, à l'endroit où ils passaient la nuit, l'Eternel l'attaqua et chercha à le faire mourir. 25 Séphora prit une pierre tranchante, coupa le prépuce de son fils et le jeta aux pieds de Moïse en disant: «Tu es pour moi un mari de sang!» 26 Alors l'Eternel le laissa. C'est à ce moment-là qu'elle dit: «Mari de sang!» à cause de la circoncision^[4]. 27 L'Eternel dit à Aaron: «Va dans le désert à la rencontre de Moïse.» Aaron partit. Il rencontra Moïse à la montagne de Dieu et l'embrassa. 28 Moïse informa Aaron de toutes les paroles de l'Eternel, celui qui l'avait envoyé, et de tous les signes qu'il lui avait ordonné d'accomplir. 29 Moïse et Aaron poursuivirent leur chemin et rassemblèrent tous les anciens des Israélites. 30 Aaron rapporta toutes les paroles que l'Eternel avait dites à Moïse et accomplit les signes sous les yeux du peuple. 31 Le peuple crut. Ils apprirent que l'Eternel s'occupait des Israélites, qu'il avait vu leur souffrance, et ils se prosternèrent et adorèrent.