от Veren1А там се случи един зъл човек на име Савей, син на Вихрий, вениаминец. И той наду тръбата и каза: Ние нямаме дял в Давид, нито имаме наследство в Есеевия син! Всеки в шатрите си, Израилю!2И всичките израилеви мъже се оттеглиха от Давид и последваха Савей, сина на Вихрий; а юдовите мъже се привързаха към царя си, от Йордан до Ерусалим.3И Давид дойде в къщата си в Ерусалим. И царят взе десетте наложници, които беше оставил да пазят къщата, и ги постави в охранявана къща, и им осигуряваше прехраната, но не влизаше при тях. И те бяха затворени до деня на смъртта си и живееха като вдовици.4И царят каза на Амаса: Събери ми юдовите мъже за три дни и се яви тук!5И Амаса отиде да събере Юда, но се забави повече от определеното време, което царят му беше определил.6Тогава Давид каза на Ависей: Сега Савей, синът на Вихрий, ще ни стори повече зло от Авесалом. Вземи слугите на господаря си и го преследвай, да не би да си намери укрепени градове и да се избави от очите ни.7И мъжете на Йоав излязоха след него заедно с херетците, фелетците[1] и всичките силни мъже; и те излязоха от Ерусалим, за да преследват Савей, сина на Вихрий.8И когато бяха до голямата скала, която е в Гаваон, Амаса дойде насреща им. А Йоав беше препасан с военното си облекло като дреха и отгоре имаше колан с меч в ножницата му, вързан през слабините му; и като излезе напред, мечът изпадна.9И Йоав каза на Амаса: Добре ли си, брате мой? И Йоав хвана Амаса за брадата с дясната си ръка, за да го целуне.10А Амаса не се предпази от меча, който беше в другата ръка на Йоав и той го удари с него в корема, и изля вътрешностите му на земята, и не повтори; и той умря. И Йоав и брат му Ависей преследваха Савей, сина на Вихрий.11А един от младежите на Йоав остана до Амаса и казваше: Който поддържа Йоав и който е за Давид, да върви след Йоав!12А Амаса се валяше в кръвта си насред пътя. И когато човекът видя, че целият народ се спираше, премести Амаса от пътя в нивата и хвърли върху него една дреха, като видя, че всеки, който идваше до него, се спираше.13И когато го премести от пътя, всички хора отидоха след Йоав да преследват Савей, сина на Вихрий.14А той мина през всичките израилеви племена до Авел и до Вет-Мааха и всичките жители на Вир се събраха заедно и също го последваха.15И дойдоха и го обсадиха в Авел-Вет-Мааха, и издигнаха могила против града и тя стигна до предната стена. И целият народ, който беше с Йоав, подкопаваше стената, за да я събори.16Тогава една мъдра жена извика от града: Слушайте, слушайте! Моля ви, кажете на Йоав: Приближи се, за да говоря с теб.17И когато той се приближи до нея, жената каза: Ти ли си Йоав? А той отговори: Аз. Тогава тя му каза: Чуй думите на слугинята си! А той отговори: Слушам.18И тя заговори и каза: Едно време говореха и казваха: Нека се допитат в Авел и така да свършат работата!19Аз съм от мирните и верните в Израил. Ти искаш да погубиш един град и майка в Израил. Защо искаш да погълнеш ГОСПОДНОТО наследство?20А Йоав отговори и каза: Далеч от мен да погълна или да съсипя!21Не е така работата. Но един мъж от хълмистата земя на Ефрем на име Савей, син на Вихрий, е вдигнал ръката си против царя, против Давид. Предайте само него и ще се оттегля от града. И жената каза на Йоав: Ето, главата му ще ти се хвърли през стената.22Тогава жената отиде и говори с мъдростта си на целия народ. И те отсякоха главата на Савей, сина на Вихрий, и я хвърлиха на Йоав. Тогава той наду тръбата и те се оттеглиха от града, всеки в шатрата си. А Йоав се върна при царя в Ерусалим.23И Йоав беше над цялата израилева войска, а Ваная, синът на Йодая, беше над херетците и над фелетците,24Адорам беше над задължителния труд, Йосафат, синът на Ахилуд беше летописец,25Сева беше писар, Садок и Авиатар бяха свещеници,26и яирецът Ирас също беше велможа[2] при Давид.
