от Veren1След това цялото общество на израилевите синове тръгна от пустинята Син, като пътуванията им бяха според ГОСПОДНАТА заповед. И разположиха стан в Рафидим, където нямаше вода да пие народът.2Затова народът се караше с Мойсей и казваше: Дайте ни вода да пием! А Мойсей им каза: Защо се карате с мен? Защо изпитвате ГОСПОДА?3Но народът беше ожаднял там за вода и народът роптаеше против Мойсей, като казваше: Защо ни изведе от Египет? Да умориш от жажда и мен, и децата ми, и добитъка ми?4Тогава Мойсей извика към ГОСПОДА и каза: Какво да правя с този народ? Още малко и ще ме убият с камъни!5А ГОСПОД каза на Мойсей: Излез пред народа и вземи със себе си някои от израилевите старейшини; вземи в ръката си и жезъла си, с който удари реката, и иди.6Ето, Аз ще застана пред теб там на канарата в Хорив, а ти удари канарата, и от нея ще излезе вода, за да пие народът. И Мойсей направи така пред очите на израилевите старейшини.7И нарече мястото Маса[1] и Мерива[2], поради това, че израилевите синове се караха с него, и понеже изпитаха ГОСПОДА, като казаха: Дали ГОСПОД е между нас, или не?8По това време дойде Амалик и воюва против Израил в Рафидим.9А Мойсей каза на Иисус Навиев: Избери ни мъже и излез да се биеш с Амалик; аз ще застана утре на върха на хълма и ще държа Божия жезъл в ръката си.10И Иисус направи, както му каза Мойсей, и се би с Амалик; а Мойсей, Аарон и Ор се изкачиха на върха на хълма.11И когато Мойсей издигаше ръката си, надвиваше Израил, а когато отпускаше ръката си, надвиваше Амалик.12А когато ръцете на Мойсей натежаха, взеха камък и му подложиха и той седна на него. А Аарон и Ор, единият от едната страна, а другият от другата, подпираха ръцете му и така ръцете му се подкрепяха до залеза на слънцето.13Така Иисус победи Амалик и народа му с острото на меча.14Тогава ГОСПОД каза на Мойсей: Запиши в книгата за спомен и предай в ушите на Иисус, че напълно ще излича спомена на Амалик под небето.15И Мойсей издигна там олтар, който нарече Йахве Нисий[3].16И каза: ГОСПОД се закле, ГОСПОД ще воюва против Амалик от поколение в поколение.
1Toute l'assemblée des Israélites partit du désert de Sin pour parcourir les étapes que l'Eternel leur avait ordonnées, et ils campèrent à Rephidim. Là, le peuple ne trouva pas d'eau à boire.2Alors le peuple chercha querelle à Moïse. Ils dirent: «Donnez-nous de l'eau à boire.» Moïse leur répondit: «Pourquoi me cherchez-vous querelle? Pourquoi provoquez-vous l'Eternel?»3Le peuple était là, pressé par la soif, et murmurait contre Moïse. Il disait: «Pourquoi nous as-tu fait quitter l'Egypte, si c'est pour nous faire mourir de soif, moi, mes enfants et mes troupeaux?»4Moïse cria à l'Eternel en disant: «Que puis-je faire pour ce peuple? Encore un peu et ils vont me lancer des pierres!»5L'Eternel dit à Moïse: «Passe devant le peuple et prends avec toi des anciens d'Israël. Prends aussi dans ta main ton bâton, celui avec lequel tu as frappé le fleuve, et marche!6Je me tiendrai devant toi sur le rocher d'Horeb. Tu frapperas le rocher, il en sortira de l'eau et le peuple boira.» Moïse agit ainsi sous les yeux des anciens d'Israël.7Il appela cet endroit Massa et Meriba, parce que les Israélites lui avaient cherché querelle et avaient provoqué l'Eternel en disant: «L'Eternel est-il au milieu de nous, oui ou non?»
Victoire sur les Amalécites
8Les Amalécites vinrent combattre Israël à Rephidim.9Alors Moïse dit à Josué: «Choisis-nous des hommes, sors et combats les Amalécites. Demain je me tiendrai au sommet de la colline, le bâton de Dieu dans la main.»10Josué se conforma à ce que lui avait dit Moïse pour combattre les Amalécites. Quant à Moïse, Aaron et Hur, ils montèrent au sommet de la colline.11Lorsque Moïse levait la main, Israël était le plus fort; et lorsqu'il baissait la main, Amalek était le plus fort.12Comme les mains de Moïse devenaient lourdes de fatigue, ils prirent une pierre qu'ils placèrent sous lui et il s'assit dessus. Aaron et Hur soutenaient ses mains, l'un d'un côté, l'autre de l'autre. Ainsi, elles restèrent fermes jusqu'au coucher du soleil,13et Josué fut victorieux d'Amalek et de son peuple au tranchant de l'épée.14L'Eternel dit à Moïse: «Ecris cela dans le livre pour qu'on s'en souvienne et déclare à Josué que j'effacerai le souvenir d'Amalek de dessous le ciel.»15Moïse construisit un autel et l'appela: «L'Eternel mon étendard.»16Il dit: «Parce que les Amalécites se sont attaqués au trône de l'Eternel, il y aura guerre de l'Eternel contre eux de génération en génération.»