от Veren1И цар Давид беше стар, в напреднала възраст[1], и го покриваха с дрехи, но той не се стопляше.2Затова слугите му му казаха: Нека потърсят за господаря ми, царя, млада девица, за да стои пред царя и да се грижи за него, и да лежи в скута ти, за да се стопли господарят ми, царят.3И потърсиха по всичките области на Израил красива девойка и намериха сунамката Ависага, и я доведоха при царя.4Девойката беше много красива и се грижеше за царя и му слугуваше, но царят не я позна.5А Адония, синът на Агита, се надигна и каза: Аз ще царувам! И си приготви колесници и конници, и петдесет мъже да тичат пред него.6А докато беше жив, баща му никога не го беше наскърбил да му каже: Защо правиш така? А той беше и много хубав на вид; майка му го беше родила след Авесалом.7И той се сговори с Йоав, сина на Саруя, и със свещеника Авиатар и те последваха Адония и му помагаха.8Но свещеник Садок, Ваная, синът на Йодая, пророк Натан, Семей, Рей и силните мъже, които имаше Давид, не бяха с Адония.9И Адония пожертва овце и говеда, и угоени телета при скалата Зоелет, която е при Ен-Рогил; и покани всичките си братя, царските синове, и всичките юдови мъже, които бяха в служба на царя.10Но пророк Натан и Ваная, и силните мъже, и брат си Соломон не покани.11Тогава Натан говори на Витсавее, майката на Соломон[2], и каза: Не си ли чула, че Адония, синът на Агита, се е възцарил, а господарят ни Давид не знае?12Затова сега ела, ще ти дам съвет, за да избавиш живота си и живота на сина си Соломон.13Иди и влез при цар Давид, и му кажи: Господарю мой, царю, не се ли закле ти на слугинята си, като каза: Твоят син Соломон ще царува след мен и той ще седи на престола ми. А защо Адония се възцари?14И ето, докато още говориш там с царя, и аз ще вляза след теб и ще потвърдя думите ти.15И Витсавее влезе при царя в спалнята. А царят беше много старст. 1; и сунамката Ависага слугуваше на царя.16И Витсавее се наведе и се поклони на царя. И царят каза: Какво имаш?17А тя му каза: Господарю мой, ти се закле на слугинята си в ГОСПОДА, своя Бог, и каза: Твоят син Соломон ще царува след мен и той ще седи на престола ми!18Но сега, ето, Адония се е възцарил; и сега, господарю мой, царю, ти не знаеш това.19И той е заклал говеда и угоени телета, и овце в изобилие и е поканил всички царски синове и свещеника Авиатар, и военачалника Йоав; а слугата ти Соломон не е поканил.20А ти, господарю мой, царю – към теб са насочени очите на целия Израил, за да им кажеш кой ще седи на престола на господаря ми, царя, след него.21Иначе ще стане така, че когато господарят ми, царят, легне при бащите си, аз и синът ми Соломон ще бъдем счетени за виновни.22И ето, докато тя още говореше с царя, влезе пророк Натан.23И съобщиха на царя и казаха: Ето пророк Натан. И той влезе пред царя и падна по лице на земята пред царяст. 16;.24И Натан каза: Господарю мой, царю, казал ли си ти: Адония ще царува след мен и той ще седи на престола ми?25Защото той слезе днес и закла говеда, угоени телета и овце в изобилие, и покани всички царски синове и военачалниците, и свещеник Авиатар. И ето, те ядат и пият пред него и казват: Да живее цар Адония![3]26А мен, слугата ти, и свещеник Садокст. 38;, и Ваная, сина на Йодая, и слугата ти Соломон не покани.27От господаря ми, царя, ли стана това нещо и ти не си казал на слугата си кой трябва да седне на престола на господаря ми, царя, след него?28Тогава цар Давид отговори и каза: Повикайте при мен Витсавее. И тя влезе пред царя и застана пред царя.29И царят се закле и каза: Жив е ГОСПОД, който избави душата ми от всяко бедствие –30непременно, както ти се заклех в ГОСПОДА, Израилевия Бог, като казах: Синът ти Соломон ще царува след мен и той ще седи на престола ми вместо мен[4], така ще направя днес!31Тогава Витсавее се наведе с лице до земята и се поклони пред царя[5], и каза: Да е жив господарят ми, цар Давид, до века!32И цар Давид каза: Повикайте при мен свещеник Садок, пророк Натан и Ваная, сина на Йодая. И те дойдоха пред царя.33И царят им каза: Вземете със себе си слугите на господаря си и качете сина ми Соломон на моето муле, и го заведете долу в Гион.34И свещеник Садок и пророк Натан да го помажат там за цар над Израил. И надуйте тръбата и кажете: Да живее цар Соломон![6]35После се качете след него и той да дойде и да седне на престола ми. Той ще царува вместо мен[7], понеже аз го поставих да бъде княз над Израил и над Юда.36А Ваная, синът на Йодая, отговори на царя и каза: Амин! Така да каже ГОСПОД, Бог на господаря ми, царя!37Както е бил ГОСПОД с господаря ми, царя, така да бъде и със Соломон и да направи престола му още по-велик от престола на господаря ми, цар Давид!38И свещеник Садок, пророк Натан и Ваная, синът на Йодая, херетците и фелетците слязоха и качиха Соломон на мулето на цар Давид и го доведоха в Гион.39И свещеник Садок взе рога с маслото от шатъра и помаза Соломон. И надуха тръбата и целият народ каза: Да живее цар Соломон![8]40И целият народ се изкачи след него и народът свиреше със свирки и ликуваше с голяма радост, така че земята се цепеше от гласовете им.41А Адония и всичките гости, които бяха с него, чуха шума, когато тъкмо бяха свършили да ядат. И когато Йоав чу звука на тръбата, каза: Защо градът вдига такъв шум?42Докато той още говореше, ето, дойде Йонатан, синът на свещеник Авиатар. И Адония му каза: Ела, ти си храбър мъж и сигурно носиш добри вести.43А Йонатан отговори и каза на Адония: Наистина господарят ни, цар Давид, направи Соломон цар.44Царят изпрати с