от Veren1А имаше един човек от Вениамин, който се казваше Кис, син на Авиил, син на Серор, син на Вехорат, син на Афия, син на един вениаминец, силен и богат човек.2И той имаше превъзходен и красив син, който се казваше Саул. От израилевите синове нямаше мъж, по-красив от него; той беше с една глава по-висок от целия народ.3И магариците на Кис, бащата на Саул, се изгубиха; и Кис каза на сина си Саул: Моля те, вземи със себе си един от слугите и стани, и иди да потърсиш магариците!4И той мина през хълмистата земя на Ефрем и мина през земята Салиса, но не ги намериха. После минаха през земята на Саалим, но и там ги нямаше. Тогава той мина през земята на Вениамин, но не ги намериха.5А когато дойдоха в земята Суф, Саул каза на слугата си, който беше с него: Ела да се върнем, да не би баща ми да престане да се тревожи за магариците и да започне да се безпокои за нас.6А той му каза: Ето сега, в този град има Божи човек и този човек е на почит; всичко, което казва, непременно се изпълнява. Затова нека идем там; може би ще ни каже пътя, по който да вървим.7Тогава Саул каза на слугата си: Но ето, ако отидем, какво ще занесем на човека? Защото хлябът в съдовете ни се свърши и нямаме подарък да занесем на Божия човек. Какво имаме?8И слугата пак отговори на Саул и каза: Ето, в ръката ми се намира една четвърт сикъл сребро. Ще го дам на Божия човек, за да ни каже пътя.9А в старо време в Израил, когато някой отиваше да се допита до Бога, казваше така: Елате да отидем при гледача. Защото който сега се нарича пророк, в старо време се наричаше гледач.10И Саул каза на слугата си: Добра е думата ти, ела да отидем. И те отидоха в града, където беше Божият човек.11Докато се изкачваха по възвишението към града, срещнаха момичета, които излизаха да наточат вода, и им казаха: Тук ли е гледачът?12А те им отговориха и казаха: Тук е, ето, пред теб е. Побързай сега, защото той дойде днес в града, понеже днес народът има жертва на високото място.13Веднага щом влезете в града, ще го намерите, преди да се изкачи на високото място да яде. Защото народът не яде, докато той не дойде, понеже той благославя жертвата и след това поканените ядат. И така, изкачете се сега, защото точно днес ще го намерите.14И те се изкачиха към града. И като влязоха в града, ето, Самуил излизаше срещу тях, за да се изкачи на високото място.15А един ден преди Саул да дойде, ГОСПОД беше открил[1] на Самуил и беше казал:16Утре около този час Аз ще ти изпратя човек от вениаминовата земя и ти ще го помажеш за княз над народа Ми Израил, и той ще избави народа Ми от ръката на филистимците, защото Аз погледнах милостиво на народа Си, понеже викът му дойде до Мен.17И когато Самуил видя Саул, ГОСПОД му каза: Ето човекът, за когото ти говорих. Този ще господства над народа Ми.18А Саул пристъпи до Самуил в портата и каза: Покажи ми, моля те, къде е къщата на гледача.19А Самуил отговори на Саул и каза: Аз съм гледачът. Изкачи се пред мен на високото място, защото вие ще ядете с мен днес; а утре ще те изпратя и ще ти кажа всичко, което е в сърцето ти.20А колкото до магариците ти, които се изгубиха преди три дни, не ги мисли, защото се намериха. И към кого е цялото желание на Израил? Не е ли към теб и към целия ти бащин дом?21А Саул отговори и каза: Не съм ли аз вениаминец, от най-малкото от израилевите племена, и родът ми – най-малкият от всички родове на венианиминовото племе? Защо ми говориш такива думи?22А Самуил взе Саул и слугата му и ги заведе в гостната, и ги сложи на най-главното място между поканените, а те бяха около тридесет мъже.23И Самуил каза на готвача: Донеси дела, който ти дадох, за който ти казах: Отдели това при себе си.24И готвачът вдигна бедрото с онова, което беше върху него, и го сложи пред Саул. И Самуил каза: Ето запазеното. Сложи го пред себе си и яж, защото то беше запазено за теб за определеното време, когато казах, че съм поканил народа. Така Саул яде със Самуил в онзи ден.25После слязоха от високото място в града и той говори със Саул на покрива на къщата.26И станаха рано и на зазоряване Самуил повика Саул на покрива и каза: Стани да те изпратя. И Саул стана и двамата излязоха навън, той и Самуил.27Докато слизаха към края на града, Самуил каза на Саул: Кажи на слугата да отиде пред нас. – И той отиде. – А ти постой малко, за да ти известя Божието слово.
