от Veren1А в църквата, която беше в Антиохия, имаше някои пророци и учители: Варнава и Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четверовластника Ирод, и Савел.2И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух каза: Отделете Ми Варнава и Савел за работата, за която съм ги призовал.3Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха.4И така, изпратени от Светия Дух, те слязоха в Селевкия и оттам отплаваха за Кипър.5И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Йоан за свой прислужник[1].6И като преминаха целия остров до Пафос, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин на име Вариисус,7който беше с управителя, Сергий Павел, един разумен човек. Той повика Варнава и Савел и поиска да чуе Божието слово.8Но магьосникът Елима, защото така се превежда името му, им се противопоставяше и се стараеше да отвърне управителя от вярата.9Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Свети Дух, се вгледа в него10и каза: О, ти, пълен с всякакво лукавство и с всякакво коварство, сине дяволски, враг на всяка правда, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?11И сега, ето, ръката на Господа е върху теб: ти ще ослепееш и няма да виждаш слънцето за известно време. И веднага върху него падна мрак и тъмнина; и той се луташе, като търсеше някой да го води за ръка.12Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господното учение.13А Павел и придружителите му, като отплаваха от Пафос, дойдоха в Перга Памфилийска; а Йоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим.14А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия Писидийска, и в съботния ден влязоха в синагогата[2] и седнаха.15И след прочитането на закона и пророците началниците на синагогата изпратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за народа, кажете.16Така че Павел стана и като помаха с ръка, каза: Израилтяни и вие, които се боите от Бога, слушайте.17Бог на този израилев народ избра бащите ни и издигна народа, когато пребиваваха като чужденци в египетската земя, и с издигната ръка ги изведе от нея.18И в продължение на около четиридесет години ги търпя в пустинята.19И като изтреби седем народа в ханаанската земя, им раздели тяхната земя да им бъде наследство.20След това им дава съдии за около четиристотин и петдесет години, до пророк Самуил.21После поискаха цар и Бог им даде Саул, сина на Кис, мъж от вениаминовото племе, за четиридесет години.22И като го махна, им издигна Давид за цар, за когото и свидетелства, като каза: „Намерих Давид, сина на Есей, човек според сърцето Ми, който ще изпълни цялата Ми воля[3].“23От неговото потомство Бог според обещанието Си издигна на Израил Спасител, Иисус,24след като Йоан преди Неговото идване беше проповядвал кръщението на покаяние на целия израилев народ.25И като свършваше пътя си, Йоан казваше: Кой мислите, че съм аз? Не съм Христос; но ето, след мен идва Един, на когото не съм достоен да развържа сандалите на краката.26Братя, синове на Авраамовия род, и онези измежду вас, които се боят от Бога, на нас се изпрати словото на това спасениест. 46;.27Защото жителите на Ерусалим и техните началници, като не Го познаха и без да разберат пророческите думи, които се прочитат всяка събота, ги изпълниха, като Го осъдиха.28И макар че не намериха никаква вина, заслужаваща смърт, пак поискаха от Пилат да бъде убит.29И когато изпълниха всичко, което беше написано за Него, Го снеха от дървото и Го положиха в гроб.30Но Бог Го възкреси от мъртвите.31И в продължение на много дни Той се явяваше на тези, които се бяха изкачили с Него от Галилея в Ерусалим, които сега са Негови свидетели пред народа.32И ние ви носим сега блага вест за обещанието, дадено на бащите,33че Бог го изпълни за нас, техните деца, като издигна Иисус; както е писано и във втория Псалм: „Ти си Мой Син, Аз днес Те родих.“34А че Го е възкресил от мъртвите, за да не се връща никога повече в изтлението, бе казал така: „Ще ви дам верните милости, обещани на Давид.“35Затова и в друг псалм казва: „Няма да оставиш Своя Светия да види изтление.“36Защото Давид, след като послужи на своето поколение чрез Божията воля[4], заспа и беше погребан при бащите си, и видя изтление.37А Този, когото Бог възкреси, не видя изтление.38И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него ви се проповядва опрощаване на греховете;39и че чрез Него всеки, който вярва, се оправдава от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Мойсеевия закон.40Затова внимавайте, да не би да ви постигне казаното от пророците:41„Погледнете, презрители, учудете се и се погубете; защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни – дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой.“42Когато си излизаха (от юдейската синагога, езичниците) ги молеха да им се проповядват тези думи и следващата събота.43И когато събранието в синагогата се разпусна, много от юдеите и от благочестивите прозелити последваха Павел и Варнава, които разговаряха с тях и ги увещаваха да постоянстват в Божията благодат.44На следващата събота се събра почти целият град, за да чуе Божието слово.45Но юдеите, като видяха множествата, се изпълниха със завист и като противоречаха и хулеха, се противопоставяха на това, което говореше Павел.46Но Павел и Варнава говориха дързостно и казаха: Нужно беше да се възвести първо на вас Божието слово[5]; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се към езичниците.47Защото така ни заповяда Господ: „Поставих Те за светлина на народите, за да бъдеш за спасение до края на земята.“48И езичниците, като чуха това, се радваха и славеха Господното слово; и повярваха всички, които бяха определени за вечен живот.49И Господното слово се разпространяваше по цялата тази област.50Но юдеите подбудиха набожните и високопоставени жени и градските първенци и като повдигнаха гонение против Павел и Варнава, ги изпъдиха от своята област.51А те отърсиха против тях праха от краката си и дойдоха в Икония.52А учениците се изпълниха с радост и със Свети Дух.
