1 Царе 17 | Верен :: ERF Bibleserver

Верен

1 А филистимците свикаха войските си за бой и се събраха в Сохо, който принадлежи на Юда, и се разположиха на стан в Ефес-Дамим, между Сохо и Азика. 2 А Саул и израилевите мъже се събраха и се разположиха на стан в долината Ила, и се строиха за бой срещу филистимците. 3 Филистимците стояха на планината от едната страна, а Израил стоеше на планината от другата страна, а между тях беше долината. 4 Тогава от становете на филистимците излезе един единоборец на име Голиат, от Гет, висок шест лакътя и една педя. 5 Той имаше бронзов шлем на главата си и беше облечен с люспеста броня, а теглото на бронята беше пет хиляди сикъла бронз. 6 Имаше и бронзова броня на краката си и бронзово щитче между раменете си. 7 И дръжката на копието му беше като кросно на тъкач, а острието на копието му беше шестстотин сикъла желязо. И щитоносецът му вървеше пред него. 8 И той излезе и извика към израилевите редове, и им каза: Защо излизате да се строявате за бой? Не съм ли аз филистимец, а вие – слуги на Саул? Изберете си един мъж да слезе при мен! 9 Ако може да се бие с мен и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги; но ако аз му надвия и го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни слугувате. 10 И филистимецът каза: Днес аз хвърлям позор върху израилевите войски^[1]; дайте ми мъж, за да се бием двамата! 11 И когато Саул и целият Израил чуха тези думи на филистимеца, те се ужасиха и много се уплашиха. 12 А Давид беше син на онзи ефратец от Витлеем Юдейски, който се казваше Есей^[2] и имаше осем сина. И в дните на Саул този човек беше стар, в напреднала възраст между мъжете. 13 А тримата по-големи сина на Есей бяха отишли след Саул в битката. И имената на тримата му сина, които отидоха в битката, бяха: Елиав, първородният, вторият му Авинадав и третият Сама. 14 Давид беше най-малкият. А тримата най-големи бяха отишли след Саул. 15 А Давид отиваше и се връщаше от Саул, за да пасе овцете на баща си във Витлеем^[3]. 16 И филистимецът се приближаваше сутрин и вечер и се представяше четиридесет дни. 17 А Есей каза на сина си Давид: Вземи сега за братята си тази ефа печено жито и тези десет хляба и тичай при братята си в стана. 18 И занеси тези десет пити сирене на хилядника им и виж добре ли са братята ти, и ми донеси вест от тях. 19 Саул и те, и всичките израилеви мъже са в долината Ила на бой срещу филистимците. 20 И Давид стана рано сутринта, остави овцете при пазач и взе нещата, и отиде, както Есей му беше заповядал. И дойде до стана, когато войската излизаше за бой и надаваше боен вик. 21 И Израил и филистимците се бяха строили в боен ред, войска срещу войска. 22 И Давид остави вещите в ръката на пазача на вещите, изтича при войската и дойде, и поздрави братята сист. 18;. 23 А докато разговаряше с тях, ето, единоборецът, филистимецът от Гет на име Голиат, излезе от редовете на филистимците и говори същите тези думи, и Давид чу. 24 А когато всичките израилеви мъже видяха мъжа, те побягнаха от него и много се уплашиха. 25 И израилевите мъже казаха: Видяхте ли този мъж, който излезе? Наистина той излиза, за да хвърля позор върху Израил; и човекът, който го убие, царят ще го обогати с големи богатства и ще му даде дъщеря си, и ще направи бащиния му дом свободен^[4] в Израил. 26 Тогава Давид говори на мъжете, които стояха край него, и каза: Какво ще се направи за човека, който убие този филистимец и отмахне позора от Израил? Защото кой е този необрязан филистимец, че да хвърля позор върху войските на живия Бог? 27 И народът му отговори със същите думи и каза: Така ще се направи на човека, който го убие. 28 А Елиав, най-големият му брат, чу, когато той говореше с мъжете, и гневът на Елиав пламна против Давид и той каза: Защо си слязъл тук? И на кого си оставил онези няколко овце в пустинята? Аз зная гордостта ти и злината на сърцето ти, защото си слязъл, за да видиш битката! 29 А Давид каза: Какво съм направил сега? Това не си ли заслужава? 