1 Царе 30 | Верен :: ERF Bibleserver

Верен

1 А когато на третия ден Давид и мъжете му дойдоха в Сиклаг, амаличаните бяха нападнали южната земя и Сиклаг. Бяха опустошили Сиклаг и го бяха изгорили с огън, 2 и бяха отвели в плен жените и всички, които бяха там, от малък до голям. Не бяха убили никого, но ги бяха откарали и си бяха отишли по пътя. 3 И когато Давид и мъжете му дойдоха до града, ето, той беше изгорен с огън и жените им и синовете им, и дъщерите им бяха отведени в плен. 4 Тогава Давид и народът, който беше с него, издигнаха гласовете си и плакаха, докато в тях не остана вече сила да плачат. 5 И двете жени на Давид бяха отведени в плен, езраелката Ахиноама и Авигея, жената на кармилеца Навал. 6 И Давид беше в голямо притеснение, защото народът говореше да го убие с камъни, понеже целият народ беше огорчен духом, всеки за синовете си и дъщерите си. Но Давид се укрепи в ГОСПОДА, своя Бог. 7 И Давид каза на свещеника Авиатар, сина на Ахимелех: Моля те, донеси ми ефода. И Авиатар донесе ефода на Давид. 8 И Давид се допита до ГОСПОДА и каза: Да преследвам ли тази дружина? Ще ги настигна ли? А Той му отговори: Преследвай ги, защото непременно ще ги настигнеш и непременно ще избавиш всичко. 9 Тогава Давид отиде, той и шестстотинте мъже, които бяха с него, и дойдоха до потока Восор, където оставиха изоставащите. 10 А Давид продължи да преследва, той и четиристотин мъже, понеже двеста мъже, които бяха прекалено уморени, за да преминат потока Восор, останаха. 11 И намериха един египтянин на полето и го доведоха при Давид; и му дадоха хляб и той яде, и му дадоха да пие вода, 12 и му дадоха парче от калъп смокини и два калъпа сушено грозде. И той яде и духът му се върна в него – защото три дни и три нощи не беше ял хляб и не беше пил вода. 13 И Давид му каза: Чий си ти и откъде си? И той каза: Аз съм младеж от Египет, слуга на един амаличанин; и господарят ми ме остави, понеже преди три дни се разболях. 14 Ние нападнахме южната земя на херетците и тази, която принадлежи на Юда, и южната земя на Халев и изгорихме Сиклаг с огън. 15 Тогава Давид му каза: Ще ме заведеш ли при тази дружина? А той му каза: Закълни ми се в Бога, че няма да ме убиеш и няма да ме предадеш в ръцете на господаря ми, и ще те заведа при тази дружина. 16 И го заведе и ето, те бяха пръснати по лицето на цялата земя, като ядяха и пиеха, и танцуваха поради цялата голяма плячка, която бяха взели от земята на филистимците и от земята на Юда. 17 И Давид ги разби от полумрака до вечерта на следващия ден; и нито един от тях не избяга, освен четиристотин младежи, които се качиха на камили и побягнаха. 18 Така Давид избави всичко, което бяха взели амаличаните; Давид избави и двете си жени. 19 И нищо не им липсваше, от малко до голямо, до синове и дъщери, и от плячката до всичко, което им бяха взели: Давид върна всичко. 20 И Давид взе всичкия дребен и едър добитък; и го караха пред другия добитък и казваха: Това е Давидовата плячка. 21 А Давид дойде при двестате мъже, които бяха прекалено уморени, за да следват Давид, и които бяха оставени при потока Восор. И те излязоха да посрещнат Давид и да посрещнат народа, който беше с него, и Давид се приближи при хората и ги поздрави. 22 Тогава всичките зли и негодни мъже от онези, които отидоха с Давид, заговориха и казаха: Понеже те не дойдоха с нас, няма да им дадем нищо от плячката, която избавихме, освен на всеки жена му и децата му, да ги отведат и да си отидат! 23 Но Давид каза: Не постъпвайте така, братя мои, с това, което ни даде ГОСПОД, който ни запази и предаде в ръката ни дружината, която дойде срещу нас. 24 И кой ще ви послуша в това нещо? Защото какъвто е делът на слизащия в боя, такъв ще бъде и делът на седящия при вещите; заедно ще делят. 25 И така ставаше от онзи ден нататък; той направи това наредба и правило за Израил, както е и до днес. 26 И Давид дойде в Сиклаг и изпрати от плячката на старейшините на Юда, на приятелите си, и каза: Ето ви подарък от плячката на ГОСПОДНИТЕ врагове. 27 Изпрати на тези във Ветил и на тези в Рамот на юг, и на тези в Ятир, 28 и на тези в Ароир, и на тези в Сифмот, и на тези в Естемо, 29 и на тези в Рахал, и на тези в градовете на ерамеилците, и на тези в градовете на кенейците, 30 и на тези в Хорма, и на тези в Бор-Асан, и на тези в Атах, 31 и на тези в Хеврон, и на всичките места, където Давид беше обикалял с мъжете си.

