Изход 33 | Верен :: ERF Bibleserver

Верен

1 И ГОСПОД каза на Мойсей: Иди, вдигни се оттук, ти и народът, който си извел от египетската земя, и иди в земята, за която се клех на Авраам, на Исаак и на Яков, като казах: На твоето потомство ще я дам. 2 Ще изпратя пред теб ангел и ще изгоня ханаанците, аморейците, хетейците, ферезейците, евейците и евусейците; 3 и ще ви заведа в земя, където текат мляко и мед; понеже Аз няма да вървя помежду ти – защото си коравовратен народ – да не би да те довърша по пътя. 4 И когато народът чу това лошо известие, плака горчиво; и никой не си сложи украшенията. 5 Защото ГОСПОД беше казал на Мойсей: Кажи на израилевите синове: Вие сте коравовратен народ; за един миг ако бих дошъл помежду ти, бих те довършил. Затова свали си сега украшенията, за да видя какво ще направя с теб. 6 И израилевите синове махнаха украшенията си при планината Хорив. 7 И Мойсей взе шатъра и го постави вън от стана, далеч от стана, и го нарече шатър за срещане, и всеки, който търсеше ГОСПОДА, излизаше при шатъра за срещане, който беше вън от стана. 8 И когато Мойсей излизаше към шатъра, целият народ ставаше и стоеше, всеки при входа на шатрата си, и гледаше след Мойсей, докато влезеше в шатъра. 9 И когато Мойсей влезеше в шатъра, облачният стълб слизаше и заставаше на входа на шатъра, и ГОСПОД говореше с Мойсей. 10 И целият народ гледаше облачния стълб, който стоеше на входа на шатъра, и целият народ ставаше и се покланяше, всеки при входа на шатрата си. 11 И ГОСПОД говореше на Мойсей лице в лице, както човек говори с приятеля си. И Мойсей се връщаше в стана, а слугата му, младежът Иисус, синът на Навий, не се отдалечаваше от вътрешността на шатъра. 12 И Мойсей каза на ГОСПОДА: Ето, Ти ми казваш: Води този народ! – но не си ми изявил кого ще изпратиш с мен. Но пак Ти си ми казал: Теб познавам по име и ти си намерил благоволение пред Мен. 13 И сега, ако съм намерил благоволение пред Теб, покажи ми, моля Ти се, пътищата Си, за да Те позная и да намеря благоволение пред Теб; и виж, че тази нация е Твой народ. 14 И ГОСПОД каза: Моето присъствие ще върви с теб, и Аз ще ти дам почивка. 15 А Мойсей Му каза: Ако Твоето присъствие не дойде с мен, не ни извеждай оттук, 16 защото как ще се познае сега, че съм намерил благоволение пред Теб, аз и Твоят народ? Нали чрез Твоето идване с нас, така че да бъдем отделени аз и Твоят народ от всеки народ, който е по лицето на земята! 17 И ГОСПОД каза на Мойсей: И това, което си казал, ще направя, защото си намерил благоволение пред Мен и те познавам по име. 18 Тогава Мойсей каза: Моля Те, покажи ми славата Си! 19 А ГОСПОД му каза: Ще направя да мине пред теб всичката Моя благост и ще провъзглася пред теб Името ГОСПОД; и ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля. 20 И каза още: Не можеш да видиш лицето Ми, защото човек не може да Ме види и да остане жив. 21 И ГОСПОД каза: Ето място при Мен, ти застани на канарата 22 и когато минава славата Ми, ще те поставя в една пукнатина на канарата и ще те прикрия с ръката Си, докато премина. 23 После ще вдигна ръката Си и ще Ме видиш изотзад, но лицето Ми няма да се види.

