1 Царе 15 | Верен :: ERF Bibleserver

Верен

1 И Самуил каза на Саул: ГОСПОД ме изпрати да те помажа за цар над народа Му, над Израил; затова чуй сега гласа на ГОСПОДНИТЕ думи. 2 Така казва ГОСПОД на Войнствата: Спомних си какво направи Амалик на Израил, как застана на пътя му, когато Израил идваше от Египет. 3 Иди сега и разбий Амалик, и изпълни над него проклятието. Не го щади, а убий от мъж до жена, от дете до кърмаче, от говедо до овца, от камила до магаре. 4 И Саул свика народа и го преброи в Телем, и беше двеста хиляди пешаци и десет хиляди мъже от Юда. 5 И Саул дойде до един град на амаличаните и постави засада в долината. 6 И Саул каза на кенейците: Идете, отделете се, слезте отсред амаличаните, за да не ви унищожа с тях; защото вие показахте добрина към всичките израилеви синове, когато идваха от Египет. И кенейците се отделиха отсред амаличаните. 7 И Саул разби амаличаните от Евила до пътя към Сур, който е срещу Египет. 8 И хвана жив Агаг, царя на амаличаните, и изпълни проклятието над целия народ с острието на меча^[1]. 9 Но Саул и народът пощадиха Агаг и най-доброто от дребния добитък и говедата, угоените, агнетата и всичко, което беше добро, и не искаха да изпълнят над тях проклятието. А над всичкия добитък, който беше негоден и слаб, над него изпълниха проклятието. 10 Тогава ГОСПОДНОТО слово беше към Самуил и каза: 11 Разкаях се, че поставих Саул за цар^[2], понеже той се отвърна след Мен и не изпълнява заповедите Ми. И Самуил се натъжи и вика към ГОСПОДА цяла нощ. 12 И на сутринта Самуил стана рано, за да посрещне Саул. И съобщиха на Самуил и казаха: Саул дойде в Кармил, и ето, издигна си паметник и се върна и слезе в Галгал. 13 И Самуил дойде при Саул и Саул му каза: Благословен да си от ГОСПОДА! Изпълних ГОСПОДНОТО слово! 14 Но Самуил каза: Какво е тогава това блеене на овце в ушите ми и мучене на говеда, което чувам? 15 А Саул каза: Докараха ги от амаличаните, защото народът пощади най-доброто от овцете и говедата, за да пожертва на ГОСПОДА, твоя Бог; а над останалите изпълнихме проклятието. 16 Тогава Самуил каза на Саул: Почакай и ще ти кажа какво ми говори ГОСПОД тази нощ. А той му каза: Говори! 17 И Самуил каза: Не стана ли ти глава на израилевите племена, когато беше малък в собствените си очи? И ГОСПОД те помаза за цар над Израил. 18 И ГОСПОД те изпрати на път и каза: Иди и изпълни проклятието над грешниците, амаличаните, и воювай срещу тях, докато ги унищожиш. 19 Защо тогава ти не послуша ГОСПОДНИЯ глас, а се нахвърли върху плячката и извърши зло пред ГОСПОДА? 20 А Саул каза на Самуил: Аз послушах ГОСПОДНИЯ глас и отидох по пътя, по който ГОСПОД ме изпрати, и доведох Агаг, царя на амаличаните, и изпълних проклятието над амаличаните. 21 Но народът взе от плячката овце и говеда, най-добрите от поставеното под проклятие, за да пожертва на ГОСПОДА, твоя Бог, в Галгал. 22 И Самуил каза: ГОСПОД наслаждава ли се на всеизгарянията и жертвите колкото на послушанието на ГОСПОДНИЯ глас? Ето, послушанието е по-добро от жертвата и покорството – от тлъстината на овни. 23 Защото непокорството е като греха на окултизма и упорството – като безбожие и идолопоклонство. Понеже ти отхвърли ГОСПОДНОТО слово, и Той отхвърли теб като цар. 24 Тогава Саул каза на Самуил: Съгреших, че престъпих заповедта на ГОСПОДА и твоите думи, защото се уплаших от народа и послушах гласа му. 25 И сега, прости, моля те, греха ми и се върни с мен, за да се поклоня на ГОСПОДА. 26 Но Самуил каза на Саул: Няма да се върна с теб, защото ти отхвърли ГОСПОДНОТО слово и ГОСПОД отхвърли теб като цар на Израилст. 23;. 27 И когато Самуил се обърна, за да си отиде, Саул сграбчи края на мантията му и той се откъсна. 28 Тогава Самуил му каза: Днес ГОСПОД откъсна израилевото царство от теб и го даде на ближния ти, който е по-добър от теб. 29 А и Силният на Израил няма да излъже и няма да се разкае, защото Той не е човек, че да се разкайва. 30 А той каза: Съгреших^[3]; но почети ме сега, моля те, пред старейшините на народа ми и пред Израил и се върни с мен, за да се поклоня на ГОСПОДА, твоя Бог. 31 И Самуил се върна след Саул и Саул се поклони на ГОСПОДА. 32 Тогава Самуил каза: Доведете ми тук Агаг, царя на амаличаните. И Агаг дойде при него весело и Агаг си казваше: Положително горчивината на смъртта е отминала. 33 Но Самуил каза: Както мечът ти е обезчадил жени, така и твоята майка да се обезчади между жените! И Самуил съсече Агаг пред ГОСПОДА в Галгал. 34 И Самуил отиде в Рама, а Саул отиде в дома си в Гавая Саулова. 35 И Самуил не видя повече Саул до деня на смъртта си, но Самуил скърбеше за Саул; а ГОСПОД се разкая, че беше направил Саул цар над Израил^[4].