1Il y avait dans l'Eglise d'Antioche des prophètes et des enseignants: Barnabas, Siméon appelé le Noir, Lucius de Cyrène, Manahen, qui avait été élevé avec Hérode le tétrarque[1], et Saul.2Pendant qu'ils rendaient un culte au Seigneur et qu'ils jeûnaient, le Saint-Esprit dit: «Mettez-moi à part Barnabas et Saul pour la tâche à laquelle je les ai appelés.»3Alors, après avoir jeûné, prié et posé les mains sur eux, ils les laissèrent partir.4Envoyés par le Saint-Esprit, Barnabas et Saul descendirent à Séleucie, d'où ils embarquèrent pour l'île de Chypre.5Arrivés à Salamine, ils annoncèrent la parole de Dieu dans les synagogues des Juifs. Ils avaient aussi Jean pour aide.6Ensuite, ils traversèrent [toute] l'île jusqu'à Paphos, où ils trouvèrent un magicien, un prétendu prophète juif appelé Bar-Jésus.7Il faisait partie de l'entourage du gouverneur Sergius Paulus, un homme intelligent. Ce dernier fit appeler Barnabas et Saul et exprima le désir d'entendre la parole de Dieu.8Mais Elymas le magicien – c'est en effet ce que signifie son nom – s'opposait à eux et cherchait à détourner le gouverneur de la foi.9Alors Saul, appelé aussi Paul, rempli du Saint-Esprit, fixa les regards sur lui et dit:10«Homme plein de toute sorte de ruse et de méchanceté, fils du diable, ennemi de toute justice, ne vas-tu pas cesser de pervertir les voies droites du Seigneur?11Maintenant, voici que la main du Seigneur est sur toi: tu seras aveugle et pour un temps tu ne verras pas le soleil.» L'obscurité et les ténèbres tombèrent immédiatement sur lui et il se tournait de tous côtés en cherchant quelqu'un pour le guider.12Quand il vit ce qui était arrivé, le gouverneur crut, frappé qu'il était par l'enseignement du Seigneur.13Paul et ses compagnons embarquèrent à Paphos pour se rendre à Perge en Pamphylie, mais Jean se sépara d'eux et retourna à Jérusalem.
