Деяния 5 | Верен :: ERF Bibleserver

Верен

1 А един човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот 2 и задържа от полученото със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред краката на апостолите. 3 А Петър каза: Анание, защо Сатана изпълни сърцето ти, за да излъжеш Светия Дух и да задържиш от стойността на нивата? 4 Докато стоеше непродадена, не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоята власт? Защо намисли това нещо в сърцето си? Ти излъга не хора, а Бога. 5 И Анания, като чу тези думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това. 6 И по-младите мъже станаха, обвиха го, изнесоха го и го погребаха. 7 И като се минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае за станалото. 8 И Петър я попита: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? И тя каза: За толкова. 9 А Петър каза: Защо се съгласихте да изкушите Господния Дух? Ето, краката на тези, които погребаха мъжа ти, са при вратата и ще изнесат и теб. 10 И тя начаса падна до краката му и издъхна. И когато младежите влязоха, я намериха мъртва; изнесоха я и я погребаха до мъжа ѝ. 11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това. 12 И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между народа и те всички бяха единодушно в Соломоновата зала; 13 а от другите никой не смееше да се присъедини към тях. Но народът ги величаеше 14 и все повече вярващи в Господа се прибавяха, множества от мъже и жени, 15 така че изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, че като минаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях. 16 Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим, които носеха болни и измъчвани от нечисти духове; и всички се изцеляваха. 17 Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него, а именно сектата на садукеите, станаха и се изпълниха със завист, 18 сложиха ръце на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница. 19 Но през нощта Господен ангел отвори вратата на тъмницата, изведе ги и каза: 20 Идете, застанете в храма и говорете на народа всичките думи на този живот. 21 И те, като чуха това, влязоха на разсъмване в храма и поучаваха. А първосвещеникът и онези, които бяха с него, дойдоха и като свикаха Синедриона и цялото старейшинство на израилевите синове, пратиха в тъмницата, за да доведат апостолите. 22 Но когато служителите отидоха, не ги намериха в тъмницата и се върнаха, и известиха, като казаха: 23 Намерихме тъмницата заключена най-грижливо и стражарите да стоят вън при вратата, но като отворихме, не намерихме никого вътре. 24 А когато първосвещеникът, началникът на храмовата стража и главните свещеници чуха тези думи, бяха в недоумение какво ще последва от това. 25 Но дойде някой и им извести: Ето, мъжете, които хвърлихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа. 26 Тогава началникът отиде със служителите и ги доведе без насилие, защото се бояха от народа, да не би да ги убият с камъни. 27 И като ги доведоха, ги поставиха пред Синедриона и първосвещеникът ги попита, като каза: 28 Не ви ли заповядахме строго да не поучавате в това име? Но ето, напълнили сте Ерусалим с учението си и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на този Човек! 29 А Петър и апостолите в отговор казаха: На нас подобава да се покоряваме повече на Бога, отколкото на хората. 30 Бог на бащите ни възкреси Иисус, когото вие убихте, като Го приковахте на дърво. 31 Него Бог с десницата Си възвиси за Княз^[1] и Спасител, за да даде покаяние на Израил и опрощаване на греховете. 32 И ние сме Негови свидетели за тези неща и Светият Дух, когото Бог даде на онези, които Му се покоряват. 33 А те, като чуха това, се късаха от яд и възнамеряваха да ги убият. 34 Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от целия народ, се изправи в Синедриона и заповяда да отведат апостолите навън за малко време; 35 а на тях каза: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тези хора. 36 Защото преди известно време въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже. Той беше убит и всички, които го следваха, се разпиляха и изчезнаха. 37 След него въстана галилеянинът Юда през времето на записването и повлече след себе си доста народ; и той загина и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха. 38 И сега ви казвам, оттеглете се от тези хора и ги оставете, защото, ако това намерение или това дело е от хора, ще се провали; 39 но ако е от Бога, няма да можете да го провалите. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници. 40 И те го послушаха; и като повикаха апостолите и ги биха, им заповядаха да не говорят в Името на Иисус и ги пуснаха. 41 А те си отидоха от Синедриона радостни, че са били удостоени да претърпят опозоряване за Иисусовото Име. 42 И нито един ден не преставаха да поучават и да благовестват и в храма, и по къщите, че Иисус е Христос.

Segond 21

от Société Biblique de Genève

1 Cependant, un homme appelé Ananias, avec Saphira sa femme, vendit une propriété 2 et garda une partie du prix, en accord avec sa femme. Il apporta le reste et le déposa aux pieds des apôtres. 3 Pierre lui dit: «Ananias, pourquoi Satan a-t-il rempli ton cœur, au point que tu aies menti au Saint-Esprit et gardé une partie du prix du champ? 4 S'il n'avait pas été vendu, ne te restait-il pas? Et, après l'avoir vendu, n'avais-tu pas le droit de disposer du prix? Comment as-tu pu former dans ton cœur un projet pareil? Ce n'est pas à des hommes que tu as menti, mais à Dieu.» 5 Quand Ananias entendit ces paroles, il tomba et expira. Une grande crainte s'empara de tous ceux qui l'apprirent. 6 Les jeunes gens se levèrent pour envelopper le corps, puis ils l'emportèrent pour l'enterrer. 7 Environ trois heures plus tard, sa femme entra sans savoir ce qui était arrivé. 8 Pierre lui adressa la parole: «Dis-moi, est-ce bien à ce prix que vous avez vendu le champ?» «Oui, répondit-elle, c'est à ce prix-là.» 9 Alors Pierre lui dit: «Comment avez-vous pu vous mettre d'accord pour provoquer l'Esprit du Seigneur? Ceux qui ont enterré ton mari sont à la porte et ils vont t'emporter, toi aussi.» 10 Elle tomba immédiatement aux pieds de l'apôtre et expira. Quand les jeunes gens rentrèrent, ils la trouvèrent morte et l'emportèrent pour l'enterrer à côté de son mari. 11 Une grande crainte s'empara de toute l'Eglise et de tous ceux qui apprirent ces événements.