New International Reader’s Version

от Biblica

The Lordis sad that he made Saul king

1 Samuel said to Saul, ‘The LORD sent me to anoint you as king over his people Israel. So listen now to a message from him. 2 The LORD who rules over all says, “I will punish the Amalekites because of what they did to Israel. As the Israelites came up from Egypt, the Amalekites attacked them. 3 Now go. Attack the Amalekites. Completely destroy all that belongs to them. Do not spare the Amalekites. Put the men and women to death. Put the children and babies to death. Also kill the cattle, sheep, camels and donkeys.” ’ 4 So Saul brought his men together at Telaim. The total number was 200,000 soldiers on foot from Israel and 10,000 from Judah. 5 Saul went to the city of Amalek. Then Saul had some of his men hide and wait in the valley. 6 Then Saul said to the Kenites, ‘You were kind to all the Israelites when they came up out of Egypt. Get away from the Amalekites. Then I won’t have to destroy you along with them.’ So the Kenites moved away from the Amalekites. 7 Saul attacked the Amalekites. He struck them down all the way from Havilah to Shur. Shur was near the eastern border of Egypt. 8 Saul captured Agag, the king of the Amalekites. But he and his men totally destroyed with their swords all Agag’s people. 9 So Saul and the army spared Agag. They spared the best of the sheep and cattle. They spared the fat calves and lambs. They spared everything that was valuable. They weren’t willing to completely destroy any of those things. But they totally destroyed everything that was worthless and weak. 10 Then the LORD gave Samuel a message. He said, 11 ‘I am very sad I have made Saul king. He has turned away from me. He has not done what I instructed him to do.’ When Samuel heard that, he was angry. He cried out to the LORD during that whole night. 12 Early the next morning Samuel got up. He went to see Saul. But Samuel was told, ‘Saul went to Carmel. There he set up a monument in his own honour. Now he has gone on down to Gilgal.’ 13 When Samuel got there, Saul said, ‘May the LORD bless you. I’ve done what he instructed me to do.’ 14 But Samuel said, ‘Then why do I hear the baaing of sheep? Why do I hear the mooing of cattle?’ 15 Saul answered, ‘The soldiers brought them from the Amalekites. They spared the best of the sheep and cattle. They did it to sacrifice them to the LORD your God. But we totally destroyed everything else.’ 16 ‘That’s enough!’ Samuel said to Saul. ‘Let me tell you what the LORD said to me last night.’ ‘Tell me’, Saul replied. 17 Samuel said, ‘There was a time when you didn’t think you were important. But you became the leader of the tribes of Israel. The LORD anointed you to be king over Israel. 18 He sent you to do something for him. He said, “Go and completely destroy the Amalekites. Go and destroy those evil people. Fight against them until you have wiped them out.” 19 Why didn’t you obey the LORD? Why did you keep for yourselves what you had taken from your enemies? Why did you do what is evil in the sight of the LORD?’ 20 ‘But I did obey the LORD,’ Saul said. ‘I went to do what he sent me to do. I completely destroyed the Amalekites. I brought back Agag, their king. 21 The soldiers took sheep and cattle from what had been taken from our enemies. They took the best of what had been set apart to God. They wanted to sacrifice them to the LORD your God at Gilgal.’ 22 But Samuel replied, ‘What pleases the LORD more? Burnt offerings and sacrifices, or obeying the LORD? It is better to obey than to offer a sacrifice. It is better to do what he says than to offer the fat of rams. 23 Refusing to obey the LORD is as sinful as using evil magic. Being proud is as evil as worshipping statues of gods. You have refused to do what the LORD told you to do. So he has refused to have you as king.’ 24 Then Saul said to Samuel, ‘I have sinned. I’ve broken the LORD’s command. I haven’t done what you instructed me to do. I was afraid of the men. So I did what they said I should do. 25 Now I beg you, forgive my sin. Come back into town with me so I can worship the LORD.’ 26 But Samuel said to him, ‘I won’t go back with you. You have refused to do what the LORD told you to do. So he has refused to have you as king over Israel!’ 27 Samuel turned to leave. But Saul grabbed the hem of his robe, and it tore. 28 Samuel said to Saul, ‘The LORD has torn the kingdom of Israel away from you today. He has given it to one of your neighbours. He has given it to someone better than you. 29 The God who is the Glory of Israel does not lie. He doesn’t change his mind. That’s because he isn’t a mere human being. If he were, he might change his mind.’ 30 Saul replied, ‘I have sinned. But please honour me in front of the elders of my people and in front of Israel. Come back with me so I can worship the LORD your God.’ 31 So Samuel went back with Saul. And Saul worshipped the LORD. 32 Then Samuel said, ‘Bring me Agag, the king of the Amalekites.’ Agag was in chains when he came to Samuel. Agag thought, ‘The time for me to be put to death must have passed by now.’ 33 But Samuel said, ‘Your sword has killed the children of other women. So the child of your mother will be killed.’ Samuel put Agag to death at Gilgal in front of the LORD. 34 Then Samuel left to go to Ramah. But Saul went up to his home in Gibeah of Saul. 35 Until the day Samuel died, he didn’t go to see Saul again. Samuel was filled with sorrow because of Saul. And the LORD was very sad he had made Saul king over Israel.