Съдии 5 | Верен :: ERF Bibleserver

Верен

1 А Девора и Варак, синът на Авиноам, пяха в онзи ден и казваха: 2 Затова, че водачи поведоха в Израил, затова, че народът излезе доброволно, славете ГОСПОДА! 3 Чуйте, царе! Дайте ухо, първенци! Ще пея аз, на ГОСПОДА ще пея аз; ще пея псалми на ГОСПОДА, Израилевия Бог! 4 ГОСПОДИ, когато Ти излезе от Сиир, когато тръгна от полето на Едом, се разтресе земята и закапа небето, и облаците изляха вода. 5 Планините се разтопиха пред присъствието на ГОСПОДА; този Синай – пред присъствието на ГОСПОДА, Израилевия Бог. 6 В дните на Самегар, сина на Анат, в дните на Яил, пътищата опустяха и пътниците вървяха по криви пътеки. 7 Не останаха водачи в Израил, не останаха, докато станах аз, Девора, станах майка в Израил. 8 Избраха си нови богове; тогава в портите настана война. Виждаше ли се щит или копие между четиридесет хиляди в Израил? 9 Сърцето ми е устремено към началниците на Израил, които излязоха доброволно заедно с народаст. 2;. Славете ГОСПОДА! 10 Вие, които яздите на бели магарици, вие, които седите на меки килими и които вървите по пътя, пейте! 11 Далеч от шума на стрелците, сред места за водопой, там те да прославят праведните дела на ГОСПОДА, праведните дела за Неговите водачи в Израил. Тогава ГОСПОДНИЯТ народ слезе при портите. 12 Събуди се, събуди се, Девора! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Варак, и отведи пленниците си, сине Авиноамов! 13 Тогава слязоха, остатъкът от народа срещу благородните; ГОСПОД слезе за мен срещу могъщите. 14 Които са от корена на Ефрем, слязоха против Амалик. След теб, Вениамине, с твоя народ, от Махир слязоха водачите и от Завулон онези, които носят жезъла на книжника. 15 И първенците на Исахар бяха с Девора – Исахар като Варак – спуснаха се в долината по неговите стъпки. При потоците на Рувим се вземаха велики сърдечни решения. 16 Защо си седнал между кошарите да слушаш свиренето за стадата? При потоците на Рувим имаше велики сърдечни размисли. 17 Галаад почиваше отвъд Йордан. А защо остана Дан на корабите? Асир остана на брега и почиваше край заливите си. 18 Завулон беше народ, който изложи живота си на смърт, също и Нефталим, по височините на полето. 19 Дойдоха царе и воюваха; тогава ханаанските царе воюваха в Таанах, до водите на Магедон; сребърни трофеи не взеха. 20 От небето воюваха, звездите от пътищата си воюваха срещу Сисара. 21 Потокът Кисон ги помете, древният поток, потокът Кисон. Потъпкала си силните, душо моя! 22 Тогава затропаха конските копита от препускането, препускането на силните им. 23 Кълнете Мироз, каза Ангелът ГОСПОДЕН, горчиво прокълнете жителите му, защото не дойдоха на помощ на ГОСПОДА, на помощ на ГОСПОДА против силните. 24 Най-благословена между жените е Яил, жената на кенееца Хевер; най-благословена е тя от жените в шатри. 25 Той поиска вода, тя му даде мляко, във великолепна чаша му донесе каймак. 26 Простря ръката си към кола, десницата си към чука на работниците; удари Сисара, смаза главата му, разби и прониза слепоочието му. 27 При краката ѝ се повали той, падна, просна се; при краката ѝ се повали той, падна; където се повали, там и падна мъртъв. 28 Майката на Сисара поглеждаше през прозореца и викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняват стъпките на колесницата му? 29 Нейните мъдри княгини ѝ отговаряха, да, и тя отново си повтаряше сама: 30 Не намират ли и не делят ли плячка – по девойка, по две девойки на всеки мъж, на Сисара плячка от шарени дрехи, плячка от шарени везани дрехи, шарени дрехи от двойна везба на шията на грабителя? 31 Така да погинат всичките Ти врагове, ГОСПОДИ! А онези, които Го любят, да бъдат, както слънцето изгрява в пълната си сила! И земята имаше спокойствие четиридесет години.