Arrestation des apôtres

12 Beaucoup de signes miraculeux et de prodiges se faisaient au milieu du peuple par l'intermédiaire des apôtres. Ils se tenaient tous d'un commun accord au portique de Salomon. 13 Personne d'autre n'osait se joindre à eux, mais le peuple les tenait en grande estime. 14 Le nombre de ceux qui croyaient au Seigneur, hommes et femmes, augmentait de plus en plus. 15 On en venait à sortir les malades dans les rues et à les placer sur des civières et des brancards afin que, lorsque Pierre passerait, son ombre au moins couvre l'un d'eux. 16 Une foule de gens accouraient aussi des villes voisines vers Jérusalem; ils amenaient des malades et des personnes tourmentées par des esprits impurs, et tous étaient guéris. 17 Alors le grand-prêtre et tous ceux qui étaient avec lui, c'est-à-dire le parti des sadducéens, se levèrent, remplis de jalousie. 18 Ils firent arrêter les apôtres et les jetèrent dans la prison publique. 19 Mais, pendant la nuit, un ange du Seigneur ouvrit les portes de la prison, les fit sortir et leur dit: 20 «Allez-y, tenez-vous dans le temple et annoncez au peuple toutes les paroles de la vie nouvelle.» 21 Après avoir entendu cela, ils entrèrent de bonne heure dans le temple et se mirent à enseigner. Quand le grand-prêtre et ceux qui étaient avec lui arrivèrent, ils convoquèrent le sanhédrin et tout le conseil des anciens d'Israël, et ils envoyèrent chercher les apôtres à la prison. 22 Cependant, les gardes, à leur arrivée, ne les trouvèrent pas dans la prison. Ils repartirent et firent leur rapport 23 en disant: «Nous avons trouvé la prison soigneusement fermée, et les gardiens devant les portes, mais quand nous avons ouvert, nous n'avons trouvé personne à l'intérieur.» 24 A l'écoute de ces paroles, le commandant des gardes du temple et les chefs des prêtres se montrèrent perplexes, ne sachant que penser de cette affaire. 25 Quelqu'un vint leur dire: «Les hommes que vous avez mis en prison sont dans le temple et enseignent le peuple.» 26 Alors le commandant partit avec les gardes et les ramena, mais sans violence car ils avaient peur d'être lapidés par le peuple. 27 Après les avoir ramenés, ils les présentèrent au sanhédrin. Le grand-prêtre les interrogea 28 en disant: «Nous vous avions formellement interdit d'enseigner en ce nom-là, et voilà que vous avez rempli Jérusalem de votre enseignement et que vous voulez faire retomber sur nous le sang de cet homme!» 29 Pierre et les apôtres répondirent: «Il faut obéir à Dieu plutôt qu'aux hommes. 30 Le Dieu de nos ancêtres a ressuscité Jésus, que vous avez tué en le clouant sur le bois. 31 Dieu l'a élevé à sa droite comme Prince et Sauveur pour donner à Israël la repentance^[1] et le pardon des péchés. 32 Nous sommes témoins de ces événements, de même que le Saint-Esprit que Dieu a donné à ceux qui lui obéissent.» 33 Furieux de ces paroles, ils voulaient les faire mourir. 34 Mais un pharisien^[2] du nom de Gamaliel, professeur de la loi estimé de tout le peuple, se leva dans le sanhédrin et ordonna de faire sortir un instant les apôtres. 35 Puis il leur dit: «Israélites, faites attention à ce que vous allez faire vis-à-vis de ces hommes. 36 En effet, il y a quelque temps, Theudas est apparu; il prétendait être quelqu'un et environ 400 hommes se sont ralliés à lui. Il a été tué et tous ses partisans ont été mis en déroute, il n'en est rien resté. 37 Après lui est apparu Judas le Galiléen, à l'époque du recensement, et il a attiré du monde à sa suite. Lui aussi est mort et tous ses partisans ont été dispersés. 38 Maintenant, je vous le dis, ne vous occupez plus de ces hommes et laissez-les faire. Si cette entreprise ou cette activité vient des êtres humains, elle se détruira; 39 en revanche, si elle vient de Dieu, vous ne pourrez pas la détruire. Ne courez pas le risque de combattre contre Dieu!» 40 Ils se rangèrent à son avis. Ils appelèrent les apôtres, les firent fouetter, leur interdirent de parler au nom de Jésus et les relâchèrent. 41 Les apôtres quittèrent le sanhédrin, joyeux d'avoir été jugés dignes d'être maltraités pour le nom [de Jésus]. 42 Et chaque jour, dans le temple et dans les maisons, ils ne cessaient pas d'enseigner et d'annoncer la bonne nouvelle de Jésus le Messie.