L'Evangile à Antioche de Pisidie
14De Perge ils poursuivirent leur route et arrivèrent à Antioche de Pisidie. Ils entrèrent dans la synagogue le jour du sabbat et s'assirent.15Après la lecture de la loi et des prophètes, les chefs de la synagogue leur firent dire: «Frères, si vous avez quelques mots d'encouragement à adresser au peuple, parlez!»16Paul se leva, fit un signe de la main et dit: «Israélites et vous qui craignez Dieu, écoutez!17Le Dieu de ce peuple, [d'Israël,] a choisi nos ancêtres. Il a fait grandir le peuple pendant son séjour en Egypte et il l'en a fait sortir par sa puissance.18Il les a supportés près de 40 ans dans le désert19et, après avoir détruit sept nations dans le pays de Canaan, il [leur] a accordé leur territoire comme propriété.20Après cela, durant 450 ans environ, il leur a donné des juges, jusqu'au prophète Samuel.21Ils ont alors demandé un roi, et Dieu leur a donné pendant 40 ans Saül, fils de Kis, de la tribu de Benjamin.22Puis il l'a rejeté et leur a donné pour roi David, auquel il a rendu ce témoignage: J'ai trouvé David, fils d'Isaï, un homme selon mon cœur, qui accomplira toutes mes volontés.[2] (1 Цар 13:14)23»C'est de la descendance de David que Dieu, conformément à sa promesse, a amené à Israël un Sauveur qui est Jésus.24Avant sa venue, Jean avait prêché le baptême de repentance à tout le peuple d'Israël.25Et, lorsqu'il terminait sa course, Jean disait: ‘Je ne suis pas celui que vous pensez, mais le voici qui vient après moi et je ne suis pas digne de détacher ses sandales.’26»Mes frères, descendants d'Abraham et vous qui craignez Dieu, c'est à vous que cette parole de salut a été envoyée.27En effet, les habitants de Jérusalem et leurs chefs n'ont pas reconnu qui était Jésus, mais en le condamnant ils ont accompli les paroles des prophètes qu'on lit chaque sabbat.28Bien que n'ayant rien trouvé en lui qui mérite la mort, ils ont demandé à Pilate de le faire mourir.29Après avoir accompli tout ce qui est écrit à son sujet, ils l'ont descendu de la croix et l'ont déposé dans un tombeau.30Mais Dieu l'a ressuscité.31Il est apparu pendant plusieurs jours à ceux qui étaient montés avec lui de la Galilée à Jérusalem et qui sont [maintenant] ses témoins auprès du peuple.32»Et nous, nous vous annonçons cette bonne nouvelle: la promesse faite à nos ancêtres,33Dieu l'a accomplie pour nous, leurs descendants, en ressuscitant Jésus, conformément à ce qui est écrit dans le Psaume 2: Tu es mon Fils, je t'ai engendré aujourd'hui.[3] (Пс 2:7)34Il l'a ressuscité, de telle sorte qu'il ne retournera pas à la décomposition; c'est ce qu'il a déclaré en disant: Je vous donnerai les grâces saintes et sûres promises à David.[4] (Ис 55:3)35C'est pourquoi il dit encore ailleurs: Tu ne permettras pas que ton saint connaisse la décomposition.[5] (Пс 16:10)36Or, après avoir dans sa propre génération été au service de la volonté de Dieu, David est mort, a rejoint ses ancêtres et a connu la décomposition.37En revanche, celui que Dieu a ressuscité ne l'a pas connue.38»Sachez-le donc, mes frères: c'est par lui que le pardon des péchés vous est annoncé39et c'est par lui que toute personne qui croit est libérée de toutes les fautes dont vous ne pouviez pas être libérés par la loi de Moïse.40Ainsi, faites attention qu'il ne vous arrive pas ce qui est dit dans les prophètes:41Regardez, vous qui êtes pleins de mépris, soyez étonnés et disparaissez, car je vais faire à votre époque une œuvre que vous ne croiriez pas si on vous la racontait.[6]» (Ав 1:5)42Lorsqu'ils sortirent [de la synagogue des Juifs], les non-Juifs les invitèrent à parler du même sujet le sabbat suivant.43Quand l'assemblée se dispersa, beaucoup de Juifs et de non-Juifs pieux convertis au judaïsme suivirent Paul et Barnabas, qui s'entretinrent avec eux et les convainquirent de rester attachés à la grâce de Dieu.44Le sabbat suivant, presque toute la ville se rassembla pour écouter la parole de Dieu.45Quand ils virent cette foule, les Juifs furent remplis de jalousie, et ils s'opposaient à ce que disait Paul [en le contredisant et] en l'insultant.46Paul et Barnabas leur dirent avec assurance: «C'était à vous d'abord que la parole de Dieu devait être annoncée mais, puisque vous la rejetez et que vous vous jugez vous-mêmes indignes de la vie éternelle, nous nous tournons vers les non-Juifs.47En effet, tel est l'ordre que le Seigneur nous a donné: Je t'ai établi pour être la lumière des nations, pour apporter le salut jusqu'aux extrémités de la terre.[7]» (Ис 49:6)48Les non-Juifs se réjouissaient en entendant cela, ils célébraient la parole du Seigneur, et tous ceux qui étaient destinés à la vie éternelle crurent.49La parole du Seigneur se propageait dans tout le pays.50Mais les Juifs excitèrent les femmes pieuses de la haute société et les personnalités de la ville, ils provoquèrent une persécution contre Paul et Barnabas et les chassèrent de leur territoire.51Paul et Barnabas secouèrent contre eux la poussière de leurs pieds[8] et allèrent à Iconium.52Quant aux disciples, ils étaient remplis de joie et du Saint-Esprit.