30 После той се обърна от него към друг и каза същите думи, и народът му отговори със същия отговор както преди. 31 И когато чуха думите, които Давид говори, разказаха на Саул и той изпрати за него. 32 И Давид каза на Саул: Нека не отпада сърцето на никого заради този! Слугата ти ще отиде и ще се бие с този филистимец. 33 А Саул каза на Давид: Ти не си способен да отидеш срещу този филистимец, за да се биеш с него, защото ти си младеж, а той е воин от младостта си. 34 А Давид каза на Саул: Слугата ти пасеше овцете на баща си и когато дойдеше лъв или мечка и отнесеше агне от стадото, 35 аз тръгвах след него и го убивах, и изтръгвах агнето от устата му; а когато се вдигаше срещу мен, го хващах за брадата, удрях го и го убивах. 36 Слугата ти е убивал и лъв, и мечка; и този необрязан филистимец ще бъде като един от тях, понеже хвърли позор върху войските на живия Богст. 26;. 37 И Давид каза: ГОСПОД, който ме избави от лапата на лъв и от лапата на мечка, Той ще ме избави и от ръката на този филистимец. И Саул каза на Давид: Иди и ГОСПОД да е с теб. 38 Тогава Саул облече Давид с ризницата си и сложи бронзов шлем на главата му, и го облече в броня. 39 И Давид препаса неговия меч над ризницата му и поиска да походи, защото не беше свикнал. И Давид каза на Саул: Не мога да ходя с тези доспехи, защото не съм свикнал. И Давид ги съблече. 40 И взе тоягата си в ръката си и си избра пет гладки камъка от потока, и ги сложи в овчарската торба, в чантата, която имаше, и прашката беше в ръката му; и се приближи към филистимеца. 41 Тогава филистимецът дойде и се приближи към Давид, а щитоносецът вървеше пред него. 42 И когато филистимецът погледна и видя Давид, го презря, защото беше младеж, червенокос и хубав на вид. 43 И филистимецът каза на Давид: Куче ли съм аз, че идваш към мен с тояги? И филистимецът прокле Давид с боговете си. 44 И филистимецът каза на Давид: Ела при мен и ще дам плътта ти на небесните птици и на полските зверове! 45 Тогава Давид каза на филистимеца: Ти идваш към мен с меч, копие и стрели, а аз идвам към теб в Името на ГОСПОДА на Войнствата, Бога на израилевите войски, върху когото ти хвърли позор. 46 Днес ГОСПОД ще те предаде в ръката ми и аз ще те убия и ще ти взема главата. И днес ще дам труповете на филистимската войска на небесните птици и на дивите земни зверове, за да познае цялата земя, че има Бог в Израил; 47 и за да познае цялото това множество, че ГОСПОД не избавя с меч или с копие; защото боят е на ГОСПОДА и Той ще ви предаде в ръцете ни! 48 И когато филистимецът тръгна и идваше, и се приближаваше срещу Давид, Давид побърза и се затича към войската, за да посрещне филистимеца. 49 И Давид бръкна с ръката си в торбата, взе от нея камък и го хвърли, и удари филистимеца в челото му; камъкът се заби в челото му и той падна по лице на земята. 50 Така Давид надви филистимеца с прашка и камък и удари филистимеца, и го уби; а в ръката на Давид нямаше меч. 51 Тогава Давид изтича и застана над филистимеца, хвана меча му и го изтегли от ножницата му, и го уби, и отсече главата му с него. А когато филистимците видяха, че единоборецът им беше мъртъв, побягнаха. 52 И израилевите и юдовите мъже станаха и нададоха вик, и преследваха филистимците до входа на долината и до портите на Акарон. И убитите от филистимците падаха по пътя за Саараим, чак до Гет и до Акарон. 53 И израилевите синове се върнаха от преследването на филистимците и разграбиха становете им. 54 А Давид взе главата на филистимеца и я занесе в Ерусалим, а оръжията му сложи в шатрата си. 55 И когато Саул видя Давид да излиза срещу филистимеца, каза на военачалника си Авенир: Авенире, чий син е този младеж? А Авенир каза: Жива душата ти, царю – не зная. 56 И царят каза: Попитай чий син е този младеж. 57 И когато Давид се връщаше, след като уби филистимеца, Авенир го взе и го доведе пред Саул, а главата на филистимеца беше в ръката му. 58 И Саул му каза: Чий син си, младежо? А Давид отговори: Син съм на слугата ти, витлеемеца Есейст. 12;.