него свещеник Садок и пророк Натан, и Ваная, сина на Йодая, и херетците, и фелетците и те го качиха на мулето на царя,45и свещеник Садок и пророк Натан го помазаха за цар в Гион, и се изкачиха оттам с ликуване, и градът се развълнува. Това е шумът, който сте чули.46И освен това Соломон седна на престола на царството.47И слугите на царя също дойдоха да благословят господаря ни цар Давид и казаха: Твоят Бог нека направи името на Соломон още по-славно от твоето име и престола му – още по-велик от твоя престол! И царят се поклони в леглото си.48И царят още каза така: Благословен да бъде ГОСПОД, Израилевият Бог, който ми даде наследник да седи на престола ми в този ден, докато очите ми виждат!49Тогава всички гости на Адония се уплашиха и станаха, и всеки отиде по пътя си.50И Адония се уплаши от Соломон и стана, и отиде, и се хвана за роговете на олтара.51И съобщиха на Соломон и казаха: Ето, Адония се бои от цар Соломон и ето, хванал се е за роговете на олтара и казва: Нека цар Соломон ми се закълне днес, че няма да убие слугата си с меч!52И Соломон каза: Ако се покаже достоен мъж, нито един косъм от него няма да падне на земята. Но ако в него се намери зло, ще умре.53И цар Соломон изпрати и го свалиха от олтара. И той дойде и се поклони пред цар Соломон; и Соломон му каза: Иди си у дома.
1King David was now very old. He couldn’t keep warm even when blankets were spread over him.2So his attendants spoke to him. They said, ‘You are our king and master. Please let us try to find a young virgin to serve you. She can take care of you. She can lie down beside you to keep you warm.’3So David’s attendants looked all over Israel for a beautiful young woman. They found Abishag. She was from the town of Shunem. They brought her to the king.4The woman was very beautiful. She took care of the king and served him. But the king didn’t have sex with her.5Adonijah was the son of David and his wife Haggith. He came forward and announced, ‘I’m going to be the next king.’ So he got chariots and horses ready. He also got 50 men to run in front of him.6His father had never tried to stop him from doing what he wanted to. His father had never asked him, ‘Why are you acting the way you do?’ Adonijah was also very handsome. Now that Absalom was dead, Adonijah was David’s eldest son.7Adonijah talked things over with Joab, the son of Zeruiah. He also talked with Abiathar the priest. They agreed to help him.8But Zadok the priest and Benaiah, the son of Jehoiada, didn’t join Adonijah. Nathan the prophet didn’t join him. Shimei and Rei didn’t join him. And neither did David’s special guard.9Adonijah sacrificed sheep, cattle and fat calves. He sacrificed them at the Stone of Zoheleth near En Rogel. He invited all his brothers, the king’s sons, and all the royal officials of Judah.10But he didn’t invite Benaiah or Nathan the prophet. He didn’t invite the special guard or his brother Solomon either.11Nathan asked Solomon’s mother Bathsheba, ‘Haven’t you heard? Adonijah, the son of Haggith, has made himself king. And King David doesn’t know anything about it.12So let me tell you what to do to save your life. It will also save the life of your son Solomon.13Go in and see King David. Say to him, “You are my king and master. You promised me, ‘You can be sure that your son Solomon will be king after me. He will sit on my throne.’ If that’s really true, why has Adonijah become king?”14While you are still talking to the king, I’ll come in and support what you have said.’15So Bathsheba went to see the old king in his room. Abishag, the Shunammite, was taking care of him there.16Bathsheba bowed low in front of the king. ‘What do you want?’ the king asked.17She said to him, ‘My master, you made a promise in the name of the LORD your God. You promised me, “Your son Solomon will be king after me. He will sit on my throne.”18But now Adonijah has made himself king. And you don’t even know about it.19He has sacrificed large numbers of cattle, fat calves and sheep. He has invited all the king’s sons. He has also invited Abiathar the priest and Joab, the commander of the army. But he hasn’t invited your son Solomon.20You are my king and master. All the Israelites are watching to see what you will do. They want to find out from you who will sit on the throne after you.21If you don’t do something, I and my son Solomon will be treated like people who have committed crimes. That will happen as soon as you join the members of your family who have already died.’22While she was still speaking with the king, Nathan the prophet arrived.23The king was told, ‘Nathan the prophet is here.’ So Nathan went to the king. He bowed down with his face towards the ground.24Nathan said, ‘You are my king and master. Have you announced that Adonijah will be king after you? Have you said he will sit on your throne?25Today he has gone down outside the city. He has sacrificed large numbers of cattle, fat calves and sheep. He has invited all the king’s sons. He has also invited the commanders of the army and Abiathar the priest. Even now they are eating and drinking with him. They are saying, “May King Adonijah live a long time!”26But he didn’t invite me. He didn’t invite Zadok the priest or Benaiah, the son of Jehoiada. He didn’t invite your son Solomon either.27King David, have you allowed all of that to happen? Did you do it without letting us know about it? Why didn’t you tell us who is going to sit on your throne after you?’