1There was a man named Kish from the tribe of Benjamin. Kish was a very important person. He was the son of Abiel, the son of Zeror. Zeror was the son of Bekorath, the son of Aphiah from the tribe of Benjamin.2Kish had a son named Saul. Saul was a handsome young man. He was more handsome than anyone in Israel. And he was a head taller than anyone else.3The donkeys that belonged to Saul’s father Kish were lost. So Kish spoke to his son Saul. He said, ‘Go and look for the donkeys. Take one of the servants with you.’4Saul and his servant went through the hill country of Ephraim. They also went through the area around Shalisha. But they didn’t find the donkeys. So they went on into the area of Shaalim. But the donkeys weren’t there either. Then Saul went through the territory of Benjamin. But they still didn’t find the donkeys.5When Saul and the servant with him reached the area of Zuph, Saul spoke to the servant. He said, ‘Come on. Let’s go back. If we don’t, my father will stop thinking about the donkeys. Instead, he’ll start worrying about us.’6But the servant replied, ‘There’s a man of God here in Ramah. People have a lot of respect for him. Everything he says comes true. So let’s go and see him now. Perhaps he’ll tell us which way to go.’7Saul said to his servant, ‘If we go to see the man, what can we give him? There isn’t any food in our sacks. We don’t have a gift for the man of God. So what can we give him?’8The servant answered Saul again. ‘Look’, he said. ‘I’ve got 3 grams of silver. I’ll give it to the man of God. Then maybe he’ll tell us which way to go.’9In Israel, prophets used to be called seers. So if someone wanted to ask God for advice, they would say, ‘Come on. Let’s go to the seer.’10Saul said to his servant, ‘That’s a good idea. Come on. Let’s go and ask the seer.’ So they started out for the town where the man of God lived.11They were going up the hill towards the town. Along the way they met some young women who were coming out to get water from the well. Saul and his servant asked them, ‘Is the seer here?’12‘Yes, he is,’ they answered. ‘In fact, he’s just up ahead of you. So hurry along. He has just come to our town today. The people are going to offer a sacrifice at the high place where they worship.13As soon as you enter the town, you will find him. He’ll be there until he goes up to the high place to eat. The people won’t start eating until he gets there. He must bless the sacrifice first. After that, those who are invited will eat. So go on up. You should find him there just about now.’14They went up to the town. As they were entering it, they saw Samuel. He was coming towards them. He was on his way up to the high place.15The LORD had spoken to Samuel the day before Saul came. He had said,16‘About this time tomorrow I will send you a man. He is from the land of Benjamin. Anoint him to be the king of my people Israel. He will save them from the power of the Philistines. I have seen how much my people are suffering. Their cry for help has reached me.’17When Samuel saw a man coming towards him, the LORD spoke to Samuel again. He said, ‘He is the man I told you about. His name is Saul. He will govern my people.’18Saul approached Samuel at the gate of the town. He asked Samuel, ‘Can you please show me the seer’s house?’19‘I’m the seer,’ Samuel replied. ‘Go on up to the high place ahead of me. I want you and your servant to eat with me today. Tomorrow morning I’ll tell you what’s on your mind. Then I’ll send you on your way.20Don’t worry about the donkeys you lost three days ago. They’ve already been found. But who do all the Israelites want? You and your father’s whole family!’21Saul answered, ‘But I’m from the tribe of Benjamin. It’s the smallest tribe in Israel. And my family group is the least important in the whole tribe of Benjamin. So why are you saying that to me?’22Then Samuel brought Saul and his servant into the room where they would be eating. He seated them at the head table. About 30 people had been invited.23Samuel said to the cook, ‘Bring the piece of meat I gave you. It’s the one I told you to put to one side.’24So the cook went and got a choice piece of thigh. He set it in front of Saul. Samuel said, ‘Here is what has been kept for you. Eat it. It was put to one side for you for this special occasion. We’ve saved it for you ever since I invited the guests.’ And Saul ate with Samuel that day.25They came down from the high place to the town. After that, Samuel talked with Saul on the roof of Samuel’s house.26The next day they got up at about the time the sun was rising. Samuel called out to Saul on the roof. He said, ‘Get ready. Then I’ll send you on your way.’ So Saul got ready. And he and Samuel went outside together.27As they were on their way down to the edge of town, Samuel spoke to Saul. He said, ‘Tell the servant to go ahead of us.’ So the servant went on ahead. Then Samuel continued, ‘Stay here for a while. I’ll give you a message from God.’