New International Reader’s Version

от Biblica

David and Goliath

1 The Philistines gathered their army together for war. They came to Sokoh in Judah. They set up camp at Ephes Dammim. It was between Sokoh and Azekah. 2 Saul and the army of Israel gathered together. They camped in the Valley of Elah. They lined up their men to fight against the Philistines. 3 The Philistine army was camped on one hill. Israel’s army was on another. The valley was between them. 4 A mighty hero named Goliath came out of the Philistine camp. He was from Gath. He was more than 3.25 metres tall. 5 He had a bronze helmet on his head. He wore bronze armour that weighed 60 kilograms. 6 On his legs he wore bronze guards. He carried a bronze javelin on his back. 7 His spear was as big as a weaver’s rod. Its iron point weighed 7 kilograms. The man who carried his shield walked along in front of him. 8 Goliath stood there and shouted to the soldiers of Israel. He said, ‘Why do you come out and line up for battle? I’m a Philistine. You are servants of Saul. Choose one of your men. Let him come down and face me. 9 If he’s able to fight and kill me, we’ll become your slaves. But if I win and kill him, you will become our slaves and serve us.’ 10 Goliath continued, ‘This day I dare the soldiers of Israel to send a man down to fight against me.’ 11 Saul and the whole army of Israel heard what the Philistine said. They were terrified. 12 David was the son of an Ephrathite whose name was Jesse. Jesse was from Bethlehem in Judah and had eight sons. When Saul was king, Jesse was already very old. 13 Jesse’s three eldest sons had followed Saul into battle. The eldest son was Eliab. The second was Abinadab. The third was Shammah. 14 David was the youngest. The three eldest sons followed Saul. 15 But David went to and fro from Saul’s camp to Bethlehem. He went to Bethlehem to take care of his father’s sheep. 16 Every morning and evening Goliath came forward and stood there. He did it for 40 days. 17 Jesse said to his son David, ‘Get 15 kilograms of corn that has been cooked. Also get ten loaves of bread. Take all of it to your brothers. Hurry to their camp. 18 Take along these ten chunks of cheese to the commander of their military group. Find out how your brothers are doing. Bring me back some word about them. 19 They are with Saul and all the men of Israel. They are in the Valley of Elah. They are fighting against the Philistines.’ 20 Early in the morning David left his father’s flock in the care of a shepherd. David loaded up the food and started out, just as Jesse had instructed. David reached the camp as the army was going out to its battle positions. The soldiers were shouting the war cry. 21 The Israelites and the Philistines were lining up their armies for battle. The armies were facing each other. 22 David left what he had brought with the man who took care of the supplies. He ran to the battle lines and asked his brothers how they were. 23 As David was talking with them, Goliath stepped forward from his line. Goliath was a mighty Philistine hero from Gath. He again dared someone to fight him, and David heard it. 24 Whenever Israel’s army saw Goliath, all of them ran away from him. That’s because they were so afraid. 25 The Israelites had been saying, ‘Just look at how this man keeps daring Israel to fight him! The king will make the man who kills Goliath very wealthy. The king will also give his own daughter to be that man’s wife. The king won’t require anyone in the man’s family to pay any taxes in Israel.’ 26 David spoke to the men standing near him. He asked them, ‘What will be done for the man who kills this Philistine? Goliath is bringing shame on Israel. What will be done for the one who removes it? This Philistine isn’t even circumcised. He dares the armies of the living God to fight him. Who does he think he is?’ 27 The men told David what Israel’s soldiers had been saying. The men told him what would be done for the man who killed Goliath. 28 David’s eldest brother Eliab heard him speaking with the men. So Eliab became very angry with him. Eliab asked David, ‘Why have you come down here? Who is taking care of those few sheep in the desert for you? I know how proud you are. I know how evil your heart is. The only reason you came down here was to watch the battle.’ 29 ‘What have I done now?’ said David. ‘Can’t I even speak?’ 