от Veren1Ако се върнеш, Израилю, заявява ГОСПОД, ако се върнеш при Мен и ако махнеш мерзостите си отпред Мен, тогава няма да се скиташ.2И ще се закълнеш: Жив е ГОСПОД! – в истина, в справедливост, и в правда – и народите ще се благославят в Него и в Него ще се прославят.3Защото така казва ГОСПОД на юдовите мъже и на Ерусалим: Разорете си нови ниви и не сейте между тръни.4Обрежете се за ГОСПОДА и отмахнете краекожието на сърцата си, юдови мъже и ерусалимски жители, за да не излезе яростта Ми като огън и да гори неугасимо поради злината на делата ви.5Известете на Юда и прогласете на Ерусалим, и кажете: Засвирете с тръба по земята, извикайте с пълно гърло и кажете: Съберете се и нека влезем в укрепените градове!6Издигнете знаме към Сион! Бягайте, не се спирайте, защото Аз ще докарам зло от север и голямо разрушение.7Лъв се надигна от гъсталака си и унищожител на народите тръгна, излезе от мястото си, за да направи земята ти пустиня, за да бъдат разрушени градовете ти, обезлюдени.8Затова препашете се с вретища, плачете и ридайте, защото пламенният гняв на ГОСПОДА не се отвърна от нас.9И в онзи ден, заявява ГОСПОД, ще примре сърцето на царя и сърцето на първенците, свещениците ще се ужасят и пророците ще се смразят от ужас.10Тогава казах: О, Господи, БОЖЕ! Нима само си лъгал този народ и Ерусалим, като си казал: Мир ще имате. – а мечът стига до душата!11В онова време ще се каже на този народ и на Ерусалим: Горещ вятър духа от голите височини на пустинята към дъщерята на народа Ми – не за да отвее, нито да очисти.12Вятър, твърде силен, ще дойде от Мен; сега и Аз ще произнеса присъди против тях.13Ето, като облаци ще се издигне и като вихрушка – колесниците му; конете му са по-бързи от орли. Горко ни, защото сме опустошени!14Измий сърцето си от зло, Ерусалиме, за да се спасиш! Докога ще стоят в теб злите ти помисли?15Защото глас известява от Дан и прогласява скръб от Ефремовата планина:16Обявете на народите, ето, прогласете за Ерусалим: Идват обсадници от далечната земя и надават вика си против юдовите градове!17Като стражи на полето са наоколо против него, защото той се разбунтува против Мен, заявява ГОСПОД.18Твоят път и твоите дела ти причиниха това. Това е плодът на злината ти. Да, горчив е, да, стигна до сърцето ти.19Сърцето ми! Сърцето ми! Боли ме в дълбините на сърцето ми; сърцето ми се вълнува в мен. Не мога да мълча, защото си чула, душо моя, глас на тръба, боен вик.20Гибел върху гибел се прогласява, защото се опустошава цялата земя. Внезапно шатрите ми бяха разрушени, в миг – завесите ми.21Докога ще гледам знаме, ще слушам глас на тръба?22Защото Моят народ е безумен, не Ме познава; глупави синове са и нямат разум. Мъдри са да вършат зло, но да вършат добро не умеят.23Погледнах земята, и ето, беше пуста и неустроена; към небето, и светлината му я нямаше.24Погледнах планините, и ето, трепереха и всичките хълмове се тресяха.25Погледнах, и ето, нямаше човек и всичките небесни птици бяха избягали.26Погледнах, и ето, плодородната земя беше пустиня и всичките ѝ градове – разрушени от присъствието на ГОСПОДА и от яростта на гнева Му.27Защото така казва ГОСПОД: Цялата земя ще стане пустош[1], но няма да я довърша съвсем.28Затова земята ще жалее и небесата ще чернеят отгоре, защото Аз изговорих, намислих това, и няма да се разкая, и няма да се върна от него.29От шума на конниците и на стрелците ще се разбяга всеки град; ще отидат в гъсталаците и ще се изкачат по скалите; всеки град ще бъде изоставен и няма да има човек да живее в тях.30А ти, запустяла, какво ще правиш? И да се облечеш в червено, и да се украсиш със златни накити, и да уголемиш с боя очите си, напразно ще се украсяваш – любовниците ти ще те презрат, ще търсят да отнемат живота ти.31Защото чух глас като на родилка, болките като на раждаща за пръв път, гласа на сионската дъщеря, която се задъхва, разтваря ръцете си: О, горко ми, защото душата ми чезне пред убийците!