David makes Solomon king
28King David said, ‘Tell Bathsheba to come in.’ So she came and stood in front of the king.29Then the king made a promise. He said, ‘The LORD has saved me from all my troubles. You can be sure that he lives.30And you can be just as sure I will do what I promised. This is the day I will do what I promised in the name of the LORD. He is the God of Israel. I promised you that your son Solomon would be king after me. He will sit on my throne in my place.’31Then Bathsheba bowed down in front of the king. Her face was towards the ground. She said, ‘King David, you are my master. May you live for ever!’32King David said, ‘Tell Zadok the priest and Nathan the prophet to come in. Also tell Benaiah, the son of Jehoiada, to come.’ So they came to the king.33He said to them, ‘Take my officials with you. Ask my son Solomon to get on my own mule. Take him down to the Gihon spring.34Ask Zadok the priest and Nathan the prophet to anoint him as king over Israel there. Blow a trumpet. Shout, “May King Solomon live a long time!”35Then come back up to the city with him. Let him sit on my throne. He will rule in my place. I’ve appointed him ruler over Israel and Judah.’36Benaiah, the son of Jehoiada, answered the king. ‘Amen!’ he said. ‘May the LORD your God make it come true.37You are my king and master. The LORD has been with you. May he also be with Solomon. King David, may the LORD make Solomon’s kingdom even greater than yours!’38So Zadok the priest and Nathan the prophet left the palace. Benaiah, the son of Jehoiada, went with them. So did the Kerethites and Pelethites. They put Solomon on King David’s mule. And they brought him down to the Gihon spring.39Zadok the priest had taken an animal horn from the sacred tent. The horn was filled with olive oil. He anointed Solomon with the oil. A trumpet was blown. All the people shouted, ‘May King Solomon live a long time!’40Then they went up towards the city. Solomon was leading the way. The people were playing flutes. They were filled with great joy. The ground shook because of all the noise.41Adonijah and all his guests heard it. They were just finishing their meal. Joab heard the sound of the trumpet. So he asked, ‘What does all this noise in the city mean?’42While Joab was still speaking, Jonathan arrived. Jonathan was the son of Abiathar the priest. Adonijah said, ‘Come in. I have respect for you. You must be bringing good news.’43‘No! I’m not!’ Jonathan answered. ‘Our master King David has made Solomon king.44David sent Zadok the priest and Nathan the prophet along with Solomon. He also sent Benaiah, the son of Jehoiada, with him. He sent the Kerethites and Pelethites with him too. They put him on the king’s mule.45They took him down to the Gihon spring. There Zadok the priest and Nathan the prophet anointed him as king. Now they’ve gone back up to the city. They were cheering all the way. The city is filled with the sound of it. That’s the noise you hear.46And that’s not all. Solomon has taken his seat on the royal throne.47The royal officials came to give their blessing to our master King David. They said, “May your God make Solomon’s name more famous than yours! May he make Solomon’s kingdom greater than yours!” While King David was sitting on his bed, he bowed in worship.48He said, “I praise the LORD. He is the God of Israel. He has let me live to see my son sitting on my throne today as the next king.” ’49When all Adonijah’s guests heard that, they were terrified. So they got up and scattered.50Adonijah was afraid of what Solomon might do to him. So he went and grabbed the horns of the altar for burnt offerings. Those horns stuck out from its upper corners.51Then Solomon was told, ‘King Solomon, Adonijah is afraid of you. He’s holding onto the horns of the altar. He says, “I want King Solomon to make a promise today. I want him to promise that he won’t kill me with his sword.” ’52Solomon replied, ‘Let him show that he’s a man people can respect. Then not even one hair on his head will fall to the ground. But if I find out he’s done something evil, he will die.’53King Solomon got some men to bring Adonijah down from the altar. He came and bowed down to King Solomon. Solomon said, ‘Go on home.’