30 Then he turned away to speak to some other men. He asked them the same question he had asked before. And they gave him the same answer. 31 Someone heard what David said and reported it to Saul. So Saul sent for David. 32 David said to Saul, ‘Don’t let anyone lose hope because of that Philistine. I’ll go out and fight him.’ 33 Saul replied, ‘You aren’t able to go out there and fight that Philistine. You are too young. He’s been a warrior ever since he was a boy.’ 34 But David said to Saul, ‘I’ve been taking care of my father’s sheep. Sometimes a lion or a bear would come and carry off a sheep from the flock. 35 Then I would go after it and hit it. I would save the sheep it was carrying in its mouth. If it turned round to attack me, I would grab its hair. I would strike it down and kill it. 36 In fact, I’ve killed both a lion and a bear. I’ll do the same thing to this Philistine. He isn’t even circumcised. He has dared the armies of the living God to fight him. 37 The LORD saved me from the paw of the lion. He saved me from the paw of the bear. And he’ll save me from the powerful hand of this Philistine too.’ Saul said to David, ‘Go. And may the LORD be with you.’ 38 Then Saul dressed David in his own military clothes. He put a coat of armour on him. He put a bronze helmet on his head. 39 David put on Saul’s sword over his clothes. He walked around for a while in all that armour because he wasn’t used to it. ‘I can’t go out there in all this armour,’ he said to Saul. ‘I’m not used to it.’ So he took it off. 40 Then David picked up his wooden staff. He went down to a stream and chose five smooth stones. He put them in the pocket of his shepherd’s bag. Then he took his sling in his hand and approached Goliath. 41 At that same time, the Philistine kept coming closer to David. The man carrying Goliath’s shield walked along in front of him. 42 Goliath looked David over. He saw how young he was. He also saw how healthy and handsome he was. And he hated him. 43 He said to David, ‘Why are you coming at me with sticks? Do you think I’m only a dog?’ The Philistine cursed David in the name of his gods. 44 ‘Come over here,’ he said. ‘I’ll feed your body to the birds and wild animals!’ 45 David said to Goliath, ‘You are coming to fight against me with a sword, a spear and a javelin. But I’m coming against you in the name of the LORD who rules over all. He is the God of the armies of Israel. He’s the one you have dared to fight against. 46 This day the LORD will give me the victory over you. I’ll strike you down. I’ll cut your head off. This day I’ll feed the bodies of the Philistine army to the birds and wild animals. Then the whole world will know there is a God in Israel. 47 The LORD doesn’t rescue people by using a sword or a spear. And everyone here will know it. The battle belongs to the LORD. He will hand all of you over to us.’ 48 As the Philistine moved closer to attack him, David ran quickly to the battle line to meet him. 49 He reached into his bag. He took out a stone. He put it in his sling. He slung it at Goliath. The stone hit him on the forehead and sank into it. He fell to the ground on his face. 50 So David won the fight against Goliath with a sling and a stone. He struck down the Philistine and killed him. He did it without even using a sword. 51 David ran and stood over him. He picked up Goliath’s sword and cut off his head with it. The Philistines saw that their hero was dead. So they turned round and ran away. 52 Then the men of Israel and Judah shouted and rushed forward. They chased the Philistines to the entrance of Gath. They chased them to the gates of Ekron. Bodies of dead Philistines were scattered all along the road to Gath and Ekron. That’s the road that leads to Shaaraim. 53 Israel’s army returned from chasing the Philistines. They had taken everything from the Philistine camp. 54 David picked up Goliath’s head. He brought it to Jerusalem. He put Goliath’s weapons in his own tent. 55 Saul had been watching David as he went out to meet the Philistine. He spoke to Abner, the commander of the army. Saul said to him, ‘Abner, whose son is that young man?’ Abner replied, ‘Your Majesty, I don’t know. And that’s just as sure as you are alive.’ 56 The king said, ‘Find out whose son that young man is.’ 57 After David killed Goliath, he returned to the camp. Then Abner brought him to Saul. David was still carrying Goliath’s head. 58 ‘Young man, whose son are you?’ Saul asked him. David said, ‘I’m the son of Jesse from Bethlehem.’