от Veren1А Савел, като дишаше още заплахи и убийство срещу учениците на Господа, отиде при първосвещеника2и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, така че ако намери някои от това учение – мъже или жени – да ги докара вързани в Ерусалим.3И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето.4И като падна на земята, чу глас, който му казваше: Савле, Савле, защо Ме гониш?5И той каза: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Иисус, когото ти гониш. Трудно е за теб да риташ срещу остен.6И той, треперещ и поразен, каза: Господи, какво искаш да направя? А Господ му каза: Стани и иди в града, и ще ти се каже какво трябва да правиш.7А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого.8И Савел стана от земята и като отвори очите си, не виждаше нищо; и като го водеха за ръка, го заведоха в Дамаск.9И три дни той не виждаше и нито яде, нито пи.10А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му каза във видение: Анание! А той каза: Ето ме, Господи.11И Господ му каза: Стани и иди на улицата, която се нарича Права и попитай в къщата на Юда за един от Тарс на име Савел; защото, ето, той се моли12и е видял (във видение) един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него, за да прогледа.13А Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за този човек – колко зло е сторил на Твоите светии в Ерусалим.14И тук той има власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето Име.15Но Господ му каза: Иди, защото той Ми е избран съд, за да носи Моето Име пред езичници, царе и израилеви синове.16Защото Аз ще му покажа колко много трябва да пострада той заради Моето Име.17И Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, каза: Брате Савле, Господ ме изпрати, Иисус, който ти се яви по пътя, докато идваше, за да прогледаш и да се изпълниш със Свети Дух.18И веднага паднаха от очите му нещо като люспи и той прогледна; и стана и се кръсти.19И като прие храна, доби сила. И Савел преседя няколко дни с учениците в Дамаск.20И веднага започна да проповядва по синагогите за Иисус, че Той е Божият Син.21И всички, които го слушаха, се удивляваха и казваха: Не е ли това този, който в Ерусалим съсипвал онези, които призовавали това Име, и затова е дошъл и тук – за да ги закара вързани при главните свещеници?22Но Савел ставаше все по-силен и объркваше юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че този Иисус е Христос.23И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият[1],24но техният заговор стана известен на Савел. И те денем и нощем пазеха портите, за да го убият.25Тогава учениците го взеха през нощта и го спуснаха през стената в един голям кош.26И когато дойде в Ерусалим, той се опитваше да се присъедини към учениците, но всички се страхуваха от него и не вярваха, че е ученик.27Но Варнава го взе и го доведе при апостолите, и им разказа как бил видял Господа по пътя и че Той му говорил, и как в Дамаск дързостно говорел в Името на Иисус.28И той беше с тях, като влизаше и излизаше в Ерусалим и говореше дързостно в Името на Господ Иисус,29и говореше, и спореше с гръцките юдеи; а те търсеха случай да го убиятст. 23;.30Но братята, като разбраха това, го заведоха в Кесария и го изпратиха в Тарс.31И така, по цяла Юдея, Галилея и Самария църквите имаха мир и се изграждаха, и като ходеха в страх от Господа и в утехата на Светия Дух, се умножаваха.32И случи се, че Петър, като обикаляше всички, слезе и до светиите, които живееха в Лида.33И там намери един човек на име Еней, който от осем години лежеше на легло и беше парализиран.34И Петър му каза: Енее, Иисус Христос те изцелява; стани и оправи леглото си. И той веднага стана.35И всички, които живееха в Лида и в Сарон, го видяха и се обърнаха към Господа.36А в Йопия имаше една ученичка на име Тавита, което се превежда Сърна. Тя беше изпълнена с добри дела и благодеяния, които вършеше.37И се случи, че през тези дни тя се разболя и умря; и като я изкъпаха, я сложиха в една горна стая.38И понеже Лида беше близо до Йопия и учениците бяха чули, че Петър е там, изпратиха до него двама души да го помолят да не се бави да дойде при тях.39И Петър стана и отиде с тях. И като дойде, го заведоха в горната стая; и всичките вдовици стояха около него и плачеха, като му показваха ризите и дрехите, които Сърна правеше, когато беше с тях.40А Петър изкара всички навън, коленичи и се помоли, и като се обърна към тялото, каза: Тавита, стани. И тя отвори очите си и като видя Петър, седна.41И той ѝ подаде ръка и я изправи; и като повика светиите и вдовиците, я представи жива.42И това стана известно по цяла Йопия и мнозина повярваха в Господа.43А Петър остана дълго време в Йопия у някой си кожар Симон.