New International Reader’s Version

от Biblica

David destroys the Amalekites

1 On the third day David and his men arrived in Ziklag. The Amalekites had attacked the people of the Negev Desert. They had also attacked Ziklag and burned it. 2 They had captured the women and everyone else in Ziklag. They had taken as prisoners young people and old people alike. But they didn’t kill any of them. Instead, they carried them off as they went on their way. 3 David and his men reached Ziklag. They saw that it had been destroyed by fire. They found out that their wives and sons and daughters had been captured. 4 So David and his men began to weep out loud. They wept until they couldn’t weep anymore. 5 David’s two wives had been captured. Their names were Ahinoam from Jezreel and Abigail from Carmel. Abigail was Nabal’s widow. 6 David was greatly troubled. His men were even talking about killing him by throwing stones at him. All of them were very bitter because their sons and daughters had been taken away. But David was made strong by the LORD his God. 7 Then David spoke to Abiathar the priest, the son of Ahimelek. He said, ‘Bring me the linen apron.’ Abiathar brought it to him. 8 David asked the LORD for advice. He said, ‘Should I chase after the men who attacked Ziklag? If I do, will I catch up with them?’ ‘Chase after them,’ the LORD answered. ‘You will certainly catch up with them. You will succeed in saving those who were captured.’ 9 David and his 600 men came to the Besor Valley. Some of them stayed behind there. 10 That’s because 200 of them were too tired to go across the valley. But David and the other 400 continued the chase. 11 David’s men found an Egyptian in a field. They brought him to David. They gave him water to drink and food to eat. 12 They gave him part of a cake of pressed figs. They also gave him two raisin cakes. After he ate them, he felt as good as new. That’s because he hadn’t eaten any food for three days and three nights. He hadn’t drunk any water during that time either. 13 David asked him, ‘Who do you belong to? Where do you come from?’ The man said, ‘I’m from Egypt. I’m the slave of an Amalekite. My master deserted me when I became ill three days ago. 14 We attacked the people in the Negev Desert of the Kerethites. We attacked the territory that belongs to Judah. We attacked the people in the Negev Desert of Caleb. And we burned Ziklag.’ 15 David asked him, ‘Can you lead me down to the men who attacked Ziklag?’ He answered, ‘Make a promise to me in the name of God. Promise that you won’t kill me. Promise that you won’t hand me over to my master. Then I’ll take you down to them.’ 16 He led David down to where the men were. They were scattered all over the countryside. They were eating and drinking and dancing wildly. That’s because they had taken a large amount of goods from those they had attacked. They had taken it from the land of the Philistines and from the people of Judah. 17 David fought against them from sunset until the evening of the next day. None of them escaped except 400 young men. They rode off on camels and got away. 18 David got everything back that the Amalekites had taken. That included his two wives. 19 Nothing was missing. Not one young person or old person or boy or girl was missing. None of the goods or anything else the Amalekites had taken was missing. David brought everything back. 20 He brought back all the flocks and herds. His men drove them on ahead of the other livestock. They said, ‘Here’s what David has captured.’ 21 Then David came to the 200 men who had been too tired to follow him. They had been left behind in the Besor Valley. They came out to welcome David and the men with him. As David and his men approached, he asked them how they were. 22 But some of the men who had gone out with David were evil. They wanted to stir up trouble. They said, ‘The 200 men didn’t go out into battle with us. So we won’t share with them the goods we brought back. But each man can take his wife and children and go home.’ 23 David replied, ‘No, my friends. You must not hold back their share of what the LORD has given us. He has kept us safe. He has handed over to us the men who attacked us. 24 So no one will pay any attention to what you are saying. Each man who stayed with the supplies will receive the same share as each man who went down to the battle. Everyone’s share will be the same.’ 25 David made that a law and a rule for Israel. It has been followed from that day until now. 26 David reached Ziklag. He sent some of the goods to the elders of Judah. They were his friends. He said, ‘Here’s a gift for you. It’s part of the things we took from the LORD’s enemies.’ 27 David sent some goods to the elders in Bethel, Ramoth Negev and Jattir. 28 He sent some to the elders in Aroer, Siphmoth, Eshtemoa 29 and Rakal. He sent some to the elders in the towns of the Jerahmeelites and Kenites. 30 He sent some to the elders in Hormah, Bor Ashan, Athak 31 and Hebron. He also sent some to the elders in all the other places where he and his men had wandered around.