Segond 21

от Société Biblique de Genève

1 L'Eternel dit à Moïse: «Vas-y, pars d'ici avec le peuple que tu as fait sortir d'Egypte. Monte vers le pays que j'ai juré de donner à Abraham, à Isaac et à Jacob en disant: ‘Je le donnerai à ta descendance.’ 2 J'enverrai un ange devant toi et je chasserai les Cananéens, les Amoréens, les Hittites, les Phéréziens, les Héviens et les Jébusiens. 3 Monte vers ce pays où coulent le lait et le miel. En revanche, je ne monterai pas au milieu de toi, car tu es un peuple réfractaire et je risquerais de te faire disparaître en chemin.» 4 Lorsque le peuple entendit cette parole de malheur, il prit le deuil et personne ne mit ses ornements. 5 L'Eternel dit à Moïse: «Dis aux Israélites: ‘Vous êtes un peuple réfractaire. Si je montais un seul instant au milieu de toi, je te détruirais. Retire maintenant les ornements que tu portes et je verrai ce que je te ferai.’» 6 Les Israélites se dépouillèrent de leurs ornements en s'éloignant du mont Horeb.

Les rencontres de Moïse avec l'Eternel

7 Moïse prit la tente et la dressa à l'extérieur du camp, à une certaine distance. Il l'appela «tente de la rencontre». Tous ceux qui consultaient l'Eternel allaient vers la tente de la rencontre, à l'extérieur du camp. 8 Lorsque Moïse se rendait à cette tente, tout le peuple se levait; chacun se tenait à l'entrée de sa tente et le suivait des yeux jusqu'à ce qu'il ait pénétré dans la tente. 9 Lorsque Moïse avait pénétré dans la tente, la colonne de nuée descendait et s'arrêtait à l'entrée de la tente, et l'Eternel parlait avec Moïse. 10 Tout le peuple voyait la colonne de nuée s'arrêter à l'entrée de la tente, et tout le peuple se levait et adorait, chacun à l'entrée de sa tente. 11 L'Eternel parlait avec Moïse face à face, comme un homme parle à son ami. Puis Moïse retournait au camp, tandis que son jeune assistant, Josué, fils de Nun, ne sortait pas de la tente. 12 Moïse dit à l'Eternel: «Voici que tu me dis: ‘Fais monter ce peuple!’ et tu ne me fais pas connaître qui tu enverras avec moi. Cependant, tu as dit: ‘Je te connais par ton nom et tu as trouvé grâce à mes yeux.’ 13 Maintenant, si j'ai trouvé grâce à tes yeux, fais-moi connaître tes voies. Alors je te connaîtrai et je pourrai encore trouver grâce à tes yeux. Regarde: cette nation est ton peuple.» 14 L'Eternel répondit: «Je marcherai moi-même avec toi et je te donnerai du repos.» 15 Moïse lui dit: «Si tu ne marches pas toi-même avec nous, ne nous fais pas partir d'ici. 16 Comment sera-t-il donc certain que j'ai trouvé grâce à tes yeux, ainsi que ton peuple? Ne sera-ce pas quand tu marcheras avec nous et quand nous serons différents, moi et ton peuple, de tous les peuples qui sont à la surface de la terre?» 17 L'Eternel dit à Moïse: «Je ferai aussi ce que tu me demandes là parce que tu as trouvé grâce à mes yeux et que je te connais par ton nom.» 18 Moïse dit: «Fais-moi donc voir ta gloire!» 19 L'Eternel répondit: «Je ferai passer devant toi toute ma bonté et je proclamerai devant toi le nom de l'Eternel. Je fais grâce à qui je veux faire grâce, et j'ai compassion de qui je veux avoir compassion.^[1]» (Рим 9:15) 20 Il ajouta: «Tu ne pourras pas voir mon visage, car l'homme ne peut me voir et vivre.» 21 L'Eternel dit: «Voici un endroit près de moi. Tu te tiendras sur le rocher. 22 Quand ma gloire passera, je te mettrai dans un creux du rocher et je te couvrirai de ma main jusqu'à ce que je sois passé. 23 Lorsque j'écarterai ma main, tu me verras par-derrière, mais mon visage ne pourra pas être vu.»