1An evil man who always stirred up trouble happened to be in Gilgal. His name was Sheba, the son of Bikri. Sheba was from the tribe of Benjamin. He blew his trumpet. Then he shouted, ‘We don’t have any share in David’s kingdom! Jesse’s son is not our king! Men of Israel, every one of you go back home!’2So all the men of Israel deserted David. They followed Sheba, the son of Bikri. But the men of Judah stayed with their king. They remained with him from the River Jordan all the way to Jerusalem.3David returned to his palace in Jerusalem. He had left ten concubines there to take care of the palace. He put them in a house and kept them under guard. He gave them what they needed. But he didn’t sleep with them. They were kept under guard until the day they died. They lived as if they were widows.4The king said to Amasa, ‘Send for the men of Judah. Tell them to come to me within three days. And be here yourself.’5So Amasa went to get the men of Judah. But he took longer than the time the king had set for him.6David said to Abishai, ‘Sheba, the son of Bikri, will do more harm to us than Absalom ever did. Take my men and go after him. If you don’t, he’ll find cities that have high walls around them. He’ll go into one of them and escape from us.’7So Joab’s men marched out with the Kerethites and Pelethites. They went out with all the mighty soldiers. All of them were under Abishai’s command. They marched out from Jerusalem and went after Sheba, the son of Bikri.8They arrived at the great rock in Gibeon. Amasa went there to welcome them. Joab was wearing his military clothes. Over them at his waist he had strapped on a belt that held a dagger. As he stepped forward, he secretly took the dagger out.9Joab said to Amasa, ‘How are you, my friend?’ Then Joab reached out his right hand. He took hold of Amasa’s beard to kiss him.10Amasa didn’t notice the dagger in Joab’s left hand. Joab stuck it into his stomach. His insides spilled out on the ground. Joab didn’t have to stab him again. Amasa was already dead. Then Joab and his brother Abishai went after Sheba, the son of Bikri.11One of Joab’s men stood beside Amasa’s body. He said to the other men, ‘Are you pleased with Joab? Are you on David’s side? Then follow Joab!’12Amasa’s body lay covered with his blood in the middle of the road. The man saw that all the troops stopped there. He realised that everyone was stopping to look at Amasa’s body. So he dragged it from the road into a field. Then he threw some clothes on top of it.13After that happened, everyone continued on with Joab. They went after Sheba, the son of Bikri.14Sheba passed through all the territory of the tribes of Israel. He arrived at the city of Abel Beth Maakah. He had gone through the entire area of the Bikrites. They had gathered together and followed him.15Joab and all his troops came to Abel Beth Maakah. They surrounded it because Sheba was there. They built a ramp up to the city. It stood against the outer wall. They pounded the wall with huge logs to bring it down.16While that was going on, a wise woman called out from the city. She shouted, ‘Listen! Listen! Tell Joab to come here. I want to speak to him.’17So Joab went towards her. She asked, ‘Are you Joab?’ ‘I am’, he answered. She said, ‘Listen to what I have to say.’ ‘I’m listening,’ he said.18She continued, ‘Long ago people used to say, “Get your answer at Abel.” And that would settle the matter.19We are the most peaceful and faithful people in Israel. You are trying to destroy a city that is like a mother in Israel. Why do you want to swallow up what belongs to the LORD?’20‘I would never do anything like that!’ Joab said. ‘I would never swallow up or destroy what belongs to the LORD!21That isn’t what I have in mind at all. There’s a man named Sheba, the son of Bikri, in your city. He’s from the hill country of Ephraim. He’s trying to kill King David. Hand that man over to me. Then I’ll pull my men back from your city.’ The woman said to Joab, ‘We’ll throw his head down to you from the wall.’22Then the woman gave her wise advice to all the people in the city. They cut off the head of Sheba, the son of Bikri. They threw it down to Joab. So he blew his trumpet. Then his men pulled back from the city. Each of them returned to his home. And Joab went back to the king in Jerusalem.
David’s officials
23Joab was commander over Israel’s entire army. Benaiah, the son of Jehoiada, was commander over the Kerethites and Pelethites.24Adoniram was in charge of those who were forced to work hard. Jehoshaphat, the son of Ahilud, kept the records.25Sheva was the secretary. Zadok and Abiathar were priests.26Ira, the Jairite, was David’s priest.