1Quant à Saul, il respirait toujours la menace et le meurtre contre les disciples du Seigneur. Il se rendit chez le grand-prêtre2et lui demanda des lettres pour les synagogues de Damas afin de pouvoir arrêter et amener à Jérusalem les partisans de cet enseignement qu'il trouverait, hommes ou femmes.3Comme il était en chemin et qu'il approchait de Damas, tout à coup, une lumière qui venait du ciel resplendit autour de lui.4Il tomba par terre et entendit une voix lui dire: «Saul, Saul, pourquoi me persécutes-tu?»5Il répondit: «Qui es-tu, Seigneur?» Et le Seigneur dit: «Moi, je suis Jésus, celui que tu persécutes.6Lève-toi, entre dans la ville et on te dira ce que tu dois faire.»7Les hommes qui l'accompagnaient s'arrêtèrent, muets de stupeur; ils entendaient bien la voix, mais ils ne voyaient personne.8Saul se releva de terre. Malgré ses yeux ouverts, il ne voyait rien; on le prit par la main pour le conduire à Damas.9Il resta trois jours sans voir et il ne mangea ni ne but rien.10Or, il y avait à Damas un disciple du nom d'Ananias. Le Seigneur lui dit dans une vision: «Ananias!» Il répondit: «Me voici, Seigneur!»11Le Seigneur lui dit alors: «Lève-toi, va dans la rue qu'on appelle la droite et, dans la maison de Judas, demande un dénommé Saul de Tarse. En effet, il prie12et il a vu en vision un homme appelé Ananias entrer et poser les mains sur lui afin qu'il retrouve la vue.»13Ananias répondit: «Seigneur, j'ai appris de beaucoup tout le mal que cet homme a fait à tes saints[1] à Jérusalem,14et ici il a pleins pouvoirs, de la part des chefs des prêtres, pour arrêter tous ceux qui font appel à toi.»15Mais le Seigneur lui dit: «Vas-y, car cet homme est un instrument que j'ai choisi pour faire connaître mon nom aux non-Juifs, aux rois et aux Israélites.16Je lui montrerai tout ce qu'il doit souffrir pour moi.»17Ananias partit. Une fois entré dans la maison, il posa les mains sur Saul en disant: «Saul mon frère, le Seigneur, [le Jésus] qui t'est apparu sur le chemin par lequel tu venais, m'a envoyé pour que tu retrouves la vue et que tu sois rempli du Saint-Esprit.»18Aussitôt il tomba comme des écailles de ses yeux et il retrouva la vue. Il se leva et fut baptisé;19après avoir pris de la nourriture, il retrouva des forces. Il resta quelques jours avec les disciples qui étaient à Damas20et se mit aussitôt à proclamer dans les synagogues que Jésus est le Fils de Dieu.21Tous ceux qui l'entendaient étaient stupéfaits et disaient: «N'est-ce pas l'homme qui persécutait à Jérusalem ceux qui font appel à ce nom-là et n'est-il pas venu ici pour les arrêter et les conduire devant les chefs des prêtres?»22Cependant Saul se fortifiait de plus en plus, et il confondait les Juifs qui habitaient Damas en démontrant que Jésus est le Messie.23Au bout d'un certain temps, les Juifs se concertèrent pour le supprimer,24mais leur complot parvint à la connaissance de Saul. On gardait les portes jour et nuit afin de pouvoir le tuer.25Cependant, une nuit, les disciples le prirent et le descendirent le long de la muraille, assis dans une corbeille.26Arrivé à Jérusalem, Saul essaya de se joindre aux disciples, mais tous avaient peur de lui car ils ne croyaient pas qu'il était un disciple.27Alors Barnabas le prit avec lui, le conduisit vers les apôtres et leur raconta comment, sur le chemin, Saul avait vu le Seigneur qui lui avait parlé et avec quelle assurance il avait prêché à Damas au nom de Jésus.28Saul allait et venait avec eux dans Jérusalem et s'exprimait en toute assurance au nom du Seigneur.29Il parlait aussi et discutait avec les Hellénistes[2], mais ceux-ci cherchaient à le supprimer.30L'ayant appris, les frères l'emmenèrent à Césarée et le firent partir pour Tarse.
Miracles à Lydde et Jaffa
31L'Eglise était en paix dans toute la Judée, la Galilée et la Samarie; elle s'édifiait, marchait dans la crainte du Seigneur et grandissait grâce à l'aide du Saint-Esprit.32Comme Pierre parcourait tout le pays, il descendit aussi rendre visite aux saints qui habitaient à Lydde.33Il y trouva un homme appelé Enée, qui était couché sur un lit depuis 8 ans parce qu'il était paralysé.34Pierre lui dit: «Enée, Jésus-Christ te guérit. Lève-toi et fais toi-même ton lit!» Aussitôt il se leva.35Tous les habitants de Lydde et du Saron le virent et se convertirent au Seigneur.36Il y avait à Jaffa, parmi les disciples, une femme appelée Tabitha, ce qui signifie «gazelle». Elle faisait beaucoup de bien et donnait de son argent aux autres.37Elle tomba malade à cette époque-là et mourut. Après l'avoir lavée, on la déposa dans une chambre à l'étage.38Or Lydde est près de Jaffa et les disciples avaient appris que Pierre s'y trouvait; ils envoyèrent donc [deux hommes] vers lui pour le supplier de venir jusque chez eux sans tarder.39Pierre se leva et partit avec eux. A son arrivée, on le conduisit dans la chambre à l'étage. Toutes les veuves l'entourèrent en pleurant et lui montrèrent toutes les robes et les manteaux que faisait Tabitha quand elle était avec elles.40Pierre fit sortir tout le monde, se mit à genoux et pria. Puis il se tourna vers le corps et dit: «Tabitha, lève-toi!» Elle ouvrit les yeux et, quand elle vit Pierre, elle s'assit.41Il lui donna la main et la fit lever. Il appela ensuite les saints et les veuves et la leur présenta vivante.42Cela fut connu de tout Jaffa et beaucoup crurent au Seigneur.43Pierre resta quelque temps à Jaffa, chez un tanneur qui s'appelait Simon.