New International Reader’s Version

от Biblica

The song of Deborah

1 On that day Deborah and Barak sang a song. Barak was the son of Abinoam. Here is what Deborah and Barak sang. 2 ‘The princes in Israel lead the way. The people follow them just because they want to. When this happens, praise the LORD! 3 ‘Kings, hear this! Rulers, listen! I will sing to the LORD. I will praise the LORD in song. He is the God of Israel. 4 ‘LORD, you went out from Seir. You marched out from the land of Edom. The earth shook. The heavens poured. The clouds poured down their water. 5 The mountains shook because of the LORD. He was at Mount Sinai. They shook because of the LORD. He is the God of Israel. 6 ‘The main roads were deserted. So travellers used the winding paths. That happened in the days of Shamgar, the son of Anath. It happened in the days of Jael. 7 Those who lived in the villages of Israel would not fight. They held back until I, Deborah, came. I came as a mother in Israel. 8 War came to the city gates. Then God chose new leaders. But no shields or spears were seen anywhere. There weren’t any among 40,000 men in Israel. 9 My heart is with the princes in Israel. It’s with the people who follow them just because they want to. Praise the LORD! 10 ‘Some of you ride on white donkeys. Some of you sit on your saddle blankets. Some of you walk along the road. Think about 11 the voices of the singers at the watering places. They sing about the victories of the LORD. They sing about the victories of his people who live in Israel’s villages. ‘The people of the LORD went down to the city gates. 12 “Wake up, Deborah! Wake up!” they said. “Wake up! Wake up! Begin to sing! Barak, get up! Son of Abinoam, capture your prisoners!” 13 ‘The nobles who were left came down. The people of the LORD came down to me against the powerful enemy. 14 Some came from the part of Ephraim where some Amalekites lived. Some from Benjamin were with the people who followed Ephraim. Captains came down from Makir. Those who rule like commanders came down from Zebulun. 15 The princes of Issachar were with Deborah. The men of Issachar were with Barak. They went into the valley under his command. In the territories of Reuben, men looked deeply into their hearts. 16 Why did they stay among the sheepfolds? Why did they stay to hear shepherds whistling for the flocks? In the territories of Reuben, men looked deeply into their hearts. 17 Gilead stayed east of the River Jordan. Why did Dan stay near the ships? The men of Asher remained on the coast of the Mediterranean Sea. They stayed in their safe harbours. 18 The people of Zebulun put their very lives in danger. So did Naphtali on the hillside fields. 19 ‘Kings came and fought. The kings of Canaan fought at Taanach by the streams of Megiddo. But they didn’t carry away any silver. They didn’t take anything at all. 20 From the heavens the stars fought. From the sky they fought against Sisera. 21 The River Kishon swept them away. The Kishon is a very old river. My spirit, march on! Be strong! 22 The hooves of the horses pounded like thunder. The powerful horses of our enemies galloped away. 23 “Let Meroz be cursed,” said the angel of the LORD. “Let bitter curses fall on its people. They did not come to help the LORD. They did not come to help him against our powerful enemies.” 24 ‘May Jael be the most blessed woman of all. May the wife of Heber, the Kenite, be blessed. May she be the most blessed woman of all those who live in tents. 25 Sisera asked for water. She gave him milk. In a bowl fit for nobles she brought him buttermilk. 26 Her hand reached out for a tent stake. Her right hand reached for a hammer. She hit Sisera. She crushed his head. She drove the stake right through his head. 27 He sank down. He fell at her feet. He was lying there. At her feet he sank down. He fell. He fell where he sank down. That’s where he died. 28 ‘Sisera’s mother looked out through the window. From behind the wooden screen she cried out. “Why is his chariot taking so long to get here?” she said. “Why can’t I hear the noise of his chariots yet?” 29 Her wisest ladies answer her. And here’s what she keeps saying to herself. 30 She says, “They must be finding riches to bring back. They must be dividing them up. Each man is getting a woman or two. They are giving colourful clothes to Sisera. The clothes are very beautiful. He will bring some for me to wear. The men must be finding many things to bring home.” 31 ‘LORD, may all your enemies be destroyed. But may all who love you be like the morning sun. May they be like the sun when it shines the brightest.’ So the land was at peace for 40 years.