Еремия 4
Segond 21
от Société Biblique de Genève1«Israël, si tu reviens, si tu reviens vers moi, déclare l'Eternel, si tu cesses de faire ce qui est horrible devant moi, si tu ne vagabondes plus de-ci de-là,2si tu prêtes serment en disant: ‘L'Eternel est vivant!’ avec vérité, droiture et justice, alors les nations se béniront les unes les autres grâce à lui, elles tireront leur fierté de lui.3»En effet, voici ce que dit l'Eternel aux hommes de Juda et de Jérusalem: Défrichez-vous un champ nouveau[1] et ne semez pas parmi les ronces! (Ос 10:12)
Annonce d'une invasion étrangère
4Circoncisez-vous pour l'Eternel, circoncisez votre cœur, hommes de Juda et habitants de Jérusalem! Sinon, ma colère éclatera comme un feu et s'enflammera sans qu'on puisse l'éteindre à cause de la méchanceté de vos agissements.5»Annoncez-le en Juda, proclamez-le à Jérusalem, dites: ‘Sonnez de la trompette dans le pays!’ Criez à pleine voix: ‘Rassemblez-vous et allons dans les villes fortifiées!’6Dressez un étendard vers Sion, enfuyez-vous, ne vous arrêtez pas, car je fais moi-même venir du nord le malheur et un grand désastre.7Le lion s'élance de son taillis, le destructeur des nations est en marche, il est sorti de chez lui pour dévaster ton pays. Tes villes tomberont en ruine, il n'y aura plus d'habitants.»8«C'est pourquoi habillez-vous de sacs, lamentez-vous et gémissez, car la colère ardente de l'Eternel ne se détourne pas de nous.»9«Ce jour-là, déclare l'Eternel, le roi et les chefs perdront courage, les prêtres seront consternés et les prophètes stupéfaits.»10J'ai dit: «Ah! Seigneur Eternel! Vraiment, tu as bien trompé ce peuple et Jérusalem lorsque tu as dit: ‘Vous aurez la paix!’ alors que l'épée est prête à frapper leur vie.»11«A ce moment-là, on dira à ce peuple et à Jérusalem: ‘Un vent brûlant souffle des hauteurs du désert sur le chemin de la fille de mon peuple, mais non pour trier ni pour nettoyer le grain.12C'est un vent impétueux qui vient de là-bas jusqu'à moi. Maintenant, je prononcerai moi-même des jugements contre eux.’»13«Voici que le destructeur monte comme une masse nuageuse; ses chars sont comme une tempête, ses chevaux sont plus rapides que les aigles. Malheur à nous, car nous sommes anéantis!»14«Purifie ton cœur du mal, Jérusalem, afin d'être sauvée! Jusqu'à quand garderas-tu en toi des pensées de malheur?15Oui, une voix qui part de Dan annonce le malheur, elle le proclame depuis la région montagneuse d'Ephraïm.16Rappelez-le aux nations, faites-le connaître à Jérusalem: des assaillants viennent d'une terre lointaine, ils font retentir leur voix contre les villes de Juda.17Pareils à ceux qui gardent un champ, ils fondent sur Jérusalem de tous côtés, car elle s'est révoltée contre moi, déclare l'Eternel.18Voilà où t'ont amenée ta conduite et tes agissements, voilà ce qui cause ton malheur. Oui, c'est une source d'amertume, cela te va droit au cœur.»19«Mon ventre! Mon ventre! Je me tords de douleur, mon cœur vacille, mon cœur frémit, je ne peux pas me taire, car j'entends le son de la trompette, le cri de guerre.20On annonce désastre sur désastre, car tout le pays est dévasté. Soudain, mes tentes sont dévastées, mes abris en toile le sont en un instant.21Jusqu'à quand verrai-je l'étendard et entendrai-je le son de la trompette?»22«C'est que mon peuple est fou, il ne me connaît pas. Ce sont des enfants stupides, dépourvus d'intelligence. Ils sont habiles pour faire le mal, mais ils ne savent pas faire le bien.»23Je regarde la terre et je constate que c'est le chaos et le vide. Je regarde le ciel et je constate que sa lumière a disparu.24Je regarde les montagnes et je constate qu'elles tremblent, que toutes les collines sont secouées.25Je regarde et je constate qu'il n'y a plus d'homme, que tous les oiseaux se sont enfuis.26Je regarde et je constate que la région fertile n'est plus qu'un désert: toutes ses villes ont été démolies devant l'Eternel, devant son ardente colère.27En effet, voici ce qu'a dit l'Eternel: «Tout le pays deviendra un désert, mais je n'accomplirai pas une destruction totale.28A cause de cela, le pays sera en deuil et le ciel, en haut, s'assombrira. En effet je l'ai dit, j'y ai réfléchi, je ne le regrette pas et je ne reviendrai pas en arrière.»29Au bruit des cavaliers et des archers, toute la ville est en fuite. On se réfugie dans les buissons, on monte sur les rochers. Toute la ville est abandonnée, il n'y a plus d'habitants.30Et toi qui seras anéantie, que fais-tu? Tu t'habilles de cramoisi, tu te pares de bijoux en or, tu mets du fard à tes yeux! C'est inutilement que tu te fais belle: tes amants te méprisent, ils en veulent à ta vie.31Oui, j'entends des cris pareils à ceux d'une femme prête à accoucher, des cris d'angoisse pareils à ceux d'une femme qui met son premier enfant au monde. C'est la voix de la fille de Sion; elle suffoque, elle tend ses mains: «Malheureuse que je suis! Je m'effondre face aux meurtriers!»